Преди месец общинският съветник от ВМРО Кирил Кирилов поиска прекратяване на договора на д-р Иван Иванов като управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски”. На днешното заседание на ОбС той отново защити своята теза, противопоставяйки се на масовата подкрепа в защита на управителя на МБАЛ. В резултат на което беше обвинен, че използва случая за политически пиар и откриване на предизборна кампания.
Не аз, а защитниците на д-р Иванов превърнаха казуса в предизборна реклама за себе си. Много добре си давам сметка, че всеки подобен скандал руши доверието в здравното заведение. Затова през този месец не излязох нито веднъж да говоря в публичното пространство. Това, което съм имал да кажа, го казах в Общинския съвет. Защото съм убеден, че там е мястото, където трябва да спорим и дискутираме, а не във Фейсбук, коментира позицията си Кирилов.
Давайки доверие на д-р Иванов днес, показахме, че всеки може да пилее общински средства и няма да има никакви последствия. Заради бездействието на д-р Иванов Болницата ни ще бъде ощетена с близо половин милион лева. Би било хубаво, ако той можеше да понесе някаква солидарна отговорност, но няма такъв начин. Няма с какво да го накажем, освен да му прекратим договора. Не приемам тезата, че трябва да се примирим, защото няма кого да сложим на негово място, допълва общинският съветник.
Ни най-малко не подлагам под съмнение неговите професионални качество или пък това, че преведе Болницата през трудни времена. С голямата помощ и на Общинския съвет обаче, защото няма нещо, което да му е било отказано. ВМРО винаги е подкрепяла Болницата и то не на думи, а с дела, които обаче никога не сме афиширали. Нашето отношение го изразихме, връчвайки последната си награда „Ряховски меч” именно на медиците от МБАЛ. Когато всички други размахваха платежни за дарения, ние го направихме без да шумим, защото вярвам, че дарителството е интимно дело. Аз бях три седмици доброволец в III Вътрешно, където бяха най-тежките случаи на ковид и отказах да обявят името ми, когато пуснаха съобщение за откликналите на призива им хора. Правех това, което се искаше от мен и имаше една седмица, в която кажи речи всеки ден свалях трупове в моргата. Знам колко им беше трудно и оценявам труда им. И не съм се пъчил по медии, че съм бил герой. Казвам го сега, защото ме обвиниха, че съм искал да навредя на Болницата. Точно по това обвинение съм спокоен, правил съм всичко, с което мога да помогна.
Когато докторът сподели за проблема си с кадрите, попитах с какво можем да помогнем. Другите мълчаха. Аз предложих увеличаване на средствата за млади специалисти. Те бяха 10 000 лева, администрацията ги увеличи на 20 000, а след моето предложение ОбС гласува 40 000 лв.
Когато медиците от АГО бяха обругани за пореден път миналата година, наши членове и симпатизанти организираха кампания в социалните мрежи, за да защитят Родилното.
Другите тогава мълчаха, а днес ме обвиняват, че едва ли не съсипвам Болницата, не крие раздразнението си от обвиненията Кирилов.
Пак казвам, че моето искане за прекратяване на договора на д-р Иванов е само заради действията му, по-точно бездействието му, в казуса с обезщетението, което трябва да се плати на наследниците на убитата от кучета санитарка.
Защо докторът не дойде да попита какво ни е становището още, когато е подал информация до НОИ за трудова злополука? Защо не дойде, когато е излязло разпореждането на НОИ? Хвърли един лист, когато вече беше изтекъл срокът за обжалване и замина за Норвегия. Тогава вече Общинският съвет трябваше да решава. Ами да го беше решил той. Има това право да плаща обезщетения, да се споразумява. Прехвърли на нас горещия картоф.
Колегите казват, че трябвало да се обезщетят наследниците. Но искат да платят по-ниска цена. Как се определя цената на човешкия живот? Какви са тези пазарлъци, които ще облечем законово с някакво споразумение?! У хората винаги ще остане съмнение защо пък толкова пари, как сме преценили. Затова аз искам Съдът да реши. И колкото реши Съдът, толкова да плати Болницата.
Убеждават ни, че така ни стестили разходи за лихви. За какви лихви? Ако решението на НОИ беше обжалвано, нямаше да текат никакви лихви. Лихви текат сега, когато то не е обжалвано, влязло е в сила и имаме предявена покана за доброволно изпълнение. През това време, ако Болницата беше обжалвала, вероятно щеше да приключи разследването по казуса. И щяхме да имаме яснота. Ние обаче бързаме да се споразумяваме, нищо че има разследване. Ами ако то открие доказателства, че няма предпоставки да се окачестви трагедията като трудова злополука? Ние ще сме платили вече парите и ще си ги искаме обратно ли?
Някои хора са готови с лека ръка да похарчат няколстотин хиляди не лични, а общински средства, за да се харесат. Не мисля, че така се управлява – нито Болница, нито Община. И продължавам да твърдя, че Съдът трябва да се произнесе преди да харчим публичния ресурс, категоричен е Кирил Кирилов.
