Догодина Градската градина ще направи 130 години. Може би ще посрещне рождения си ден обновена, ако проектът за реновирането й бъде завършен дотогава. Всички ние, които я обичаме, се надяваме, че промените ще я направят по-привлекателна и няма да я лишат от най-големия й чар – вековните вече дървета. Снимки от архива на големия колекционер Христо Димов – Лучето показват колко бавно са израснали днешните гиганти в парка. Казват, че има три дървета от засадените преди 130 години. Те са свидетели на почти цялата градска история на Горна Оряховица, защото Градската градина бързо се превръща в център на модерния живот.
В млада България след Освобождението бурно се развива и парковото строителство. Първо в големите градове, разбира се. Но през 1891 г. управата в Горна Оряховица – тогава град само на 20 години, взема решение да се изгради парк. Отредени са 25 декара в южната част на града и започва проектиране. През есента на същата година с доброволен труд на горнооряховчани започва засаждането на дърветата, като са сложени предимно кестени, дъб и черници. Оформят се алеите, обградени с рози, чемшир и други декоративни храсти. Прави се и ограда, за да не влизат стадата, които са многобройни в младия град.
През 1892 г. е изкопан шадраванът. Той се захранвал от водите на местните чешми. Три години по-късно чешкият художник Ото Хорейши излива бронзова композиция - ангелчета с лилия в ръка, от които шурти водата. Шадраванът и ангелчетата бързо стават любима тема за горнооряховските фотографи и дълги години, до построяването на новия център и фонтана му, това е най-използваната тема за пощенските картички от Горна Оряховица.
През 1901 г. се отваря Казиното. И веднага привлича като магнит мъжката част от населението.
Градината е дело на доброволен труд в началото, но много усилия полагат и общинските ръководства. Още със създаването му градската управа назначава градинар декоратор, който да се грижи за парка. Впоследствие екипът се увеличава. Имаше си и пазач, аз си спомням бай Иван, който се грижеше да не се руши и да се пази, спомня си Христо Димов.
Паркът – още рехав и не особено представителен, бързо е харесан от горнооряховчани. Така се оформя и ларгото – пешеходната алея от паметника на Измирлиев до Градската градина, по която вечер са се разхождали тогавашните граждани. Лучето вади и вади снимки, на които са известни горнооряховчани, запечатали се на фона на шадравана или на водоскока, или пък на фона на Казиното. Градската градина наистина била емблема.
Днес на мястото на първото заведение е ресторант „Първи май”. Шадраванът си стои отпред, само че ангелчетата ги няма. Били прибрани в края на 80-те години, уж да не ги откраднат. Но съхранителите забравили да ги върнат. Според Лучето много хора знаят къде са, лесно могат да бъдат открити във вила в едно недалечно село, но на никой не му се занимава. А те са символ на града и би трябвало да се върнат на мястото си, където ги е поставил Хорейши навремето.
Зад сегашния ресторант имало Лятна естрада. Всъщност нея си я имаше до 80-те години и средното поколение още си я спомня. Там са правили концерти всички родни артисти, дори звезди от ранга на Лили Иванова и Емил Димитров. Пак в този район била беседката, в която неделен ден се настанявала духовата музика и радвала горнооряховчани с модерните парчета за времето.
На запад от ресторанта беше розариумът – арките от розови храсти бяха живи до началото на 80-те години. Пак в западна посока пък беше волейболното игрище, където сега е Центърът за настаняване на младежи със затруднения. Срещу него в северна посока - на поляната, било открай време място за атракции. Там била прочутата Каца, в която братя Соколови карали моторите си.
В южна посока е горният шадраван, който още си е на мястото. Там някога било първото футболно игрище на Горна Оряховица, разказва Лучето.
По времето на соца паркът беше пълен и с паметници, някои от които бяха преместени в парк „Христо Ботев”, други прибрани в хранилищата.
В Градската градина и по-точно в беседката, са снимани сцени за филма „Иван Кондарев”. За ресторант „Първи май” няма да говорим сега. Голяма част от горнооряховчани на средна възраст са израснали с кебапчетата и питките на емблематичното заведение.
През 80-те години животът в Горна Оряховица се мести на север. Квартал „Пролет” става най-оживената част на града. Там за разходки и отмора на открито служи поляната, която сега носи гръмкото име парк „Николай Панайотов”. Паркът още е рехав и не съвсем привлекателен. Но пък има още поне 100 години, за да стигне величието на Градската градина.
След доста години, в които като че ли нищо не се случва в най-стария парк, преди 10-15 години той отново става център на важни събития. Тук започва да се организират празници, събиращи много хора - на горнооряховския суджук, Фамилатлон и др. Може би покрай това ново оживяване се забеляза, че паркът има нужда от осъвременяване. Само дано обновяването да не е за сметка на естествената прелест на един столетен парк. Никоя атракция не може да замени величествената красота на вековните дървета.
Елена ВЕЛКОВА
Снимките са от личния архив на Христо Димов - Лучето
