Жената играе решаваща роля в опазването на традициите и предаването им на бъдещите поколения. За пореден път го доказаха две дами, които срещнаха творчеството си, а от симбиозата се роди вярата в българската идентичност .
Български шевици, извезани от художничката Снежана Францова, и слова от перото на писателката Веселина Кожерухова се срещнаха снощи в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. Формален повод за представянето им бе предстоящият 8 март, но срещата се превърна в истинско тържество на корените ни.
Начена го Снежана Францова.
България е прекрасна родина на огромно културно наследство. Българските шевици са материално богатство, което разказва за живота на тези преди нас и ни отличава от другите народи. Шевицата е символ на българската сила, богата душевност и стремеж към красота и изящество. Познаването на нейната многообразна символика е важно за самоосъзнаването ни като нация. Шевиците ни са натоварени с вярвания, надежди, окултност, векове събирани познания за Вселената. В тях е вложен целият потенциал, въображение и майсторство на поколения българи, разказа на гостите Снежана Францова. И призна, че всяка от шевиците, които веза, докосва сърцето й по собствен начин.
Някои изпълнявах с лекота и не усещах времето, други бяха предизвикателство. Радвах се на всяка завършена шевица и нямах търпение да я споделя с близки и приятели. Те ме окуражаваха и така шевиците станаха мое любимо хоби. Нека опазим, съхраним и популяризираме богатото ни наследство, за да ни има като народ. Ненапразно Пенчо Славейков е казал, че за 500 г. робство народът ни е създал две велики изкуства – народните песни и шевиците. Да пребъде, пожела Снежана Францова.
Трудната задача да направи прехода от едно изкуство към друго се падна на секретаря на НЧ „Иван Вазов 1893“ в Първомайци Теодора Миновска.
Именно по покана на Миновска Снежана Францова нареди самостоятелна изложба в горнооряховското село. Тя бе посветена на Деня на християнското семейство. Още тогава стана ясно, че образци на шевици художничката събира от всички етнографски области на България и че не продава уникатите, които бродира.
НЧ „Иван Вазов 1893“ в Първомайци има специфично място и в творческия път на Веселина Кожухарова.
Мнозина познават Веселина Кожухарова преди всичко като учител и музикант. В нашето читалище тя дойде като музикален педагог. Създаде една от знаковите детски групи – „Чичопей“, която печели конкурси в цялата страна. Тази група стана основата за възникването на детския фестивал „Детски Чичопей“, който в момента се провежда във формат конкурс. В един момент Веселина каза, че много й се пише. Поощрихме я, тя е добър, светъл човек. Изненадата беше много голяма. Излезе първата й книга „Погледни през рамо“. Не знаехме какво ще прочетем, а тя ни изненада и с другите си книги, припомни предисторията Теодора Миновска.
Веселина Кожухарова е член на първомайския Арт клуб „Гайтани“. По идея на Теодора Миновска Веселина Кожухарова предлага романа си „До четвърто коляно“ на издателство „Хермес“. Само след броени часове от издателството връщат отговор и не след дълго Кожухарова вече е сред авторите му.
Анотацията към „До четвърто коляно“ е написана от Теодора Миновска.
Романът е петата книга на Веселина Кожухарова. Действието в него се развива преди Освобождението и малко след това. Четири поколения разкриват изпълнения си с перипетии живот. Изненадите за читателя не спират до последните страници и оставят поле за размисъл. В него духът на предците отвъд помага на тези, които с добро творят живота.
Романът „До четвърто коляно“ пленява читателя с езика и стила на писателката Веселина Кожухарова. Тя владее до съвършенство езика на старите българи. Буквално можем да вкусим духа на времето на нейните герои. Текстът е монолитен, без сантимент, читателят е завладян от силата на емоциите и поставя общочовешки въпроси, пише в анотацията Теодора Миновска.
Когато взех вече издадената книга в ръцете си, чувството бе като онова, което изпитах, когато поех за първи път дъщеря си, не скри вълнението си самата Веселина Кожухарова.
След което зачете от своите произведения.
Да ги чуят в Музея на гурбетчийското градинарство бяха зам.-кметът Емилия Жилиева, общински съветници, общественици и много лясковчани. Снежана Францова и Веселина Кожухарова получиха поздравителни адреси от кмета на Лясковец Васил Христов. Допълнителен нюанс на вечерта дадоха дамите от Вокална група „Нежни сърца“ при НЧ „Пробуда 1925“ в Шереметя с художествен ръководител Веселина Кожухарова. Корепетитор е Стефан Митев.
Биляна МИЛЧЕВА
