Нордкап е нос в Норвегия, врязващ се в Северно море и е приеман за най-северната точка на Европа. Намира се на по-малко от 2000 километра от Северния полюс и има най-дългия ден. Тук от 14 май до 29 юли слънцето не залязва. Като добавим и невероятната красота на норвежкия бряг е ясно защо всяко лято северният край на европейската земя се окупира от десетки хиляди туристи. Над 200 000 по данни отпреди няколко години.
Това лято сред цялото това множество бяха двама българи, които стигнаха до най-северния край на континента на мотори. Данаил Нешев от Горна Оряховица и Цанко Димитров от Попово пропътуваха 12 000 километра, пресякоха 13 държави, преживяха много препятствия, за да изпълнят една мечта.
Невероятното пътуване на север било замислено на юг в Сахара. Там двамата се озовали въвлечени в друго приключение – ралито „Феникс” в пустинята на Тунис. Данаил, който в Горна Оряховица е познат като часовникар, но има и още половин дузина занаяти и най-вече страст към приключенията, бил там като фотограф и сътрудник.
Цанко пък има свой бизнес в Попово, но голямата му страст също са екстремните спортове и е шампион по маратонско колоездене.
Цанко споделил на Данаил, че има една мечта – да стигне до Нордкап – най-северната точка на Европа, на мотор. Защо не си го направил досега, попитал горнооряховчанинът. И когато разбрал, че само липсата на партньор, който да сподели това пътуване, е спирало Цанко досега, веднага казал „Давай, правим го”.
Започнала подготовка, стягане на моторите, чертане на маршрути. Били наясно, че ги чакат много предизвикателства, а най-големият им враг ще бъде времето. Което всъщност не било точно така, защото с малки изключения буквално минавали между капките. Облаците ги следвали и почти застигали, но в по-голямата част от пътуването времето било на тяхна страна.
Първото ми премеждие беше още преди да тръгнем. Уж всичко беше наред с мотора, но усетих някакво странно почукване. Консултирах се с баща ми, който е автомонтьор, той каза, че правилно съм се насочил към причината. И се хванах сам да ремонтирам. По принцип обичам сам да си правя нещата, разказва Данаил. Една сутрин станал в 5 часа, разглобил двигателя, оправил повредата и до вечерта го сглобил. Само че после срещнал приятел, който му дал съвет за още по-голяма сигурност. На другата сутрин операцията се повторила с разглобяване и сглобяване. Но пък имало ефект, до края на пътуването „Ямахата” не направила проблем.
И дошло време за тръгване. На север през Румъния, после Унгария, Полша, Германия и се озовали в Дания. Всичко вървяло добре, докато на една магистрала Цанко се оказал със скъсана верига на BMW-то. Какво да правят насред нищото?! Почнало се ровене в телефоните, намерили близък град със сервиз наблизо и Цанко тръгнал за помощ с мотора на Данаил. Не след дълго се върнал с буса на сервиза, натоварили мотора и стигнали до града. Оказало се, че да се ремонтира машина в Дания не е чак толкова просто. Хората искали да сменят всичко с оригинални части и отсекли една седмица – толкова ще трае. Малко преди това пък Данаил установил, че е забравил кредитната си карта някъде. Имало известни премеждия, докато му преведат пари от България, та в един момент изглеждало, че пътуването отива на зле. Но всяко зло за добро се оказала точната поговорка в случая.
Какво да правят една седмица, докато трае ремонтът? Не им се чакало и наели един пикап, за да пообиколят Норвегия. Всъщност дори стана много хубаво така. Иначе щяхме да фучим с моторите на север, мъчейки се да изпреварим дъжда и нищо нямаше да видим. А така успяхме да разгледаме цялата южна част на Норвегия, стигнахме до Берген, разказва Данаил.
От Дания минали в Норвегия с ферибота, пристигнали късно и първата нощ спали в колата. На другия ден първата им спирка била в подножието на планината Kjarag. Висока е само 1100 метра, но покоряването е изпитание. На моменти се използват дори осигурителни въжета, толкова е стръмно, а и дори през лятото на места е заснежено. Пешеходният преход е 4,5 километра, но отнема повече от 3 часа. А целта е едно уникално преживяване – да стъпиш на един камък, заседнал между скалите и да погледнеш към близо километровата пропаст под краката си. Зловещо е, но е незабравимо преживяване. Жалко само, че имаше мъгла и не станаха хубави снимки. Но пък през юни се търкалях в снега, смее се Данаил.
След екстремалното изживяване на скалата имали почивка в Берген. Прекрасен град, който напълно отговаря на моите представи за пътуване. Аз искам да е богато на преживявания, да оставя спомени, да изгражда характера. Искам да видя неща, които ме обогатяват, а не просто да отхвърлям дестинации. Берген е такова място и ни изненада с много преживелици, разказва Данаил.
