На свое заседание УС на НСОРБ прие официална позиция по публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК) (редакция юни 2024 г.), след предходните варианти от 2020 г., 2022 г. и 2023 г.
Това е 5-ти вариант на законопроекта, който се внася от МРРБ и в него, както и в предходните, не са взети предвид предложенията на НСОРБ, бе отбелязано по време на дискусията.
Като основен мотив за разработването на закона се посочва изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). При внасянето на предходните варианти окрупняването бе обосновано с „изискване от Брюксел“, каквото не е поставяно в процеса на преговорите, а е предложено от българска страна. Така достъпът до европейски средства за ВиК проекти след първия програмен период остана привилегия само на консолидираните ВиК оператори.
Със законопроекта директно се предлагат промени в границите на обособените територии и отпадане функционирането на общинските и частни дружества, като се въвежда изискване ВиК дружествата да са единствено публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия (ЗПП).
НСОРБ многократно е заявявало пред действащите министри на регионалното развитие и благоустройството необходимостта от сериозен обществен дебат за ролята и отговорностите на основните участници във ВиК сектора – държавата, общините, като собствениците на публични ВиК системи и възложители по договор, ВиК операторите и техните собственици и КЕВР като независим регулатор на качеството и цените на ВиК услугите. До момента, въпреки поетите ангажименти, подобно обсъждане не е проведено, което показва нежелание за провеждането му от страна на МРРБ – институцията, ангажирана за осъществяване на държавната политика в отрасъла ВиК на национално ниво.
През 2022 г. НСОРБ предложи разработването на механизъм за планиране на инвестициите и обмен на информация за предстоящи строителни дейности с общините за период минимум 3 г. с годишна актуализация, с цел адекватно планиране на останалите свързани инвестиционни дейности. Към момента няма реална възможност общините да влияят при утвърждаването на инвестиционните програми на ВиК операторите (примери: при 500-600 хил. лв. годишно инвестиции при общинското ВиК, след присъединяването операторът залага 100 хил. лв.) Общината само „дава становище“, което впоследствие при утвърждаването на бизнес-плана на дружеството от КЕВР, няма тежест.
Не бе възприето и предложението когато общината на практика апортира значителни активи, да придобива и дялово участие във ВиК дружеството – оператор. Така местната власт би могла реално да участва в управлението – както по отношение на инвестиционните програми, така и по всички други въпроси.
Новият проект на Закон за ВиК включва и две съществени промени:
В раздел „Регулиране на цените на ВиК-услуги“ за първи път се въвежда двукомпонентност на цената на водата:
- фиксиран компонент за достъп до услугите, който ще се заплаща независимо от ползването или не на услугата;
- променлив компонент за цена на куб. м потребени количества;
В Преходни и заключителни разпоредби (ПРЗ) са намалени сроковете за консолидация на ВиК-операторите - от 6 месеца на 3 месеца от влизане в сила на закона.
В постъпилите в НСОРБ коментари от общините се изразява отрицателно становище по предлаганите промени, свързани с ВиК асоциациите и с общините като собственици на активите.
- В становището се подчертава, че Европейската практика е еднозначна: местните власти са отговорни за ВиК-услугите, независимо от начина им на предоставяне и териториалния обхват и статут на ВиК=операторите.
- Законът трябва да отчита правото на различни форми на собственост и да дава гъвкава рамка за стопанисване и експлоатация на ВиК-съоръженията.
- Законът трябва да защитава в пълна степен правата и интересите на потребителите, като се насочва към подобряване обслужването на гражданите, повишаване ефективността на ВиК-дружествата, внедряване на нови технологии, намаляване загубите на вода и регламентиране на социалната поносимост и грижа за уязвимите потребители.
- Предложеното окрупняване противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ). Принудителното закриване на дадено общинско дружество без волята на собственика (общинските съвети) противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от КРБ. Част от предложенията нарушават и други текстове от Конституцията, като чл. 136 за правото на самоуправление и чл. 137 за правото на свободно сдружаване.
