Владимир Русев пое „Локомотив” преди 3 години, а тази есен отново ще влезе в изборното състезание за ново ръководство на клуба.
Последните три години бяха тежки за футбола в Горна Оряховица и за представителния „Локомотив” - свлякъл се до третата дивизия, затиснат от дългове и без големи надежди. Със строга финансова дисциплина и с ясна визия за бъдещето тази криза бе преодоляна. Феновете изживяха страхотни моменти със спечелването на Аматьорската купа и връщането в професионалния футбол.
Но след двете загуби в първите два кръга на Втора лига, треньори, футболисти и ръководството на клуба отново са на прицел от нетърпеливи привърженици, които вече искат мерки и промени.
„Нека погледнем трезво на нещата, да успокоим топката и да дадем шанс на момчетата да покажат какво могат наистина. Категорично заставам зад играчите и треньорския щаб и знам, че всеки истински „локомотивец” ще подкрепи отбора в този труден момент”, заявява президентът на клуба Владимир Русев.
-За три години „Локомотив” успя да изплува от финансовата криза и да се върне сред професионалистите. На каква цена?
-Не е тайна, че поехме клуба в много тежка ситуация, в която никой не искаше да се нагърби с него. Ако съм честен, и аз се колебаех много. Но приех, защото съм „локомотивец”, това е моят клуб, а в Школата са нашите деца.
Ситуацията беше критична - запорирани сметки, трупащи се лихви към НАП, неразплатени доставки, всеки ден излизаха нови и нови задължения. Започнахме стъпка по стъпка да чистим дългове и да събираме отбор с много скромни средства.
Дори и в най-тежките моменти, отборът винаги беше в челото на Трета лига. Нямахме катастрофално лоши резултати, въпреки че, особено в началото, нищо не беше наред.
Тук е мястото да благодаря на всички момчета, които бяха с нас в това време. Те съчетаваха футбола със своята работа, получаваха символични хонорари и не бяха тук за пари. Благодарение на тяхната отдаденост, както и на отдадеността на целия екип, ние сме отново в професионалния футбол. Държа това да не се забравя никога.
Сега „Локомотив”, като организация, е клуб от друго измерение спрямо това, което заварихме. И това ни струва много, защото сме много малко хора, а работата е адски много. Всеки един от нас съчетава много длъжности. Лично на мен това ми коства много в личен план. И цената плаща семейството ми.
-„Локо” тръгна трудно във Втора лига и веднага започнаха критиките. Бихте ли отговорил на някои въпроси, зададени в мрежата? Защо напуснаха голяма част от футболистите, извели отбора до първото място в Трета лига?
-Истината е, че предложихме на всички да продължат, но при условие да са професионални футболисти и да са отдадени само на това. За много от момчетата това означаваше да напуснат своята работа и да променят начина си на живот. Не всички могат да си го позволят. Не успяхме да задържим много хора именно по тази причина, а не защото не сме искали.
Във Втора лига няма как да се справим по стария начин, разликата в дивизиите е голяма. Трябва да се води пълноценен тренировъчен процес, иначе просто няма да имаме шанс.
-Убеден ли сте в качествата на новите футболисти?
-За съжаление се наложи да правим по-мащабна селекция, отколкото ни се искаше. Това ни се връща като бумеранг, защото нямаме сработен отбор. Паузата между двата сезона е много малка, а при нас до последно имаше много въпросителни. Щабът изобщо нямаше време да работи по игровия облик на отбора.
В момента нашите проблеми не идват от това, че нямаме добри единици, а че те не са отбор. Допускаме много отборни грешки и по-голямата част са плод на това, че тези момчета просто не са играли достатъчно време заедно. В мача с „Монтана” играха двама, които пристигнаха четири дни преди срещата. А много от другите също не могат да се похвалят с голям стаж при нас.
-След двете загуби в началото заваляха съвети кой става и кой трябва да си ходи. Приемате ли такива препоръки?
- Отборът отново е под прожекторите и става интересен. Знам, че има и такива хора, които в момента се радват на затрудненията ни. В последните години нямаха много възможности за критики и сега получават шанс да излеят негативизма си. И по стара българска традиция след две загуби се започва – вън този, вън онзи. Плюе се грозно, хули се, клевети се.
Ако си истински фен, сега е моментът, в който трябва да дадеш подкрепа. Когато щабът, футболистите и всички са долу - тогава имат нужда от тласък. Всеки може да вика „ура” и да се пише за голям „локомотивец”, ако се нижат победа след победа. В моменти на изпитание се вижда истинската любов и фенската вярност.
Момчетата нямат нужда някой да им казва непрекъснато, че са се справили зле. Те го знаят и го преживяват тежко. В момента имат нужда да получат насърчение и някой да им каже, че ще се справят.
Използвам случая, защото знам, че ще прочетат това. Ще им го кажа кратко: Вярвам, че ще се справите!
-Веднага се появиха съмнения и в качествата на треньорите…
- За мен няма логика изобщо да се поставя този въпрос, сякаш има опашка от желаещи да работят с „Локомотив” и там са се наредили и чакат Клоп, Моуриньо и Анчелоти. „
Треньорите са ключов елемент, за да тръгне отборът напред. Вярвам, че посоката, в която работят нашите треньори, е правилна. Само им трябва време. Всичко останало са интриги, които не заслужават внимание.
