Еля е на 9 години. Красива, умна, от нея кипи живот. Всички, които се срещнат с нея, са завладени от чара й.
„Това дете ми грабна сърцето. За десет секунди ме накара да се влюбя и да направя всичко, за да помогна”, обяснява началото на своята част от историята проф. Евгени Дюкенджиев. Той дава надежда на малкото момиче от Разград, че може да бъде част от света и от живота, че може да се изправи и да се радва на малко свобода.
Еля се ражда с изключително тежки аномалии – без ръце и крака. Майката, за която това е трето дете, го оставя в дом и няколко години за Еля се грижи държавата. След няколко години майката на детето решава, че вече има сили да се грижи за него и отново го прибира. Помагат й близки, а като спасител се явява и зам. кметът на Община Разград Ерденч Хасанов. Той полага всички усилия семейството да получи каквото е възможно от държавата, за да се грижи за недъгавото дете. В един момент започва да мисли и как да улесни живота на самата Еля. Свързва се с клиники у нас и в Европа, търсейки вариант да й се направят протези, които да й позволят поне малко да види света по различен начин, освен от пода или от леглото. Повечето отказват, защото уврежданията на Еля са много тежки. Други предлагат услугите си, но срещу баснословни суми.
В началато на годината, май беше февруари, по телефона ми звънна жена и се представи, че е от Община Разград. Обясни ми, че зам. кметът искал да говори с мен. Свърза ме и така се изправих пред най-голямото предизвикателство в кариерата си, разказва проф. Евгени Дюкенджиев. Ердинч Хасанов го открил чрез сайта на Техническия университет в Рига, където горнооряховчанинът дълго време работи. Евгени Дюкенджиев е основател на този клон от науката в Латвия, избран е за член на руската Академия на техническите науки. Той е хабилитиран доктор на технически науки по биомеханика, професор по протезиране в Рижкия технически университет, действителен чуждестранен член на АТН Русия, member ISPO, Member American Association for Science and Tehnology. Председател е на Българска Асоциация на протезистите, ортезистите и ортопедистите.
Завърна се в родния си град преди няколко години и създаде Лаборатория за атипично протезиране, в която вече работи и съпругата му – Татяна Едуардовна, която пък е доктор по бионика и протезиране и бивш доцент в РТУ.
В първия момент се колебаех. Все пак отидох в Разград да видя случая. Беше изключително тежко, но детето ми грабна сърцето и реших да опитам, разказва професор Дюкенджиев.
Еля е родена без крайници. И докато все пак има някакви чуканчета вместо ръце и запазена мускулна активност в раменния пояс, то положението с краката било отчайващо. Няма никакви наченъци на кости, няма дори стави, само тазово дъно. Задачата е изключително трудна. Професор Дюкенджиев я определя като най-екстремната в цялата си 40-годишна кариера. Но пък детето го изумява с интелигентността си, желанието си за живот и красотата си. За такива деца си струва да дадеш всичко, за да имат малко шанс, казва професорът и се захваща за работа.
Няколко месеца отнемат проектите, пробите и разработката. В началото на април предават протезите за ръце. И Еля бърза да се учи да пише.
Макар че никак не е лесно и за нея. Както и за всички деца с увреждания от бедни семейства. По принцип държавата уж поема протезиране на такива деца. Само че лимитът за протези на ръце е 4400 лева за двете. Вярно е, че става въпрос за козметични протези, но защо са му на дете такива? Само, за да му запълват ръкавите - няма смисъл. То има нужда да се движи, да ползва ръцете си. Така че професор Дюкенджиев се опитал да реши тази задача – да създаде функционални ръце с минимални средства. И успял, защото решил да вложи свои средства в този проект. Неговите протези на ръце пак не могат да влязат в лимита, струват около 7000 лева. Но не това е важното в случая. Искам да дам надежда на семейства с такива деца и да покажа, че нещата могат да се случват в България, обяснява той.
За Еля прави една козметична и една функционална протеза. Те са махови и за детето представлява натоварване да ги задвижва. Но пък има движение и може да управлява двигателните функции поне на едната си ръка. Малката тепърва ще израства и протезите ще трябва да се сменят според възрастта й. Зам. кметът Ердинч Хасанов, от когото тръгва всичко, много иска да й се направят бионични протези. Това е възможно и ние можем да го направим, но това вече ще струва доста пари, около 40-50 000 лева, които бедно семейство като това на Еля не може да си позволи, обяснява професор Дюкенджиев. Хасанов обаче не се предава и обмисля как да направи кампания, с която да събере средства и да поръча модерните протези. Това вече ще е следващото голямо предизвикателство за проф. Дюкенджиев и неговата лаборатория.
На този етап най-трудното било да се намери решение за протезите на долните крайници. Липсата на дори зачатъци на бедрени стави прави задачата изключително трудна. Трябвало да се конструира система, която да позволи на Еля да сяда и да прави крачки. Въпросът със заплащането на протезите се повтаря. Това, което държавата дава, покрива около половината от реалната стойност. Но това не променило решимостта на Дюкенджиеви да намерят решение на един сложен казус. Работата отнела още няколко месеца, но в началото на юли и тези протези били предадени и детето вече тренира всеки ден да ходи. Малката и майка й са преминали обучение как да работят с протезите. С тях работят и рехабилитатори.
Процесът не свършва дотук. Детето ще расте и протезите ще трябва да се променят. Професор Дюкенджиев вече обмисля как да ги усъвършенства, как да направи за Еля гъвкаво стъпало и т.н.
За такива деца си струва да дадеш всичко от себе си, за да им помогнеш. Изумен съм как е развила своята интелигентност, колко са живи очите й, Еля е живо и умно дете, заслужава шанс да гледа света от височина, а не лазейки в прахта, споделя професорът.
Искам да дам надежда на много семейства с деца, които имат този тип увреждания. Може да им се помогне и то не на космическите цени, които предлагат в чужбина. Би било хубаво и държавата да подкрепя тези семейства с по-големи лимити за помощните средства, за да могат и у нас да се правят по-модерни протези. Важното е обаче, че дори за бедните деца има шанс. А за родителите им има надежда, че могат да облекчат живота на детето си, казва Евгени Дюкенджиев.
В момента той решава поредното предизвикателство в кариерата си, като проектира и изработва протезен комплект за 10-годишно дете, страдащо от детска церебрална парализа. Освен всичко друго искам да докажа, че в България също може да се прави наука, може да се прави и в малък град като Горна Оряховица, казва професорът, който направи уникалната лаборатория в родния си град.
Елена ВЕЛКОВА
