Управителят на регионалния клон на „Традиция“ Симеон Цветков изживява десетки животи, разказвайки за миналото

Римлянин, византийски катафракт, опълченец, еничарин, френски и немски войник, болярин, свещеник. Всички тези животи е изживял Симеон Цветков за своите по-малко от 50 години.

Управителят на регионалния клон на клуб „Традиция“ влиза в роли за всякакви исторически възстановки, а главната му цел е да разказва за живота на българите през вековете и да съхрани оскъдната информация, която е стигнало до нас.

А иначе животът го е отвеждал в различни посоки и семейството му е пръснато по света. Той самият се е установил там, откъдето са тръгнали родителите му.

Симеон Цветков е управител на великотърновския клон на клуб „Традиция“ и в същото време работи в отдел „Етнография“ на Регионален исторически музей – Велико Търново. Живее в Горна Оряховица, но е роден в София и е израснал в Перник. Майка му и баща му са от Горна Оряховица, дядо му е бил учител в Механотехникума. След завършване на висшето си образование, родителите му са разпределени в Перник. Там отрасва и Симеон.

Майка му и баща му са сред първите българи, спечелили зелена карта и заминават за САЩ, докато той е в казармата. Идеята била веднага след уволнението си и той да замине при тях. Само че бюрокрацията казала друго и трябвало да изчака няколко години. Междувременно завършил „Балканистика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

На следващата година, 2002 г., вече бил отвъд океана. Живял 5 години в Ню Йорк и работил като логистик специалист за „Луфтханза“ на летище „Кенеди“. В Голямата ябълка срещнал жена си, българка. Там се родила дъщеря им. Но не много след това двамата решили да се върнат в България.

И през 2007 г. семейството се озовава в Горна Оряховица, откъдето тръгва всъщност родът му. На следващата година започва работа като уредник в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей – Велико Търново. И днес си е там.

Тогава това беше единственото свободно място, но директорът на РИМ д-р Иван Църов ми каза „Добре дошъл, можеш да разполагаш с целия ресурс и база на Музея, за да се развиваш“. Така че ни най-малко не съжалявам, напротив, безкрайно съм благодарен за тази възможност, казва днес Симеон Цветков, който междувременно успява да защити докторска степен и да издаде две книги, представящи научните му проучвания. Отделно са редовните публикации, които прави.

Още в младежките си години осъзнава интереса си към огнестрелното оръжие и като студент започва да се занимава съвсем сериозно с това. Завършва курс към някогашния завод „Ивайло“ за ремонт на огнестрелно оръжие. Става професионален експерт, а дипломната му работа е на тема „Ръчното огнестрелно оръжие през Руско-турската освободителна война“.

Когато започнал работа в Музея, получил достъп до много и различни оръжейни системи и задълбочил проучванията си. Паралелно с това започнали да излизат и научните му публикации.

Интересите му са насочени най-вече към огнестрелното оръжие, използвано между XVII и XIX век и особено през втората половина на века.

Аз не разглеждам пушките и пистолетите като средства за убиване. Безспорен факт е, че за добро или лошо, но развитието на човечеството е свързано с оръжията. Първо там се проявяват новите технически и инженерни решения. От оръжията те впоследствие се прехвърлят към бита. Мен ме интересува какви инженерни и конструктивни новости се появяват с определена оръжейна система, как един конструктор заимства от предшествениците си, за да подобри своето оръжие и т.н., разказва Симеон.

От 60-те години на XIX век до края на века има истински бум с много патенти на огнестрелни оръжия. Тогава се налага задно пълненото оръжие с унитарен боеприпас (на прост език това е начинът, по който се зарежда и днес огнестрелното оръжие), появяват се колективните оръжия, тоест картечниците. През 80-те години се налага бездимния барут, който се използва и до ден днешен. Така че това са най-интересните години за научните интереси на Симеон Цветков.

А що се отнася до големите имена в този бранш, той е категоричен - Джон Моузес Браунинг е най-големият гений, защото всичко, което е измислил и патентовал, се използва и днес.

Покрай тези си научни интереси Симеон Цветков издава и двете си книги, втората всъщност излезе съвсем наскоро и преди седмица бе представена в Регионална библиотека „П. Р. Славейков“. Първата му книга изучава темата за щурмовите команди в българската армия през Първата световна война, а втората е посветена на ръчното огнестрелно оръжие на българските воини от Освободителната война до Първата световна.

Книгите и научните му публикации са свързани с много издирвания и ровене в документи, най-вече в Държавния военен архив – Велико Търново.

Хобито му - възстановките, на пръв поглед е доста по-атрактивно от четенето на стари книжа, но реално също започва с ровене в книгите, много проучени източници и едва след това идва ефектната поява в рицарска броня или римска тога.

През 1999 г. във Велико Търново се създава клон на националния клуб „Традиция“, появил се в столицата 6-7 години преди това. Симеон е още студент и е сред първите ентусиазирани участници в клуба. И така вече 25 години.

Търновският клон на „Традиция“ обединява 27 ентусиасти от В. Търново, Г. Оряховица и Лясковец. Главната им цел е опазване и съхраняване на българското военно-историческо наследство, но и представяне пред обществото на живота, който са имали българите през вековете.

Впоследствие дошли и възстановките. Това станало през 2003 г., когато колега от софийския клон с приятели в Чехия им предложил да правят реконструкции, подобни на чешките. Чехите са пионери на историческите възстановки в Европа. Още от 50-те години на миналия век те правят реконструкция на битката при Аустерлиц. В нея участват и българи, но малцина, защото са единици тия, които имат униформа на наполеонов войник.

