Красива носия, представена от красивата Селин Акар на събора в Рожен, стана повод в Драганово да си спомнят стари истории и връзки с русенското село Нисово.
Носията бе представена от Селин, която миналата година събра очите на запалените по стари български облекла в Жеравна с автентична странджанска носия на рупци от Малко Търново.
Самата Селин е родена в Горна Оряховица през 2004 г. Израснала е в Драганово и е учила банково дело в ПГЛПИ „Атанас Буров” преди да замине да живее в Бургас. През целия си живот, всъщност няма и 20 години, се занимава с народни танци, като първият й учител е Йордан Зангов от Лясковец. Играла е във ФА „Сидер войвода” в Горна Оряховица и в Професионалния фолклорен ансамбъл „Искра” във Велико Търново. От танците и покрай сценичните им костюми любовта се прехвърлила и към народните носии. Интересът й към автентичните облекла на старите българи се задълбочил и постепенно започнала не само да събира, но и да възстановява стари неща. В момента живее в Бургас и работи в Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа” в морския град. В същото време учи задочно българска народна хореография в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.
Този път на Рожен Селин представи носия от своето родно село. Богатата женска одежда се пази в НЧ „Съединение 1888” и разказва стари истории за насилие, бягство и нова надежда.
Носията ни е подарък от жителите на село Нисово, Русенско, които са наследници на стар драгановски род. Самите те, а и ние, дълго време мислехме, че е стара драгановска носия. Впоследствие фолклористи ни обясниха, че има характерни елементи за Русенския край. Въпреки това ни е скъпа, като разказ за общото ни минало с Нисово, разказва секретарят на читалището Вася Караатанасова.
Летописецът на село Нисово Христо Спиров е описал историята за произхода на селото си. Легендата е включена и в книгата на драгановския историк и писател Петър Иванчев „Под сянката на миналото”. Макар и да няма някакви исторически доказателства, легендата е романтична и се предава през поколения. Едно драгановско момиче било пожелано от турчин, за да го спасят, близките му убили натрапника. Заради убийството трябвало да бягат и да търсят ново място за фамилията. Обикаляли дълго и накрая намерили убежище под Ивановските скали в Русенско. Мястото е изключително красиво и всъщност историците откриват следи от древен живот там. Днешно Нисово обаче е било основано през 1842 г. от дядо Кою Ивановски и синовете му от Драганово. По-късно идват още преселници от Еленския Балкан.
През лятото на 2002 г. наследници на драгановския род, основал селото им, се върнали да търсят своите корени. Тогава донесли и носията, съхранявана от поколения с идеята, че е от първите преселници. Нисовчани взели пръст от паметника в центъра на Драганово и по-късно я вградили в чешма, изградена на центъра в Нисово, за да напомня откъде е започнала тяхната история. В откриването й участвал тогавашният кмет на Драганово Петър Суванджиев.
Въпреки че носията се оказва от Русенския край, в Драганово си я тачат заради символа за връзките между двете села. Пък и е много красива и това запалило Селин да я покаже на най-големия фолклорен събор в България.
За съжаление така и няма да се разбере каква е била всъщност драгановската носия от онова време. Твърде рано драгановчани захвърлили потурите и облекли европейските дрехи. Което си е гордост, но пък и е тъжно днес, заради загубените следи от миналото.
Елена ВЕЛКОВА
