Индия е модерна страна и в същото време трудно къса с традициите. В Индия има много мизерия, но и много свръхтехнологии и лукс. Индия мирише на животински и човешки екскременти, но и на най-прекрасните подправки. В Индия има места, които искаш да видиш пак и пак, но и такива, за които не искаш дори да си спомняш. Индия може да те научи на много неща, стига да отвориш ума и сетивата си…
Страната на контрастите – това казват за Индия всички пътешественици и Калина Прокопиева е напълно съгласна с това определение. Горнооряховчанката посещава за втори път страната, която все по-често ще ни се налага да наричаме Бхарат. Двете й пътувания са много различни и може би заради това допълващи се.
Преди малко повече от десет години Калина пристига в Индия, за да се обучава в ашрам в югозападния щат Керала. Днес тя е йога инструктор на високо ниво, но връщането в Индия не е свързано с йогата. Този път предприема пътешествието „Мистична Индия“, което я отвежда до някои от най-известните места на субконтинента, но и до места, в които рядко стъпват туристи. Пътуването е организирано от българка, омъжена за индиец. Събират се няколко жени, които се впускат в смело пътешествие, пресичайки от край до край северната част на страната.
Представите на мнозина за Индия са мизерия и изостаналост. Още на летището в Делхи се почувствахме изостанали ние – толкова модерно и технологизирано е. Същото се отнася до влакове, самолети и летища, които ползвахме за придвижване вътре в страната, както и до хотелите, в които отсядахме. Икономиката на Индия е сред най-проспериращите в света. Всички са чували за индийския IT сектор, медицината и иновативните производства. Факт е обаче, че и мизерията е стряскаща. Всъщност това, което видяхме, го виждаме и в Столипиново, само че в Индия е хилядократно увеличено заради огромното население на страната, разказва Калина.
През двете седмици, които имали за обиколки, пътували всеки ден и минавали огромни разстояния, но пък видели почти всички големи забележителности, плюс някои не толкова популярни, но магични места. Срещнали и много местни хора, което им позволило да видят живота и на обикновените индийци.
По принцип Калина не харесва прекалено комерсиализираните заради туристите места, но поставя Тадж Махал под №1 сред всичко видяно в Индия. Въпреки цялото задушаващо стълпотворение, комплексът наистина е магичен и отговаря напълно на реномето си. Дори е по-красив на живо, отколкото на снимка. Особено по залез, когато тълпите малко са се поразредили, обяснява пътешественичката. Струваше ми много усилия да разтикам навалицата, за да си направя задължителната снимка на фона на комплекса – символ на любовта, смее се Калина.
Още по-забавното е, че и тя се оказва обект за фотографиране от местните туристи. Те страшно много искали да се снимат с белите жени - особено, ако има червена коса като Калина или пък руса като друга дама от групата. В началото позирали с удоволствие, докато не станало твърде уморително и досадно. Но вероятно в много индийски фейсбуци и инстаграми се споделят фотоси с усмихнати българки, наобиколени от мургави индийски фамилии.
№2 в класацията е Златният храм в Амритсар – най-свещеното място за сикхите. Видели го първо привечер и им се сторил вълшебен – толкова красив, искрящ и буквално златен бил. На другия ден се включили в невероятно красивото и дълбоко духовно изживяване – поклонението в Златния храм. Сикхизмът е интересна религия, а върховното божество е книга. Свещената книга на сикхите Ади Грантх (Първоначалната книга) е определена за последния и окончателен Гуру след смъртта на последния велик духовен водач.
Както навсякъде другаде в Индия и тук всеки ден е стълпотворение от поклоници, туристи и доброволци, които им служат. Ежедневно се приготвя храна за над 100 000 души. Няколко машини бълват хиляди чапати (плоския индийски хляб). В комплекса се влиза бос и чист. Всеки може да яде колкото поиска, независимо дали е беден, бездомен или пък богат. Храната се приготвя от дарения и с доброволен труд на стотици помощници. Всеки, който пожелае, може да се включи. Калина помогнала с разточването на чапатите.
Преживяване №3 за Калина е церемонията – послание за мир, в която участват рейнджъри от Пакистан и индийски военни на границата в Пенджаб. Всичко е с много музика, настроение, надъхваща патриотичност, маршировка и увлича всички участници и многохилядната публика. Граничната церемония се прави всеки ден два часа преди залез слънце от 1986 г. насам. Идеята е да се отправи послание за мир, но за съжаление мирът между двете страни си остава много крехък и винаги под заплаха.
Ганг – реката, която е и божество, или още Mother Ganga, не е с номер в класацията, защото е изживяване от съвсем различна величина. Енергията на великата река обаче слага отпечатък върху цялото индийско пътешествие на Калина.
На другия полюс като преживявания са един участък от свещения град Варанаси, през който трябвало да преминат, за да стигнат от Ганг до един от 12-те храма на Шива. Ужасна жега, много тясно пространство, пълно с хора, крави, кучета и много, много мухи. Просяци те дърпат отвсякъде, непоносима смрад и трябва да си пределно концентриран, за да не кацнеш насред някое кравешко, кучешко или пък човешко изпражнение. Кратък участък, но запомнящ се.
Другото такова място, към което Калина не би се върнала, е в Харидвар, където видели катуна на местните цигани. И в нашите гета сме виждали мизерия, която ти къса сърцето, но там просто мащабът е много голям, обяснява Прокопиева.