Следващата екстремна дестинация била Прейкестолен – скала, издигаща се на един от най-красивите фиорди. Принципно е навалица от туристи, защото се казва, че да отидеш до Норвегия и да не видиш Прейкестолен е все едно да отидеш до Рим и да не видиш Колизеума. Данаил и Цанко имали късмет, че времето било лошо и хората били по-малко. Въпреки това опашката за снимки на ръба на скалата била огромна. Но пък хората не си пречат. Търпеливо изчакват, който е на ред да се снима и да отстъпи мястото на площадката, която е около 25 на 25 метра. Извадихме късмет, че успяхме да се снимаме и само след десетина минути падна такава мъгла, че всичко свърши, край със снимането, щастлив е със своите фотографии горнооряховският часовникар.
Продължили с разглеждането на величествени водопади, красиви стари фарове по крайбрежието, спали в стари къщи, докоснали се до живота на местните хора. Да усетиш различната култура, да се потопиш в живота на местните хора е задължително в моите пътувания, казва Данаил.
Станало време да се връщат за мотора в Дания и за малко били в размисъл. Цанко се притеснявал, че времето му за пътуване е изтекло, вкъщи го чака работа, с всичко, докато го няма, се оправяла жена му. Тя обаче му казала, че е толкова близо до мечтата си, че не бива да се отказва. И яхнали моторите, за да продължат на север. Минали обаче през Швеция, за да видят още една страна.
В Швеция е друг тип красота, но е толкова живописно и захласващо, че не усетихме как минахме толкова път. В един момент обаче, разглеждайки прогнозата за времето, видях, че имаме един малък прозорец от по-малко от ден, в който ще има добро време за Нордкап. А за там времето е много важно. Чудихме се какво да правим, но всъщност нямахме много варианти – качихме моторите и карахме 1300 километра, спирайки само да заредим и хапнем. И успяхме, разказва Данаил.
На най-северния край на Европа слънцето по това време на годината не залязва. Стои си на хоризонта и това малко пречи на снимките, но нашите хора извадили късмет, че няма бури, дъждове или мъгли. Много хора имат мечта да стъпят на този нос, но много не успяват да го видят заради времето. Ние бяхме страхотни късметлии, пояснява Нешев.
След кратка почивка двамата пътешественици поели обратно, но през Финландия. Пътьом се отбили до имението на Санта Клаус. Цанко имал възможност да напише няколко писма, които Дядо Коледа ще прати на внуците му. Снимали се на арктическия кръг и продължили към Естония. По тези пътища най-опасното нещо са лосовете. Имахме един случай, в който можеше да стане голям инцидент, но добре че колеги мотористи ни предупредиха да внимаваме. На пътя беше излязъл сив лос, който така се сливаше с асфалта, че въобще нямаше да го видя, както карах със 100 километра в час, спомня си перипетията горнооряховчанинът.
Уникалните картини край пътя се редуват в Естония, Литва, Латвия. От там минават в Полша, където преспиват в хотел, който се оказал и музей. Това също беше невероятно преживяване. Оказа се, че хотелът е в сграда, строена от германците през Втората световна за обучение на войници. Днес сградата е запазена в автентичния вид, а има и музей, в който са събрани страхотни неща от онова време и има възстановки, от които можеш да вземеш няколко исторически урока.
Тръгвайки от Полша, се шегували, че е взело да става много горещо. И само след малко се насъбрали облаци и рукнал дъжд, който ги следвал през Унгария, Словакия чак до Румъния, където била и последната им нощувка. Като за последно си дали малко време и не пресекли северната ни съседка по най-бързия начин, а минали по Трансфагарашан – най-високият и атрактивен път през Карпатите.
От там насетне имали само хубаво време и никакви проблеми. Прибрали се благополучно с много впечатления и много нови приятелства.
Емоцията обаче била толкова силна, че Данаил буквално не могъл да превключи на делови режим веднага след завръщането си. Седнах в ателието, постоях десетина минути, а в главата ми се въртяха кадри от пътуването. И реших, че имам нужда от още, смее се пътешественикът. Пък и сметнал, че е длъжник на своята котка Хайди, която послушно го чакала при приятели, докато той прекосява Европа. Двамата пътуват много заедно и бялата персийка е най-пътешествалата котка, вероятно не само в България. Та и сега, метнали се двамата на мотора и се отправили към любимите Родопи, където Данаил има много приятели, а Хайди много почитатели. За 3-4 дни добавили още 1200 километра към сметката си на пътешественици. Запознали се с нови хора и открили неща, които не познават, въпреки многобройните си пътувания из планината. Дори участвали в едно състезание по мотокрос – Данаил като фотограф, а Хайди като насърчаващ мотористите.
Елена ВЕЛКОВА
