Когато Горна Оряховица се оформяла като селище, центърът на всяка махала били първо изворите, които хващали в чешми, а след това църквите. И как иначе, животът винаги се заформял там, където има вода.
Десетки били чешмите в стара Горна Оряховица. Нямало как да бъде, след като водопроводът докарал вода за всички от „Йовковци” преди 50 години. С времето повечето местни кладенци загубили своето значение и били забравени. Единствената чешма, останала от турско, а може би и от по-рано, до сега е тази на Трапа.
Навремето това е изворът, хванат в чешма, който захранвал най-бедните квартали около църквата „Св. Атанасий”. Водата се стича от Арбанашкото бърдо и твърдят, че няма промяна в дебита нито зиме, нито лете. Два шурнара и до днес бълват вода, от която някога са вземали и за пиене, и за пране, и за напояване. Днес водата е забранена за пиене, макар че много стари хора не приемат забраната и си наливат от изворната вода. Много други все още я ползват за пране или за поливане.
Тази чешма трябва да се запази не само заради историческата си стойност. Тя е последната действаща чешма от стария ни град. Представете си едно бедствие или просто голяма авария, както имаше наскоро. Не трябва ли хората да имат достъп до вода, която и без това блика непрекъснато. Призовавам градската управа и всички горнооховчани от нашия квартал да помогнат за облагородяване и поддържане на чешмата на Трапа, казва Христо Димов – Лучето.
И разказва една интересна история как преди близо 60 години местните жени спасили чешмата от затваряне, като се опълчили на комунистическата власт.
През лятото на 1964 г. било свикано събрание на квартала за затваряне на чешмата на Трапа, защото водата била обявена за лоша. Това е преди изграждането на градския водопровод от „Йовковци” и хората масово разчитали на градските чешми. А кварталите около „Св. Атанасий” по онова време се водели за най-бедни.
Мълвата, че ще запечатат чешмата, бързо обходила двете махали – Чучура и Трапа, които ползвали водите на извора под лозята. Хората били притеснени и масово се събрали в уречения час. Настанала суматоха, започнало надвикване. „Ние остаряхме с тая вода и не умряхме, няма да я дадем”, набирали гняв възрастните хора.
Тогава пристигнала и определената за пропагандатор на събранието Надежда Йосифова – бивша партизанка и член на общинската управа по онова време. Само че тъкмо другарката Йосифова взела да разгръща тезата, че водата е опасна, и пред нея се изправила Бона Мочулинова, Блъскова по баща. „Ти ли, ма, долнооряховска просекиньо, ти коя чешма ще затваряш?!”, викнала Бона.
Бившата партизанка опитала да набере пак сила и продължила с агитацията. Тогава пък от другата улица изскочила баба Веса Късочката и викнала още по-силно как е хранила Йосифова навремето, но сега няма да си даде водата. И други искали да запечатат извора, но тя биела камбаната и хората се събирали, за да си спасят чешмата, казала още баба Веса.
И докато бабите се надприказвали с партийната деятелка, тълпата се наежила и започнали освирквания и дюдюкания, та другарката Йосифова си тръгнала доста сконфузена.
След неуспешния опит да вземат съгласието на местните, комунистите все пак запечатали извора, заливайки с бетон постава и чучурите една нощ. Но пък се намерили смелчаци, които разбили бетона и освободили водата, която отново рукнала на Трапа.
Няколко години по-късно се променила и политиката на местната управа и с помощта на Общината инж. Иван Владимиров облагородил чешмата на Трапа. Тя продължава да се ползва от хората в района, които се радват как двата чучура шуртят равномерно цяла година.
Това е единствената оцеляла чешма от стара Горна Оряховица. Редно е Общината и хората от махалата да си я поддържат, да я облагородят и да направят така, че да се ползва от всички. Дано не се налага да я ползваме при кризи, но и за това трябва да се мисли. Нека се погрижим за чешмата на Трапа, призовава Христо Димов – Лучето.
Елена ВЕЛКОВА
