В началото на годината три горнооряховски дървета бяха вписани в регистъра на вековните и защитени дървета на България. Трите ясена се намират на основната улица „Св. княз Борис I” близо до парка „Никола Петров” и вече са обозначени и дори оградени с оградка. Недалече от тях обаче има едно дърво, което не по-малко заслужава да попадне сред защитените дървета, смята събирачът на горнооряховски истории Христо Димов – Лучето.
Огромна черница расте вероятно от столетия в двора на храма „Св. Георги”. Помня я толкова голяма от детството си, а възрастните казваха, че е била толкова голяма и в тяхното детство, разказва 70-годишният днес Христо Димов. Спомня си как баба Елена, която вече не е между живите, но доскоро се грижеше за църквата и познавала църковните летописи, му казвала, че за голяма черница се споменава в много стари приписки. Според нея дървото е връстник на самата църква, а може би и по-старо.
Всъщност няма сигурност кога точно е построена първата църква на това място. Смята се, че днешната сграда е трета или четвърта по ред. Първата вероятно е вдигната в края на XV или началото на XVI век. Била посветена на Св. Великомъченик Димитър Солунски. Открита е една надгробна плоча от 1764 г., което указва, че по онова време тук е имало гробище, а някога гробните места били около църквите. В един акт от 1892 г. пише, че църквата е преправяна през 1835 г. Към църквата отец Зотик създал първото килийно училище в Горна Оряховица. През спомената 1892 г. наскоро освободените жители на махалата решили да направят нова църква. Била завършена през 1895 г. и осветена на Димитровден от Великотърновския митрополит Климент (Васил Друмев). Голямото земетресение на 1 юни 1913 г. не пощадило новата църква и тя била силно увредена. За да има къде да се провеждат службите, бил направен параклиса „Св. Димитър”, който още е част от храма. 15 години по-късно започнало възстановяването на основната сграда. Реставрацията е завършена през 1929-1930 г. и от тогава храмът носи името „Св. Георги”.
Снимка след земетресението от 1913 г. В долния ляв ъгъл е кладенецът, над който се виждат и клоните на черницата. На долната снимка е кладенецът днес и дървото над него
Ням свидетел на тази история е голямата черница в североизточния край на църковния двор. От кладенеца под огромната корона са пили вода Георги Измирлиев и Иван Семерджиев, които са живели в килийното училище в навечерието на Априлското въстание. Тук в двора, под черницата, са обучавали на военни умения участниците в подготовката на бунта.
В двора на църквата бил погребан бащата на Атанас Буров и един надгробен камък още напомня за гроба му. Костите му обаче били извадени от комунистите след 9 септември 1944 г. и пренесени незнайно къде.
Има какво да разкаже дървото, ако можехме да разберем шепота на клоните му. От уважение към историята и с преклонение към жизнената сила на черницата, Христо Димов – Лучето, който е църковен настоятел на храма, е решил да задвижи процедурата за вписването в регистъра на вековните дървета. Това всъщност е малко сложно, особено за дърво в урбанизирана територия и в близост до сгради. Сред условията за вписване при защитените дървета е то да не пречи на околните сгради, да е здраво, да има уточнена собственост на имота и т.н. За дървото на „Св. Георги” може да се окаже пречка, че вътрешността му е една огромна хралупа, а това се приема за знак, че е започнало умирането на дървесината. Ама аз тази хралупа я знам от дете, пък ето над 60 години след това нищо му няма на дървото, казва Лучето и е категоричен, че ще направи постъпки пред РИОСВ. Нека дойдат да го огледат и да преценят. Дори и да не попадне в регистъра, тази черница заслужава да я знаят горнооряховчани, да дойдат и да видят един свидетел на няколко века история, смята Лучето.
Три полски ясена в края на Горна Оряховица са последните в регистъра, където са описани близо 1400 дървета. Най-старото дърво в България е Байкушевата мура, за която се смята че е на 1200 години. 84 вековни дървета има на територията на Великотърновска област. Най-стар е Филип Тотювия дъб във Вонеща вода, който е на 538 години. Има обаче и дъб в Лясковец на 440 години и няколко дървета, предимно зимен и летен дъб, във Велико Търново и Еленско, които са на над 300-350 години.
В Горнооряховска община са регистрирани 6 дървета. Трите полски ясена, които бяха вписани в регистъра през януари тази година като 120-годишни, един зимен дъб горун в Горски долен Тръмбеш на 247 години, летен дъб и цер на по 193 години в Драганово.
Черниците не са най-голямата група в регистъра – 22 на брой в цялата страна, но една от тях, намираща се в София, вече е на над 700 години.
На колко години е черницата на „Св. Георги” могат да кажат само специалистите и Христо Димов се надява, че поне на този въпрос ще получи отговор, задвижвайки процедурата за вписване в регистъра.
Елена ВЕЛКОВА
