Кандидатурата си за ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ обяви зам.-ректорът по международната дейност проф. д-р Димитър Димитров. Проф. Димитров е вторият кандидат, който официално пуска в публичното пространство желанието си да оглави Университета. Припомняме, че тове вече направи доскорошният зам.-ректор проф. Милко Палангурски.
Проф. Димитър Димитров разпространи основни принципи и насоки в концепцията си за следващия управленски мандат 2023-2027 г.:
„През изминалите години с усилията на всички преподаватели и администрацията успяхме да преминем през не една и две кризисни ситуации, между които финансова криза на Университета, политическа нестабилност в страната и пандемията от Covid-19. Устояхме на изключителна конкуренция в страната и чужбина. Никой не може да обещае, че в бъдеще няма да има кризисни ситуации, за съжаление, но преминали през тези проверки и постигнали нова степен на стабилност, ние трябва да гледаме градивно напред, към едно бъдеще, при което традициите, многопрофилността на Университета и стабилността на научно-изследователския и административен състав в съчетание с интернационализацията и възприемането на редица иновации могат и трябва да доведат до напредък и експанзия.
Има моменти в живота, в които на човек му се налага да взема важни решения и да поема тежки ангажименти. За мен този момент настъпи. Обръщам се към всички Вас с официалното си решение да се включа в надпреварата за ректорския пост в името на добруването на Университета, за развитие на всичко започнато през последните два мандата и за нови стъпки в новите условия, които можем да прогнозираме, макар и с необходимата условност. Великотърновският университет, представен от своите факултети, филиали, центрове и департаменти, от своите преподаватели, служители и студенти, ще трябва да се развива напред в условията на силна конкуренция, съчетавайки традицията с иновациите.
Предизвикателства са не едно и две, включително политическата (не)стабилност в държавата, общото икономическо състояние, политиката в сферата на висшето образование и науката и свързаната с нея нормативна база. Реформата в сектора на висшето образование засяга цялостното финансиране на висшите училища и е фактор с ключово въздействие върху учебната и научноизследователската работа. Наред с голямата външна и вътрешна конкуренция, ние трябва да посрещнем предизвикателствата, които произтичат от неблагоприятните демографски процеси. Ще има и промени в законодателството, вероятно не винаги в наша полза. Няма смисъл да водим войни с нормативната база и с национални институции, които не харесваме много по различни причини, но няма да си позволим да бъдем безгласна буква – силни ще сме тогава, когато сме изправени.
В тази среда ще работим през следващите четири години. За да успеем, трябва да знаем ясно какво искаме: запазване и развитие на Великотърновския университет като важна и уважавана образователна и научно-изследователска институция както в национален, така и в международен план. За тази цел ни е необходим холистичен подход, при който да успеем да комбинираме на пръв поглед трудно съвместими неща. Така например, съхраняването на добрите традиции, които Университетът има, трябва да върви ръка за ръка с иновациите, включително в областта на дигитализацията, отвореното и дистанционно обучение. Наложително е да запазим и дори, защо не, да разширим нашата многопрофилност, като това не бива да ни пречи да продължим да се развиваме интензивно там, където традиционно сме силни или бихме могли да станем силни. Нашата важна и амбициозна цел ще бъде да се наредим сред изследователските университети в страната.
Друга не по-малко важна насока за развитие на Университета е интернационализацията, включително чрез участието ни в международни консорциуми, мрежи и проекти. През последните години се направиха стъпки в тази посока и аз вярвам, че ще продължим успешно нашата международна дейност, от програмата Еразъм+, по отношение на която сме сред лидерите в страната, до включването ни в големия проект Европейски университети. Нашата кауза включва подкрепата на българщината и българистиката в чужбина, дори когато ще ни се налага да запълваме празнини, оставени от не винаги адекватната държавна политика в тази област. Ще продължаваме разрастването си в Югоизточна Европа, като на първо време трябва с пълна пара да заработят поделенията ни в Република Северна Македония.
Трябва да търсим източници на приходи, но не за сметка на традиционните ни факултети, които са сътворили облика на Университета и дават много за неговия просперитет в различни аспекти. По отношение на приходите имаме неизползвани резерви. Наложително е също така да запазим финансовата стабилност на Университета, за да може да поддържаме растеж на доходите и все по-висок стандарт на живот на нашите преподаватели и служители, като тук не изключвам, разбира се, и нашите студенти и докторанти. Важна е ролята ни за града, общината и областта, където ние сме сред най-големите работодатели.
Това, което трябва да запазим и развием, ми дава основание да поискам доверието на моите колеги. Поради изискванията за краткост на представяните от кандидатите за ректори концепции (до 15 000 знака), аз ще представя отделно пред колегите си една по-детайлна концепция. В духа на споменатия от мен холистичен подход, аз ще развия идеите си по сектори, които са все повече взаимообвързани и трудни за разделяне. Не можем, например, да отделим категорично учебната от международната дейност предвид общата тенденция към интернационализация, нито пък да отделим тези два ресора от научната и проектната дейност, от акредитацията и поддържането на качество. Всички тези ресори ще стават все повече взаимосвързани и взаимозаменяеми.
Най-важният капитал винаги са хората. Инвестицията в човешкия ресурс е ключова за нашия успех като Университет. Тази инвестиция аз виждам основно в два аспекта: повишаване на професионалния капацитет на работещите в Университета преподаватели и административни кадри и повишаване на техния жизнен стандарт и социален статус. Много важен аспект от дейността ни трябва да бъде подмладяването на кадровия състав, както преподавателски, така и административен.
По отношение на преподавателския състав трябва да се постигне необходимият баланс между подмладяването, от една страна, и от друга, дължимото уважение към преподавателите с опит и дълъг стаж в Университета, чиито заслуги имат много важно значение за изграждането и запазването на марката „ВТУ”. Институтите могат да се превърнат в една възможност за продължаване на тяхната връзка с Университета. В институтите може и трябва да се развива научно-изследователска дейност, която да носи точки и престиж, чрез тях да се кандидатства по проекти, да се координира участието ни в консорциуми и мрежи, да се помага при акредитацията на Университета и отделните направления, да се извършват консултантски услуги чрез добро взаимодействие с националните и местни структури и ведомства, както и с бизнеса.
Вярвам в бъдещето на нашия Университет и с дружни усилия ще постигнем поставените цели! Vivat!“.
