--900.jpg)
Преди време един чешки модерен творец беше представил България на своята карта на Европа като тоалетна. И българите много му се обидиха. Но, ако сме честни, точно по тоалетните ни си личи, че не сме стигнали още в Европа. А дори и когато се сдобием с модерни места за облекчаване, все намираме начин да ги побългарим.
За своите премеждия с една модерна тоалетна разказва горнооряховчанинът Дянко Мадемов. С чувство за хумор, но и малко тъга.
Пътувах до Варна и по традиция спрях на бензиностанцията на OMV в Търговище. Простатата ми алармираше и хукнах към тоалетната. И тук срещнах първата си неприятна изненада – пред входа на тоалетната имаше две бариери, които не можах да помръдна. Никъде нямаше указание как се влиза там! Досетих се, че сигурно трябва да пусна левче и тъй като нямах монети в джоба си, хукнах обратно към колата, където имам касичка.
Върнах се и затърсих отвор, където да си пусна левчето, но такъв не открих. Тогава мина една служителка и ми поясни, че мога да ползвам тоалетната САМО след като си напазарувам. Подскачайки се наредих на една дълга опашка – за да си купя кафе, с което да придобия законното право да се изпикая. Усетих, че се подмокрям, но бях се амбицирал да спазя законния ред!
На касовата бележка имаше баркод, с който трябваше да отворя бариерата. До нея имаше автомат с десетки светещи прозорчета. Оказа се, че правилното прозорче се намира ниско долу и в страни на нивото на коленете ми. Никога нямаше да се сетя, ако не беше дошла една служителка да ми помогне. Чувствах се пълен идиот задето не се справих толкова елементарен проблем! В последствие се оказа, че светът е пълен с идиоти като мен, защото пред автомата се струпа дълга опашка. Хората се суетяха, напъхваха квитанциите си на всевъзможни места, но бариерата не помръдваше! Дори и след като им показахме вярното прозорче, защото четецът трудно разчиташе баркодовете и трябваше да се правят много опити. В крайна сметка по-дългокраките клиенти, след като тотално се обезкуражиха – просто прескочиха бариерата.
Както и да е, най-после се изправих пред заветния писоар. Неволно погледнах надясно и забелязах, че цялата ми дамска компания наблюдава с голям интерес как се облекчавам. Вратата на тоалетната е автоматична и при всяко отваряне се показва прелестна гледка към писоарите. После, докато си пиех кафето и наблюдавах пикаещите, се замислих – каква крещяща несправедливост беше допусната. Можеше гледката да бъде към дамската тоалетна – та и ние малко да позаплакнем окото докато си пием кафето!
Е, поне кафето им е хубаво. За разлика от баничките. Винаги съм случвал прясно изпечени, хрупкави банички, но този път бяха доста стари и претоплени.
Как мислите – дали друг път ще посетя тази бензиностанция?
Дянко Мадемов
