3 август 1887 г. Търново. „На 11 часа се извърши отъ Негово Блаженство Антима I тържественъ молебенъ въ Черквата Св. Четиридесетъ мъченици. След края му Негово Царско Височество се отправи към Вел. Нар. Събрание…”.
Така започва последната стенограма на Третото Велико народно събрание, заседавало от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. в Търново. И продължава да описва как пред сградата на Конака е строен почетен караул от VI пеши Търновски полк, а граждани приветстват новия си владетел. При появата на новоизбрания княз Фердинанд I музиката засвирва „Шуми Марица” и се разнася мощно „Ура”. Фердинанд се изкачва на престола си, за да обяви: „Господа представители! Благодаря за патриотизма, който показахте. Отечеството ще ви бъде признателно. Обявявам настоящето Велико народно събрание за закрито!”.
Така приключва една бурна парламентарна година за България, център на която е било Търново, а водещи фигури са търновчани.
Разказът ни за тези събития тръгва от кулоарите на сегашния Парламент в най-дългата нощ от новата му история – нощта, в която се гласува държавния бюджет за 2023 г. В кратките почивки на продължилото 20 часа заседание народният представител от IV МИР Людмила Илиева разглеждала паната със снимки от историята на Парламента. В един момент погледът й се задържал върху едно пано и започнала да открива едно след друго имената на близо дузина народни представители от Горна Оряховица. Станало й интересно и така преоткрила историята на Третото Велико народно събрание.
Единствената задача на събранието била да избере нов български владетел след абдикацията на Александър I Батенберг. След оттеглянето на първия български княз страната се управлява от Регентски съвет, в който са трима търновци – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров. На 8 септември 1886 г. Регентският съвет издава Указ за насрочване на избори за Велико народно събрание. Само 20 дни по-късно се провеждат и самите избори. Излъчени са 493 народни представители. Събранието се открива в 10 часа на 19 октомври 1886 г. в сградата на Конака в Търново. За първи председател на събранието е избран Георги Живков, по-късно е заменен от Димитър Тончев.
Събитията в България имат отклик и в Европа. В броя си от 20 ноември 1886 г. английският седмичник The Graphic отразява събранието със серия гравюри на първа страница.
Вижте на http://stara-sofia.blogspot.com/2009/08/blog-post_18.html
Задачата да изберат княз е свършена бързо. На 29 октомври 1886 г. Третото велико народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, след което управлявалите дотогава регенти подават оставка. Само че под натиска на Русия бащата на Валдемар - краля на Дания Кристиян IX, отказва синът му да заеме българския престол. Така че Великото народно събрание избира ново регентство и делегация, която тръгва из Европа да търси нов княз.
На 25 април 1887 г. ІІІ ВНС избира немския принц Фердинанд Сакскобургготски за български княз, на 2 август той се кълне пред народните избраници и на 3 август разпуска събранието.
В тези събития участват дузина представители, излъчени от Горнооряховска околия – Христо Велизаров, Никола Момчилов, Стефан Бояджиев, Стефан Цвикю, Георги Куюмджиев, Хр. Янчев, Ил. Костов, Васил Тодоров, Стоян Делинешев, К. Димитров, Н. Щирков. Някои са оставили сериозна следа в следосвобожденската история на Горна Оряховица. Велизаров е кмет по това време. Никола Момчилов три пъти е бил кмет на Горна Оряховица в края на XIX и началото на XX век.
Едно от първите действия на новия владетел е да насрочи избори за Народно събрание. На 20 август князът издава Указ за нови избори, които се провеждат на 9 октомври 1887 г. Изборите за V ОНС са драматични, а в Горна Оряховица дори кървави.
„В първите години след Освобождението, горнооряховчани се предали силно на политиката – горещо и бойко отстоявали своите политически разбирания и партийни интереси. Понякога, заради честта на своите партийни разбирания, родни братя – син срещу баща са се нахвърляли един срещу друг с клевети и обидни думи, а често пъти във физическа борба…”, разказва Звезделин Цонев в единствената досега история на Горна Оряховица, излязла през 1932 г.
И дава пример точно с изборите за V ОНС през 1887 г. „През деня на изборите за народни представители през 1887 г. с разпалени партийни страсти и в стремежа си кой да вземе бюрото, се уловили гуша за гуша, брат с брата. Надвили консерваторите със своите групи. Настанала страшна суматоха. След един час за въдворяване на ред в града била извикана и пристигнала от Търново войска. По устроено от либералите предизвикателство, войската стреляла в консерваторите и поваля на място няколко души. Тази срамна трагедия се разиграла на сегашното пазарище за зеленчук до стария конак, при сегашната бакалница на Иван Филев, а войската и зад нея либералите, били на мястото, гдето е построена новата градска баня”.
Такива истории напомня една разходка из кулоарите на Парламента. Нищо ново под слънцето, бих казали песимистите. Цивилизовали сме се, поне не се стреляме по избори, вероятно ще опонират оптимистите.
За мен лично изводът от тази история е, че трябва да се преиздаде труда на Звезделин Цонев. Академична история на Горна Оряховица едва ли ще се появи скоро, но поне неговата отново да види бял свят. Разбира се адаптирана към съвременния български език и правопис.
Елена ВЕЛКОВА