Не всеки е готов за Индия. И не на всеки му понася – на едни им е трудно емоционално, други не се спогаждат с храната. Някои от спътниците на Калина плачели, виждайки сблъсъка на контрастите и покъртителните гледки на мизерия. Аз съм се научила да не се отъждествявам с всичко, което срещам и да мога да гледам отстранено на нещата. Йогата също ми помага за това, но е добре човек да е подготвен преди да предприеме такова пътуване, съветва пътешественичката.
Много е различно, което е и чарът на Индия, но си е трудно за европейците.
В началото на май Калкута ги посреща „само“ с 36 градуса, но с толкова висока влажност, че е почти непосилно да изпълниш програмата с обиколки. Все пак срещата с последователките на Майка Тереза от Ордена на милосърдието е задължителна. Монахините, които не позволяват да бъдат снимани, следват завета на родената на Балканите светица и се грижат за бедните.
Столицата Делхи е много модерен град, но дори и тук движението си е индийско. Което ще рече изключително много мотори, моторни рикши, по-малко коли, но все пак в пъти повече от това, което можете да си представите. И всичко бучи, трещи, свири и въобще създава ужасна какафония.
Влаковете в Индия са супер – климатизирани, с храна и напитки на дълги разстояния. Но пък понятието време за индийците е силно разтегливо. Пътували за Пенджаб с влак и трябвало да стигнат за 6 часа. Само че по това време индийците вече били започнали да гласуват за техния парламент, което става по щати и което е горещо преживяване. Политическото напрежение било съпроводено с протести на земеделци, блокади и в крайна сметка вместо 6, пътували 12 часа. Най-важното беше, че никой не нервничеше, не протестираше и всички приемаха закъснението от 6 часа сякаш е нещо дребно. Това е от нещата, които бих искала да вземем от индийците – спокойствието и умението да си над маловажните проблеми, разказва Калина.
Кой ще пропусне Кама Сутра, когато отиде в Индия?! 95% от туристите, които посещават Каджурахо, го правят заради каменните сцени от Кама Сутра, с които са украсени храмовете. За индийците обаче Кама сутра не е наръчник със секс пози, а книга за различните аспекти на любовта, брака и семейството. Похотта е естествено състояние за човека, но човешкото ни развитие трябва да продължи към любовта и просветлението.
Всичко това ни разказа нашият гид. Както и това, че човек идва от нищото, живее алчно и ненаситно, поглъщайки и разрушавайки природата и всичко около себе си. Когато вече няма какво да яде, се самоизяжда, оставяйки единствено очите си, с които жадно търси природата, която е съсипал. И както идва от нищото, така и отива в нищото, разказва Калина.
Орча – древен град със забележителна архитектура, в която се съчетават влияния от много религии и архитектурни школи, също е сред местата, където е трудно да забравиш. Махараджите на Орча успели да запазят мира 400 години и през това време строили, строили и строили.
Варанаси е място, което е в списъка с най-потрисащите гледки, но в същото време е с много силна енергия. Там, на брега на Ганг, била една от най-впечатляващите Огнени церемонии, които наблюдавали в Индия. Седем свещенослужители участвали в церемонията, а само от ритъма на музиката можело да изпаднеш в медитативно състояние. Пак там видели и подготвените клади за кремация на мъртвите. До Варанаси стигнали с лодка по Ганг и миризмите на това свещено място, което привлича милиони всеки ден, се улавят още на километри в реката.
За йога като Калина посещението на Ришикеш – световната столица на йога, би трябвало да е много специално. Но според нея то вече е толкова комерсиализирано, че не успява да я впечатли. Стичат се милиони хора от цял свят и всичко се прави само заради тях, което убива дълбокия смисъл на йога като учение. Мястото е станало прочуто покрай „Битълс“. Един от ашрамите в Ришикеш носи името на ливърпулската четворка.
В Индия можеш да видиш последователи на стотици учения, вярвания и религии. Джайнистите обаче най-впечатлили Калина. Само 1,5% от индийците изповядват джайнизъм. И това е защото никой не може да стане джайнист, ако не е от такова семейство. Джайнистите са крайни в отричането на насилието – под всякакви форми. Не само, че не ядат месо, но светите хора на джайнизма ходят с метли, за да разчистят дребните твари по пътя и да не ги смачкат. И между другото аскетите джайнисти не носят никакви дрехи.
Голи мъже и мършави крави – това е част от картината на съвременна и древна Индия.
С всичките й контрасти много харесвам Индия. Всъщност точно заради многообразието си е толкова привлекателна, казва Калина.
Можем да продължим темата с храната, подправките, които са ни уж познати, но съвсем различни, чаят, който е голямата слабост на Калина и т. нат. Но все пак Индия не може да бъде обхваната в един разказ.
Храната е истинска. Подправките, дори тези, които знаем, имат много по-дълбок вкус. За чая няма да говоря – това е благословение и попаднах в рая, споделя пътешественичката.
Индия те вика със своята различност. Имаме много какво да учим от индийците. Липсва ни тяхното разбиране, че всичко е преходно и сме за малко тук. Те са силно вярващи и може би затова имат това, което ние наричаме „страх от бога“ – желанието да живеят праведно. И най-вече спокойни са. Само това, ако можехме да научим, сигурна съм, че ще живеем много по-добре, обобщава Калина Прокопиева.
Елена ВЕЛКОВА
