Със закачливо чувство за хумор Владимир Зарев приема суперлативите за своето творечество и сравненията с Балзак, Достоевски и Булгаков, с които са пълни най-вече западноевропейските литературни критики за него. Всичко това е вярно, четете ме повече, казва Зарев, разсмивайки се и в същото време потапяйки своите събеседници в много по-дълбоки размисли за Словото, Страха, Властта, Смъртта.
Класик е изключително отговорна дума. Имаме Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Радичков. Това са писателите, които са вдигнали летвата и които дават лицето на българската литература. Много трудно е да се сравняваш с тях, но аз се опитвам и ще продължавам да се опитвам да го правя, казва Владимир Зарев за своето творчество.
На 71 години той има всички възможни признания – и от българска страна, а най-вече от страна на западната критика. В Световния ден на книгата и авторското право – 23 април, той имаше възможност да се увери, че е четен не само в Германия, Франция и София, но и в Горна Оряховица.
Това е най-четеният български автор при нас, сподeли Светла Гъркова – главен библиотекар на Общинската библиотека, която първа взе автограф от Владимир Зарев след края на разговора с него в Художествената галерия.
Удоволствието за четящите хора да видят наживо един от най-обичаните автори стана възможно благодарение на поканата, отправена от Община Горна Оряховица и Клуба на журналиста. Зам. кметът Йорданка Кушева откри специалната вечер, а шефът на журналистическото дружество Димитър Николов връчи плакет „Приятел на горнооряховските журналисти” на Владимир Зарев. Преди това писателят се срещна и с кмета инж. Добромир Добрев и остави своето послание в книгата за гости на Общината.
Зарев беше представен от горнооряховчанина проф. Николай Димитров – преподавател по съвременна българска литература във ВТУ и познавач на Заревото творчество от почти 20 години. Той е автор на няколко изследвания и една просторна „Литуратурна анкета”, която осветлява всяко кътче от писателската душа ... и битие.
След въведението Владимир Зарев сам осветли някои от основните теми в своето творчество и разказа за малко позната предистория на някои от книгите си. Влечението към властта и страхът от смъртта са едно и също нещо – това е посланието на най-новия му роман „Чудовището”, който ще има премиера в София на 14 май. Това е последното засега обобщение на автора, за който властта и смъртта са любими теми. Страхът от смъртта, а не труда са ни направили човеци, убеден е той. Най-вече страхът от смъртта са направили хората творци – започвайки от опитомяването на огъня до иткриването на атомната енергия и космическите технологиии, обяснява мисълта си Зарев.
Диалогът със залата включи въпроси като разликата в разказа за прехода и за исторически събития отпреди 1000 години. За Зарев разказът за миналото е не по-малко труден и отговорен. Животът е тотално различен и аз не съм сигурен, че моята оценка е правилна, обясни затруненията си с историческите текстове той. После разказа как се е измъкнал от тежката сянка на баща си – академик Пантелей Зарев, как е стигнал до философското осмисляне на Бог, ересите, страховете, различията и как е общувал с Умберто Еко посредством книгата си „Поп Богомил и съвършенството на страха”.
Внимание към всеки един – вероятно това е тайната на Владимир Зарев не само като писател, но и като човек с много приятели. Всеки един от дългата върволица чакащи за автограф получи своята минута, че и повече, внимание и личен разговор с най-четения и най-обичания жив български автор.
Четете интервю с писателя за миналото, прехода, политиката и очистването й, за смъртта и словото в новия брой на вестник СЕДМИЦАТА
Елена ВЕЛКОВА
