Ако днешните абитуриенти искат идея как да изглежда училищният им албум, Христо Димов – Лучето има един почти 100-годишен образец, който и днес изглежда модерно и може да бъде хубав пример.
Албумът на абитуриентките и абитуриентите от Горнооряховската смесена гимназия „Георги Измирлиев“, випуск 1929/1930 година, е забележителен документ за историята на града и малко тъжно свидетелство за една по-висока класа, която сме загубили.
Изданието е прекрасно полиграфично изпълнение, дело на Печатница, книжарница и книговезница „Д. Иванов & С-ве“. Такава хартия днес се използва само за най-скъпите и бутикови издания, но затова пък 92 години по-късно снимките не са мръднали, текстът също.
Горнооряховска смесена гимназия през 1930 г.
Вероятно е било скъпо издание и по онова време, но затова пък последните няколко страници (общо над 120) са отделени за реклами на местни търговци и производители, които вероятно са финансирали начинанието на младите хора. Редакционната колегия се води от класния ръководител Димитър Цончев, който преподавал история и география. Той е родом от Руховци и е възпитаник на Софийския университет.
Под снимките на всички учители има родното място и университета, който са завършили. Повечето са от Софийския университет, но тогавашният директор Стефан Стателов от Лясковец е завършил естествени науки в Женева, а още няколко също са учили в Европа.
Албумът е посветен на бившия директор Петко Чуканов. Той е родом от Шилковци, Еленско и 29 години е учител и директор на Горнооряховската гимназия. Дошъл в училището през 1901 г., когато то било още второкласно мъжко класно училище. Прави го третокласно, а по-късно то прераства до пълна Общинска смесена гимназия. Пенсионират го на 1 ноември 1929 г. и той завещава на любимото училище годишна стипендия от 1000 лева за отличил се ученик или ученичка.
Директорите Петко Чуканов и Стефан Стателов
Всичко това научаваме от кратката биографична справка за Чуканов, който явно е бил любимец на учениците. В началото има и кратка история на училището. Започва с идването на Иван Момчилов и създаването на първото класно мъжко училище в Горна Оряховица. Накратко са описани множеството преобразувания, за да се стигне до Смесената пълна гимназия. Пълна ще рече, че възпитаниците учат до 8 клас. По тогавашната система това се равнява на днешния 12 клас, тъй като първите четири години в училище децата прекарват в отделения.
Интересен е моментът, когато на 7 септември 1910 г. по предложение на учителя Младен Младенов е взето решение патрон на училището да стане Георги Измирлиев. Решено е още патронният празник да се чества на 6 септември, когато е открит паметника на Македончето в Горна Оряховица. Заради земетресението и войните много документи се губят и празникът е забравен, но той трябва да се възстанови по нов стил на 19 септември, пише в уводната част на албума.
В албума има снимките на всички близо 70 абитуриентки от 8 „а“ и абитуриенти от 8 „б“ и техните учители. Гимназията била смесена, но все пак момчетата и момичетата били в различни класове. Под името на всеки ученик има и негов девиз или просто забавно изречение. Освен това има ретроспекция – снимки и спомени за предишните години и предишните класни ръководители. Снимките на самото училище напомнят, че Гимназията е била построена някога между Горна Оряховица и Лясковец в района на сегашната Болница, за да се ползва от децата на двата града. После сградата е била превърната в Диспансер за туберкулозно болни и беше съборена напълно преди 20-тина години. На днешното си място Гимназията се мести за началото на учебната 1944/1945 година.
Пак в снимки е отразен училищния живот – театрален съвет, туристическо дружество, което обединява два клуба – „Каменец“ от Горна Оряховица и „Янтра“ от Лясковец, юнашка чета, атлетическа група, хор, струнен оркестър и др. На една снимка пък са учениците, даващи трудови дни за прокарване на вода за училищната чешма. Има и панорамни снимки на Горна Оряховица и Лясковец заедно с една внушителна добавка – сгъната на четири почти еднометрова снимка от въздуха на „Захарни заводи“ и околностите. И за да отговаря на всички стандарти на тогавашното книгоиздаване, албумът завършва със списък на по-грубите печатни грешки.
Елена ВЕЛКОВА
