Ще осигури ли Министерството на културата допълнителни средства за проекти за археологически проучвания, получили над 49 т. за сезон 2024.
Въпроса към ресорния министър задава народният представител Димитър Николов, който бе сигнализиран от археолози от Велико Търново и Горна Оряховица. Конкретният казус е с разкопките на крепостта „Ряховец“, но в аналогична ситуация са и други обекти в страната. Като късноантичната и средновековна крепост „Кале Широково“ в Русенско например.
От 2016 г. насам всяка година екип с ръководител Илиян Петракиев от Регионален исторически музей – Велико Търново, зам.-ръководител Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев кандидатства по програма на Министерството на културата за целево финансиране на теренни археологически проучвания на „Ряховец“ и всяка година проектите са одобрявани. Нещо повече – за сезон 2023 г. проектът им е класиран на второ място на национално ниво с 59 от максималните 60 т. За 2024 г. обаче разработката за „Ряховец“ отива чак на 24-то място с 49,75 т. и на практика се озовава в списък с резерви. Без никаква яснота по какви критерии са подбрани одобрените за финансиране проекти.
Ситуацията поставя под заплаха сезона на „Ряховец“. Ако Министерството на културата не преосмисли списъците, екипът на Илиян Петракиев ще има финансовата възможност да работи единствено по откритата през 2023 г. църква в северното подградие на крепостта. Средствата за там в размер на 15 хил. лв. се предоставят от Община Горна Оряховица.
Така под заплаха се оказва и уникалната за страната Младежка археологическа школа „Ряховец“. Школата проходи през 2016 г. и бе първата по рода си в страната. През годините през нея са минали над 200 деца, някои от които избират археологията за своя професия. Йоана Катрева например вече е магистър по археология от Софийския университет, в момента има две млади дами, които също са произлезли от школата „Ряховец“ и вече са трети курс. За сезон 2024 традиционно има заявки за участие на групи от три общини – от горнооряховските СУ „Георги Измирлиев“ и СУ „Вичо Грънчаров“, от лясковското СУ „Максим Райкович“ и великотърновската ПЕГ „Проф. Асен Златаров“. Пропадне ли сезонът обаче, всички тези деца няма да могат да се докоснат до археологията – работата по църквата в северното подградие може да бъде приключена за седмица с петима души…
Но особените финансови взаимоотношения на археолозите с Министерството на културата не се изчерпват само с този проблем. От разходите по проекта от 2023 г. са одобрени и преведени само 90% от отпуснатите тогава средства. Без никаква яснота от страна на ведомството за причините, останалите 10% все така висят, няма яснота и дали изобщо ще бъдат преведени на Горнооряховския музей. Половината от тези 10% са за договор с археолог. Според устен отговор от администрацията на ведомството, не били одобрени, тъй като не са били предвидени в план сметката. План сметката обаче е променлива – научният ръководител може да променя перата, с изключение на средствата за теренна консервация. Така че нарушение от страна на екипа няма.
За другата половина от висящите 10% пък изобщо не е ставало и дума. Дори след писмено запитване от страна на Горнооряховския музей, подадено още през март.
Археолози са споделяли, че интересът към тази наука от страна на младите хора не е голям. Което прави работата им още по-ценна. Разбира се, че не е нужно, а и не е възможно, всяко дете да стане археолог, но тази наука учи не само на миналото, но и на отношение към настоящето и към бъдещето. Затова настоявам за яснота по темата от страна на министъра Найден Тодоров, категоричен е Димитър Николов.
Планираната дата за отговор на парламентарния въпрос е 19 юли.
Биляна МИЛЧЕВА
