Атипична протеза за жена, загубила ръката си след катастрофа, е поредното научно предизвикателство, решено от професора по бионика и протезиране Евгени Дюкенджиев в неговата Лаборатория в Горна Оряховица.
Трагедия с автобус, превозващ служители на общинската администрация, почерни Коледата на 2016 г. в Лясковец. При челен удар с лек автомобил в района на Микре автобусът с общинарите се обърна, загинаха трима души, а много бяха ранени. Румяна е най-тежко пострадала – автобусът я влачи двайсетина метра и получава много тежки травми. Лекувана е в Университетската болница в Плевен, където се налага пълна ампутация на ръката от рамото.
Жената се възстановява, но липсата на крайника води до изкривяване на гръбнака и дори само за това препоръчват протеза. Проблемът в България е, че държавата помага на хора с такива проблеми, но финансира само козметична протеза – такава, която просто изпълва ръкава, но няма никаква функционалност. Функционалните протези пък са много скъпи и не са по възможностите на повечето пострадали.
Преди няколко месеца дъщерята на Румяна прочела в местната преса за уникалните протези, изработени в Лабораторията на проф. Дюкенджиев за момиче, родено без ръце и крака.
Тя се свързала с протезиста и завела майка си на преглед.
Случаят е много специален, защото след инцидента жената е останала без ръка и раменна става, има само ключица и лопатка. Трябва да се намерят решения на основни проблеми като как да се закрепи протезата и как по възможност да й се даде някаква двигателна активност.
Задачата е сложна, но професорът се наема да търси решение. Хареса ми, че Румяна е волеви и слънчев човек. Има желание за живот и е готова да се бори. За такива хора си заслужава да се потрудиш повече, разказва проф. Дюкенджиев.
Повече от два месеца той и съпругата му Татяна Дюкенджиева, която е доктор по бионика и протезиране, проектират специалната протеза. Закрепването е решено чрез ремъци, обхващащи здравото рамо и тялото. Чрез активния ход на лопатките пък е осигурено отваряне и затваряне на китката, за да може жената да изпълнява елементарни хващателни действия.
Румяна преминала и курс на обучение и продължава да се учи как да си служи с протезата.
Случаи като този на Румяна въобще не са единични. Пострадалите при катастрофи и различни инциденти са много и за съжаление повечето не могат да си позволят скъпи вносни протези. Моята цел е да им дам надежда, като покажа, че и в България, в малка Горна Оряховица те могат да получат помощ, която ще облекчи живота им, споделя проф. Дюкенджиев.
Тяговата протеза е достъпна и е реална възможност за обикновените хора с ограничени финансови възможности. За Румяна ползата ще е на първо време в спирането на гръбначното изкривяване заради постигнатото балансиране на тялото. А след адаптирането към изкуствения си крайник тя ще може да се възползва и от възможностите му за движение и елементарни манипулации.
Проф. Евгени Дюкенджиев има опит в протезирането на най-високо научно ниво по време на престоя си в латвийската столица Рига, където е сред създателите на този клон от науката. Той е хабилитиран доктор на технически науки по биомеханика, професор по протезиране в Рижкия технически университет, действителен чуждестранен член АТН Русия, member ISPO, Member American Association for Science and Tehnology. Председател е на Българска Асоциация на протезистите, ортезистите и ортопедистите. Преди две години той се завърна в родната Горна Оряховица и създаде Лаборатория за атипично протезиране в бащината си къща. От няколко месеца тук работи и съпругата му Татяна Едуардовна, която е доктор на техническите науки по бионика и протезиране, доцент в Рижкия технически университет и член на ISPO.
Елена ВЕЛКОВА