Тогава се подела идеята да се направи български аналог и организирали възстановка на тридневните боеве на Шипка, в които българските опълченци устояли на атаките на Сюлеймановата армия и удържали прохода. В спектакъла се включват всички регионални клонове на „Традиция“.

Търновският клон съхранява история и участва във възстановки от древен Рим до края на Втората световна война.

Стараем се да бъдем максимално автентични и доколкото е възможно да пресъздадем старите оръжия, дрехи, оборудване. Никак не е лесно и пада голямо проучване. Платовете от античността няма как да възпроизведем, но се стремим да сме най-близо до оригинала, разказва Симеон.

Всеки един образец им коства много труд, средства и на първо място голямо търсене и четене. Една от последните им гордости – пълно снаряжение на византийски катафракт (тежко въоръжен конник) от XI век, им коства 3 години. Две години била само подготовката. За да се изработи идейния проект, проучват стари писмени източници, изображения от средновековни църкви и документи, четат се статии на археолозите, открили елементи от въпросното снаряжение. След това се набавят необходимите материали и всичко се изработва ръчно. И така 3 години, за да прибавят катафракта към колекцията си и то с усилията на целия клуб.

Между другото въпросният катафракт може все още да се види в Историческия музей в Горна Оряховица. До 20 април там се представя изложбата „Да прекрачим в миналото“, която показва средновековни оръжия, дрехи, занаяти, игри.

Дори нещо привидно лесно – униформа на френски войник от Първата световна, отнело година и половина. Не за друго – французите са оставили достатъчно описания и снимки, но вълнено сукно със специфичния цвят „хоризон блу“ не се намира лесно. Последните 15 метра купили от Сърбия.

Добре че заради бурното развитие на военно-историческите реконструкции в Европа и Америка, производствената машина на Китай и Индия влиза в крачка и започва да снабдява с необходимите асортименти.

Тъй като човек не може да има всичко и да бъде навсякъде, Симеон си е ограничил участията до възстановки от Средновековието и войните за национално обединение. Когато започне сезонът, а това е точно по това време през пролетта, почти всеки уикенд има събития някъде в страната или чужбина. Така че и да иска, човек не може да участва във всяка битка и да е герой на всяка епоха.

Симеон има пълен комплект средновековно оборудване на български аристократ и византийски катафракт, както и три униформи от българската армия – от Балканската, Първата и Втората световни войни. Тук можем да се отклоним за историята на униформите в българската войска – темата е много интересна, но текстът и без това става много дълъг.

През 2012 г. във Велико Търново, на старото игрище „Юнак“, се прави една от най-впечатляващите възстановки и досега у нас, която слага началото на новия тип реконструкции в България. Всички клонове на „Традиция“ с подкрепата на Военния университет възстановяват битките при Люлебургас и Бунар Хисар. От киноцентър „Бояна“ са взети тежки картечници от онова време. Военните вадят походни кухни и пекат войнишки хляб. След това вече и колеги от други регионални клонове започват да организират подобни мащабни събития. В Добрич възраждат освобождението на Северна Добруджа. В Троян повтарят защитата на Дойран и т.н.

Българските реконструктори са канени и на събития в Европа. Симеон е участвал в битки в Румъния, Сърбия, Гърция, Италия.

Възстановките са ефектни, но не са най-важната част от дейността на клуб „Традиция“. В последните десет години се работи много в посока на т.нар експериментална археология. Идеята е да се покаже как е живял българинът преди векове, възстановявайки храната, занятията, дори забавленията. Интересът е към кухнята – търсят се стари рецепти и се приготвят ястия по тях с максимално близки продукти. Оказва се, че днешните вкусове са доста различни от средновековните и няма как да мине без адаптиране на оригиналната рецепта. Съвсем автентичното ястие не би се яло от съвременния човек.

Изучават се старите занаяти, изработват се игри, забавления и въобще се опитват да пресъздадат на живо всеки елемент от живота преди векове. За да могат хората не просто да си представят миналото, а да го видят, опитат и вкусят.

Другата посока на развитие е подготовката на пътуващи изложби, като тази, която в момента гостува в Горна Оряховица. Това се прави най-вече през зимата, защото като дойде пролетта ризниците и одеждите се обличат, за да влязат в битка на поредната възстановка.

В момента „Традиция“ има четири пътуващи изложби. На 8 май в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново ще бъде открита поредната, посветена на българската авиация. Ще има модели на почти всички самолети, използвани от българската армия, снимки, скици, документи, артефакти – парчета от свалени самолети, ордени и медали и др.

Всичко е плод на много труд, но успяваме, защото много хора работят за идеята. В основата на авиоизложбата е РИМ – Велико Търново, „Манта Моделс“ изработват моделите, а колеги и приятели от цялата страна, които са събирали артефакти по темата, ни ги предоставят. Така че ще видите една изложба, зад която стоят много хора и вероятно затова е толкова добра, казва Симеон Цветков.

Семейството на Симеон е разпиляно по света – родителите му са в Щатите, синът и дъщерята в Англия, той в Горна Оряховица. И тази семейна глобализация като че ли прави още по-важно съхраняването на знанието за миналото и живота ни преди векове, на което се е посветил управителят на регионалния клон на „Традиция“.

Елена ВЕЛКОВА