Любовта към четенето се възпитава и започва с разказването на приказки в най-ранна възраст, казва авторката, която не се смята нито за писател, нито за художник, а за човек на идеите
В края на август излезе втората книга на горнооряховчанката Габриела Бонева „Коледните пакости на Мишко“. Първото, което отличава тази книга от потока издания тип „самиздат“, е полиграфическото изпълнение. Определено е най-доброто, което може да се намери по българските книжарници. И след като книгата просто заковава поглед с корицата и богатите илюстрации, можем да се насладим и на забавните истории на пакостливия мишок, създадени и нарисувани от Габриела Бонева.
Първият подтик за създаването на книгата е раждането на племенника на Габриела – Михаил. Габриела е уверена, че ранното четене на книжки на детето е от огромно значение за неговото развитие. И докато избирала книга за своя племенник, спряла поглед на книжката за Зайчето Питър и си помислила, че и тя може да напише подобна история. А понеже един от първите подаръци за Михаил било едно мишле, така се родила идеята за главния герой – пакостника Мишко.
Впоследствие се получила книга не само за най-малките хлапета, но и за цялото семейство. Което не е случайно. Габриела казва, че най-важното при работата с деца е да ги пренесеш в света на фантазиите, да ги плениш и да ги накараш да ти се доверят. Това е работа на семейството първо, а после и на учителите. За да могат заедно да поведат детето към света на книгата, на знанието и на творчеството.
„Коледните пакости на Мишко“ се разделя на две части. В първата има 25 разказа, които се развиват от 1 до 25 декември. Главният герой е пакостливо мишле. То обаче е наблюдавано от един елф, който го докладва на Дядо Коледа и Мишко е заплашен да остане без подарък на Коледа. Малкият хитрец си дава сметка, че има малко време да замаже лошото си поведение и се втурва да прави добри дела, за да получи все пак подарък. Цялата поредица от истории е занимателна, смешна и поучителна. На всичко отгоре разказите са направени така, че да поддържат интереса ден след ден. Понякога прекъсват точно в най-интригуващия момент, защото вече е време за сън и продължават на другия ден.
Перипетиите на Мишко и елфа са съпроводени от историите на други фантастични герои, които си имат и своите послания. Вълшебната говореща елха може би ще научи децата, че е добре коледното им дръвче да е живо, а не отрязано. Колкото и да сме малки, можем да надхитрим злия орел, а баба Слипи, която вечно спи и сънува, че я гонят вълци, е първи помощник на Мишко, когато той иска да изкупи вината си пред приятел.
Втората част на книгата е Ръкотворителница. Това е другата страст на Габриела, която е човек, който изразява себе си, правейки нещо с ръце. Започва се с календар пак от 1 до 25 декември. Отваряш кутийката за първия ден от месеца и намираш послание да отидеш на стр. 14 например. И там откриваш задача, която трябва да изпълниш сам или с помощта на цялото семейство. Идеята е всеки ден да се твори, но и да е изненада задачата, която получаваш. Задачите се изпълняват с подръчни материали или с неща, които се намират във всеки магазин. Светещи облаци от силиконов пух в бутилки от минерална вода звучи малко странно и сложно, всъщност е много лесно и много ефектно. Коледна камина от кашони, коледни свещи, коледни рецепти, дори коледно „с елфи“ – хем е селфи, хем е твоят портрет на фона на елф. Има и коледни рецепти и общо взето 25 забавни и ефектни начини да творите всички вкъщи.
Най-важно е да се развива фантазията на децата. Колкото повече време прекарва детето в социалните мрежи, толкова повече губи от фантазията си. А това е пагубно за светогледа и за творческите му възможности, обяснява Габриела. Според нея да твориш не е дар, не е талант, а е начин на себеизразяване и справяне със света.
Нейното детство е пълно с книжки и истории. Родителите й, бабите, дядовците – всички са й чели приказки задължително всеки ден. Това не само е помогнало да пише по-късно, но това е направило от нея човек на идеите. А тя специално обича да развива идеите си с ръце – накратко иска да направи всяко красиво нещо, което види, по своя си начин. Когато работя с ръцете си, съм на друго място, казва Габриела, допълвайки своята теория, че твориш не защото имаш дарба, а защото по този начин преработваш действителността.
„Коледните пакости на Мишко“ е нейната втора книга. Първата е двуезичната „Опашати приказки“, излязла през 2022 г. Историите, в които главни герои са няколко бездомни кучета и едно странно момче, се родили първо на английски език. После Габриела ги превела и на български и в крайна сметка издала книга, в която има два огледални образа на двата езика.
