Неделя, 14 Мар 2021
            
Общество

Писателят Владимир Зарев пред RegNews: Вирусът е предупреждение колко сме уязвими и възможност да преосмислим егоизма си

  05.04.2020 10:56
Писателят Владимир Зарев пред RegNews: Вирусът е предупреждение колко сме уязвими и възможност да преосмислим егоизма си

За единствения съвременен български писател, който спокойно може да бъде поставен до най-големите световни романисти, времето за „социално дистанциране” не се оказва много продуктивно що се отнася до писане на романи. Но пък е подходящ момент за осмисляне на това, което ни се случва, за анализ на духовните измерения на кризата, които са също толкова значими като здравните и икономическите й аспекти. Специално за RegNews коментар за голямото изпитание, през което преминава човечеството и за възможностите, които то открива прави Владимир Зарев.

Писателят, който най-много се доближава до понятието класик в съвременната българска литература, може да се нарече добър приятел на Горна Оряховица. Преди почти година Владимир Зарев гостува в града по покана на председателя на местното дружество на СБЖ Димитър Николов – по онова време председател на Комисията по култура в ОбС, а сега председател на Общинския съвет. Заради тези специални отношения, създадени от издателя на RegNews и вестник „Седмицата”, Владимир Зарев споделя своите размисли, които го отвеждат до глобалните проблеми на човечеството и до собствените му творчески търсения.

-Спазвате ли социалната дистанция, г-н Зарев?

-До голяма степен да. Спазвам правилата, наложени ни от ситуацията. Мисля, че всички трябва да го правим, за да си помогнем взаимно. Изправени сме пред голямо изпитание за човечеството и няма как да го преодолеем, ако не сме заедно. Всички трябва да бъдем единни пред тази ужасяваща случайност, която може да затрие човешкия род.

-Вие казвате „случайност”. Това означава ли, че не вярвате на стотиците конспиративни теории, които ни убеждават, че сме жертва на нечий заговор?

-Знаете ли, вярвам, че до известна степен разумът е като рак в природата. Развива се агресивно и е склонен да унищожи света, който го е създал. Смятам, че това, което ни се случва с този вирус е предупреждение за човечеството. Предупреждение, че егоизмът, който ни е завладял, ще доведе до големи беди. Може би дори до самоунищожение.

-В последната си книга „Чудовището” развивате тезата, че Антихристът вече е дошъл и това не е някаква личност, а това е Интернет. Какво мислите за Мрежата днес, когато тя е единствено средство за общуване на много хора в изолация и в същото време проводник на всякакви безумни внушения?

-Всъщност зависи от хората, които го ползват. За по-духовните хора това е начин да бъдат свързани по време на изолация. Човекът е социално животно и ние имаме нужда един от друг. В този случай Интернет е приятел. От друга страна Интернет служи за увеличаване на паниката, за разпространението на невероятни истории, които буквално влудяват хората.

Вие ме питахте дали вярвам на конспиративни теории. Може би наистина е странно, че всички тези епидемии тръгват от Китай – страна, която прави бум в развитието си. Бил съм там в началото на 90-те и бях изумен какво са постигнали, мога да си представя колко са напред сега. Едната теория е, че западът иска да спре това развитие. Другата теория е, че китайците сами създават тези епидемии, за да смъкнат стойността на компаниите, които западните държави са направили на тяхна територия и така да ги изкупят евтино. Теории има колкото искаш. Може би има някаква истина в тях, може би не.

Мен тази епидемия ме кара да си мисля, че вината  за кризата  е в прекомерния човешки егоизъм и да подозирам, че сбъркахме в две основни политики, провеждани в последните години.

-Къде сбъркахме?

-Мислехме си, че с демокрацията светът ще стане по-добър и по-подреден. Само че се оказва, че не е точно така. Дори донякъде става по-непредсказуем и по-хаотичен отколкото беше. Виждам два големи проблема. Първо крайният либерализъм, който доведе до това, че 70% от богатствата на света са в ръцете на няколкостотин души. Това неминуемо ще доведе до конфликти. Може би дори до решаването им с оръжие.

Вторият проблем е възпитанието на така наречения Глобален човек. Той трябва да е около и под средното интелектуално ниво, да не е много мислещ, да се справя задоволително със занятието си без да блести. И най-важното е да консумира, да консумира, да консумира.