- Законови текстове влизат в противоречие и със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
- Предложеният проект на Закон за ВиК е стъпка към на пълна централизация с доминиращо държавно управление, което намалява конкуренцията, елиминира бъдещо публично-частно партньорство и закрива работещи общински ВиК дружества, се казва в позицията на НСОРБ.
Публикуваното на сайта на НСОРБ Становище е одобрявано вече четири пъти от УС, в рамките на всяко от предходните обществени обсъждания, подчертаха членове на ръководството на Сдружението. В него се отбелязва, че за общините е важно да бъде разработен съвременен рамков закон, отчитащ правото на различни форми на собственост и управление на ВиК-активите, в съответствие с действащите закони в страната. Европейската практика е еднозначна, че местните власти са отговорни за ВиК услугите, независимо от начина им на предоставяне и териториалния обхват и статут на ВиК-операторите. В становището на НСОРБ се подчертава, че законът трябва да отчита правото на различни форми на собственост и да дава гъвкава рамка за стопанисване и експлоатация на ВиК съоръженията чрез предвидените в българското и европейско законодателство форми.
Основните групи предложения, които НСОРБ за пореден път настоява да бъдат отразени в Закона за ВиК:
По отношение на броя на обособените територии, на Асоциациите по ВиК и на ВиК-операторите:
- да не се въвежда механично окрупняване на така наречените обособени територии до 28. Общините и държавата, чрез участието си в Асоциациите по ВиК (АВиК), трябва да имат възможността самостоятелно да определят границите на обособените територии, като взимат решение за включване или изключване на дадени общини;
- да се запази съществуващата законова възможност Общинските съвети да имат правомощия в рамките на Асоциациите по ВиК. Не следва компетентният орган на местното самоуправление да бъде лишаван от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази важна сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население;
- да не се предвижда принудителното закриване на общински ВиК-оператори без волята на собственика - Общинския съвет. Необходимо е да се даде свобода за избор на оператори, които да предоставят услугите в дадена обособена територия, а не без мотиви да се въвежда принципа „една територия – един ВиК оператор“.
По отношение на единната цена на услугата в дадена обособена територия:
- Да се въведе възможност за диференциране на цените за предоставяната от операторите услуга за всяка една самостоятелна ВиК-система или за формиране на средна цена за група самостоятелни системи. Неприемливо е в общини, където местната власт е съумяла да реализира проект за подобряване на ВиК-услугите, потребителите да са задължени да плащат повече заради недобро управление на водното дружество.
По отношение на равнопоставеността на собственици в Асоциации по ВиК (АВиК).
- да бъде предвидена възможност за промяна на представителството в общото събрание на АВиК, като се отчита стойността на притежаваните активи. Сега държавата има запазен процент от 35% от гласовете в общото събрание (неотговарящ на притежаваните от нея активи) и по същество разполага с „блокираща” квота при взимане на решения без да притежава най-солидния дял активи.
- промяна на досегашната практика МРРБ два може да спира всяко решение на АВиК, за което сметне, че не е в интересите на ВиК операторите, които са преобладаващо държавни.
НСОРБ настоява преди приемането на Закона, да бъде сериозно анализирана обективната обстановка във ВиК-сектора:
• Анализ на предимствата и недостатъците в осъществената през 2009 г. реформа във ВиК-сектора, чрез Закона за водите. Към момента няма всеобхватен анализ, базиран на цифри и удовлетвореност на потребителите, че въведеният модел на управление чрез т.нар. водни асоциации е действително работещ, устойчив и води до подобряване на качеството на услугите в сектора.
• Анализ на реалното състояние на ВиК-операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени за подобряване на качеството на предлаганите услуги. Ясно да бъдат изведени причините за тежкото финансово състояние на държавните дружества, дефицитите в мениджмънта им и да се даде ясна визия как държавата смята да укрепи техния капацитет, преди да им повери управлението на целите консолидирани територии.
• Анализ на международното законодателство и оценка на данните, свързани с прилагането на различни подходи при управлението на ВиК-сектора в други страни.
Пълният текст на Становището на НСОРБ по представения за обществено обсъждане Закон за водоснабдяване и канализация е публикуван на сайта на Сдружението.