Ще направя всичко, което зависи от мен, нашите треньори да имат комфорта и времето да работят спокойно. И Лъчо, и Ники Панайотов са най-доброто, което можем да имаме - млади специалисти, новатори, работохолици. Освен с мъжете те работят и с подрастващите, помагат на всички нива в клуба. Те градят не само отбор, а клуб.
Ники Панайотов идва с опита от водещ отбор в Efbet лигата. Към него има интерес от много места. Дойде тук заради визията на „Локомотив” и лично заради Лъчо. Двамата имат познанията и могат да изградят структурата на един професионален клуб.
- Какво ще стане, ако лошите резултати продължат?
-Всичко във футбола се върти около резултатите, но аз смятам, че те са в подкрепа на треньорския щаб. И визитките им, и начинът, по който работят, водят до извода, че тези хора заслужават доверие. И го получават от мен.
Не може заради два мача да зачеркнеш години на труд и страхотни резултати. Аз познавам Лъчо и виждам, че на него му е най-тежко в момента. Знам, че той самият никога не би останал, ако не се чувства полезен - прекалено много обича този клуб.
Но нека се абстрахираме от всичко друго и да погледнем обективно. Ние имаме отбор с много нови играчи. Ако сменим и треньорите, вкарваме още едно ниво на несигурност. Едни хора са правили селекция, а ще дойдат други, които ще се оправдават после цял сезон с това, че не те са избирали футболистите. И така се завърта един порочен кръг. Да не стане така, че с легена с водата да изхвърлим и бебето… и бързо да приключим с професионалния футбол.
Шансът да успеем във Втора лига е да оставим щабът да работи, да се заредим с търпение и да не правим прибързани действия. Иначе с едно необмислено решение може да се зачеркне целия сезон.
В тази ситуация не мога да не поема и аз част от вината. По обективни и субективни причини, няма да се спирам на тях, при нас цяло лято имаше огромна неяснота как ще продължаваме. Не се знаеше кой ще „кара влака“, кой ще води играчи и кой ще прави селекция. Всичко това отне от времето, което така или иначе беше малко. Докато другите отбори имаха вече представа на кого ще разчитат, при нас, седмица преди шампионата, имаше играчи на проби. Реално треньорите нямаха възможност да работят по игровия облик на отбора и те са последните виновни за тази ситуация. Футболистите също нямат вина, те се запознаха буквално дни преди първенството.
Събрали сме много съвестни и упорити момчета и нека им дадем време да станат отбор, защото в момента още не са такъв.
-В третия кръг все пак дойде и първата победа. Това означава ли, че вече е намерен път за излизане от тежката ситуация в началото?
-Пътят си е съвсем ясен. От това трудно положение ще излезем с работа, постоянство и търпение.
Нека не бъдем максималисти още в началото и да приемем, че каквото успеем да измъкнем от тези първи срещи, е добре дошло. В момента на практика сме още в подготовка и сме много далеч от истината. За нас, като клуб, който идва от Трета лига, е много по-трудно. Другите отбори имат доста по-сработени формации, а и организационно имат повече опит, защото в професионалната група е различно. За нас всичко е ново и ще трябва да се адаптираме - и финансово, и организационно, и спортно-технически. За един месец няма как да се направи този огромен преход.
Победата в Габрово беше много важна, за да внесе малко спокойствие и момчетата да получат увереност като видят, че трудът им в подготовката дава резултати на терена. Надявам се, че тепърва ще показваме все по-добра игра и ще радваме феновете. Те ни оказаха изключителна подкрепа през целия мач и сплотеността между клуб и фенове беше много важна за първата победа.
Предстои ни мач с „Миньор” и се надявам, че той ще се превърна в празник за града. Очаквам много хора на стадиона, а дано футболистите да успеят да ги зарадват. Все пак футболът е игра за феновете. Без тях нашият труд няма смисъл.
- Очаква се свикване на Общо събрание и избори в „Локомотив”. Има ли промяна във вашата визия за бъдещето на клуба?
-Моята визия за „Локомотив” е ясна и не се е променяла. Искам клуб с местна идентичност, с мъжки отбор при професионалистите, с много работа в школата, стабилен организационно и финансово.
За мен на този етап е по-важно клубът да се развива като структура. На футболното поле мачове се губят и печелят, но организацията е това, което гарантира успехи в дългосрочен план.
Който и футболен човек да попитате, ще ви каже, че условията за професионална работа в Горна Оряховица в момента са страхотни. И държа да се знае, че това е благодарение също и на ангажираността на кмета на Общината Николай Рашков. Той ни помага изключително много. Неговата съпричастност към клуба допълнително ни мотивира да работим още повече.
Благодаря също на всички фирми, които са с нас. През лятото подновихме всички действащи договори и подписахме с нови спонсори и рекламодатели, което е основа за финансова стабилност и дава спокойствие за работа. Фирмите, които ни подкрепят към момента, са над 20. Надяваме се да привлечем и още.
Ако някой има други идеи, или смята, че това, което сме постигнали, е малко, че възможностите ни позволяват много по-големи неща, съвсем скоро ще има възможност за изява. Каквото и да се случи, аз нямам угризения и смятам, че съм направил и правя максималното за „Локомотив”.