Пазарната икономика, чието сияние преувеличаваме може би, може да е устойчива, ако човечеството всяка година произвежда 5% повече от предходната. Но на човек са му необходими 3-4, нека са 5 чифта обувки годишно, а има хора с по хиляди. Само че енергийните ресурси не са безкрайни, напротив, вече са недостатъчни. И това е предпоставка за конфликти.

-Като говорим за глобалния човек, не развенча ли вирусът мита за света като Глобално село?

-Това, което ни показа тази епидемия, е, че човечеството е ужасно обвързано. Преди малко повече от стотина години една война в Африка щяхме да я научим след месеци, а може и след години. Сега научаваме всичко на момента. Светът е малък, хората пътуват навсякъде и в крайна сметка затова вирусът се разрази мигновено. И също заради това цялото човечество трябва да се изправи срещу него единно, за да го победи.

Тази обвързаност на хората по света е както полезна, така и вредна. Полезна, защото помага за развитието на хората. Само че и вредна, защото също толкова ни ограничава. Ето например ние в Европа не можахме да покажем тази солидарност, която се очакваше от обединени в съюз страни. Италианците имат пълното право да изказват своето недоволство, че нямаше европейско единство пред този враг.

-Мислите ли, че можем да преминем през тази криза и да възстановим своя предишен живот или тя ще доведе до големи промени?

-Изправени сме пред голямо изпитание. И много ми се иска то да досегне човешката духовност и да промени хората. Надявам се, че глупавата страст, дошла от Америка, към успеха ще бъде преосмислена. Или поне ще преосмислим виждането за успеха и щастието като печелене на пари. Не че парите не са важни, не, напротив, важни са. Но истинското щастие е друго – да си здрав, да бъдеш обичан, още по-важно е да можеш да обичаш и да има кого да обичаш. Парите са необходими и важни, но не те трябва да са голямата ни мечта и голямото ни страдание.

-Кризата освен здравна е и икономическа, как се отразява на вас, творците?

-Как другояче, освен пагубно. Книжарниците са затворени, търговията онлайн е слаба. Хората са притеснени и не купуват в момента, а по-лошото е, че губят навика за купуване на книги. Издателствата губят и са пред катастрофа. Кризата нанася големи поражения на българската духовност и в частност на писателите.

-Преди година излезе последната ви засега книга „Чудовището”. Доволен ли сте от нейното представяне?

-Няма как да не съм доволен при сегашните условия. „Чудовището” вече има три тиража. Продадени са над 5000 книги, което на този етап е много добро постижение. Вярно, че преди демокрацията съм имал тиражи от десетки хиляди, но говорим за различни времена. За сегашното време „Чудовището” се представи много добре.

-А пишете ли нещо във времето на самоизолация?

-Всъщност не, но работя върху книга, която ме вълнува много отдавна. От години се каня да пиша за исихазма. Смятам го за много важно не само религиозно, но и философско учение със общочовешка значимост. Искам обаче да го съчетая с една дата – 1437, когато е последният опит за уния между католици и православни и за единство на Христовата църква. Тогава, притиснати от ислямската инвазия, византийският император и константинополският патриарх правят отчаян опит да обединят църквите, за да се организира голям кръстоносен поход в защита на Цариград. Донякъде унията има успех – организиран е походът на Ян Хуниади и Владислав Ягело, по-късно наречен Варненчик. Противоречията обаче остават, походът е разгромен, а християните продължават да се делят.

Засега обаче всичко това е само в проект. Затрупал съм се с книги по темата и чета, а кога ще започна и да пиша не знам.

-Работите върху тема от много тежък период за българите и Европа. Приемате ли твърдението, че животът е цикличен и неудачите се редуват с успехи?

-Аз съм оптимист. Винаги очаквам, че ще дойде нещо по-добро. Всъщност мисля, че човек заслужава както доброто, така и изпитанията. Те трябва да го накарат да преосмисли нещата, да промени нещо в себе си. Надявам се, че и за българите ще дойдат по-добри времена. Знаете ли, не съм го казвал досега, но всяка сутрин се моля на Св. Иван Рилски – българския застъпник. Моля се да ни помогне да се запазим и да се спасим от тази жестока участ да изчезнем, с която ни грози този вирус, тази нова чума. Днес един продавач в квартала ме изпрати с пожеланието „И нека имунитетът бъде с теб”. Бих пожелал това на всички, нека човечеството намери сили да оцелее, но и да преосмисли живота си занапред.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Владимир Зарев
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати