С Творческа вечер на Владимир Зарев започнаха проявите, посветени на 130-годишнината от създаването на Библиотеката във Велико Търново. Днес, приятели и почитатели на големия писател се докоснаха още веднъж до обаятелната му личност и чуха мъдрите му думи – за властта и смъртта, така любими негови теми…
„Съвършена власт няма. В обществен смисъл проблемът за властта е неразрешим, защото тези, които властват, винаги са по-малко от тези, над които властват. А това създава социален конфликт, напрежение, несъгласие. Ако се замислите, всичко, което правим ние, дори най-дребните житейски жестове и в най-удачните си житейски стратегии, е опит да властваме над някого или над нещо. Всичко, което прави човек, е опит да властва, дори над себе си.
Красотата, знанието, парите са власт. Всичко, до което се докосваме, е някаква форма на власт и човек неистово се стреми да властва над нещо. Тука идват и големите човешки разочарования. Всеки един писател е един очарователен тиранин – чрез думите да властва над нас.
….Единственият изход на хората да бъдат разумни същества е този пълзящ, постоянен, в младостта невидим, но непрекъснато въздействащ върху нас страх от смъртта. Единствено и само в смъртта ние преживяваме истинското равенство. Всеки друг вид равенство може да бъде постигнат и се опитва да бъде постигнат чрез насилието. А насилието ни сломява в подчинение, но не и във властта”.
В читалнята на РБ „П. Р. Славейков” бе не само срещата на живо с Владимир Зарев, но и представяне на последния му роман „Чудовището”, появил се за читателите благодарение на издателство „Хермес”. Един роман пълен със съкровения, почти автобиографичен и в който писателят напълно и безпощадно разголва душата си. Така го определи пред аудиторията проф. Николай Димитров - най-големият изследвач и познавач на творчеството на Владимир Зарев.
А как го определя самият автор? – „Това не е роман за старостта, но е роман за моето поколение. За този толкова различен живот, който живяхме, защото искам да ви кажа, че по някой път аз изпитвам чувството, че в онези години, примерно преди 30, е живял някакъв друг човек, който аз добре познавам, но не мога да го разбера. Той е „чудовището”. Защо „Чудовището”? Защото всеки от нас се чувства ангел, но и във всеки от нас живеят множество по-големи или по-малки чудовища, а около нас, в битието, което ни заобикаля, чудовищата са ужасно мили”.
Около 20 романа, множество награди, международно признание и все по-голям интерес към творчеството му от страна на българските читатели, които поколение след поколение го преоткриват. И така накратко можем да представим Владимир Зарев. Но преди всичко той е магьосникът на словото, което ни оставя в сладък плен. Ерудитът, който винаги успява сърдечно и не лицемерно да скъси дистанцията. Писателят, който и в битието, и в изхода, и в избора, който прави и ни кара да правим, не забравя своите корени.
Ана Райковска