Всички герои си имат реални прототипи в горнооряховската действителност – бездомните кучета край Детския кът и Кауфланд са дали основа за героите с опашка. Това са изхвърлени от хората кучета, всяко от което си има своя физиономия и характер. И ужасна съдба понякога. В действителността главната героиня Габи е осиновена и малко след това застреляна. А иначе Пирата с куцо краче и черно петно на окото, Шорти – нисичко късокрако куче и Съгледвача – куче, което прилича, а и се държи като лисица, са все още тук край нас. Прототипът на тяхното човешко дете Уил всъщност е възрастен човек, който умее да общува с кучета по-добре отколкото с хора.
Уил е типът на аутсайдера – дете по-различно от останалите и неразбрано от тях. То се разбира по-добре с животните, отколкото с хората. Образът върви с посланието колко не разбираме и не приемаме различното около нас, колко сме груби към различните, вместо да се опитаме да ги опознаем.
Габриела е работила доста години в чуждоезиков център за деца, където колеги са й били британско семейство. Те не можеха да разберат нашето отношение към животните и защо въобще имаме бездомни животни. Грижеха се за бездомните кучета и котки и дори мисля, че един от приютените стана англичанин. Как се отнасяш с животните е огледало на това как се отнасяш с хората, убедена е Габриела.
Точно работата в центъра е причина до голяма степен да напише книгата първо на английски език. Общувайки с британските си колеги и с децата изключително на английски, започнала и да мисли на езика. После дошла ковид кризата. Центърът затворил, а тя започнала работа в „Бонати“ – фирмата, която работеше по Южен поток и беше избрала Горна Оряховица за база. Там работата била много интензивна и също само на английски. Така че съвсем естествено в един момент творческият й порив се отключил на чуждия език.
Появата на книгите в това перфектно изпълнение е заслуга и на печатница „Симолини“, а за предпечата и дизайна на Мина Ядкова Габриела казва, че са надминали всякакви очаквания.
Всички илюстрации са дело на самата авторка. В първата книга, която е насочена към малко по-големи деца, илюстрациите са по-скоро допълнение и са сравнително малко. Но приключенията на Мишко са толкова пищно илюстрирани, че книгата е наслада и само за окото.
Детето възприема първо чрез цвета. Той задържа концентрацията му. Ако няма картинки, бързо ще загуби интерес, обяснява Габриела. Така че приключенията на мишока са станали интересни и чисто визуално.
Книгата е книга, ако бъде прочетена, казва Габриела. Тя вярва, че смисълът на нейните книги е да бъдат четени заедно от родители и деца. Детето няма как да поиска да чете, ако не му е показано, ако не му е внушена любовта към четенето. Първото най-важно нещо е да четете на децата си, да им разказвате приказки. Те трябва да усетят от вас, че това е нещо хубаво, че книгата е ценна, а четенето е радост. Когато детето бъде въведено в света на книгите, то ще намери своя път. Ще заобича фентъзи, или криминале, или нещо друго. Или пък ще създава нещо с ръце, както прави и самата Габриела.
Аз съм човек на идеите. Имам ли идея, искам да я споделя – и тогава правя нещо с ръцете си, или пък пиша разкази, споделя Габриела.
Горнооряховчанката е завършила езикова паралелка в СУ „Вичо Грънчаров“ и познанията й по английски са благодарение на преподаватели като Светлана Ненова. Завършила е „Българска филология“ в Софийския университет и бизнес-администрация. Професионалният й път обаче е бил свързан предимно с английския. Никога не е учила рисуване, но от дете има огромен интерес към всякакви художествени експерименти.
Не смятам, че съм писател или художник. Това са понятия, които са загубили смисъла си, прикачвани към всякакви хора. Аз съм от тия, които, като видят нещо хубаво, искат да го направят и те. Невинаги ми се получава. Понякога пък ми се получава доста добре. Понякога дори прекалявам с моите идеи. Знам го от близките си. Но нали ви казах, това не е дарба, да твориш е рефлекс към живота, смее се Габриела. А когато я питат понякога каква е функцията на поредното нещо, което твори, директно казва „Ами да краси“.
От време на време прави работилничка за деца в едно село и се забавлява с творческите експерименти с хлапетата. За нея децата са добър измерител на успех. Съвсем насериозно цени мнението на малките си читатели. Миналата година я поканили на едно четене в ОУ „Патриарх Евтимий“ във В. Търново и е страшно доволна, че децата са харесали книгата, а и нея. Тяхната реакция е много зареждаща, защото децата са естествени и истински. Това е радост. И затова правиш всичко, казва Габриела.
Елена ВЕЛКОВА
