Приятели, колеги и ученици споделиха празника на проф. Евгени Дюкенджиев, който на 23 август отпразнува своя 70-ти рожден ден. В дома му, в лабораторията, където работи, и най-накрая в ресторант „Балканъ” много хора, които през годините са били част от бурния живот на Дюкенджиев, намериха време да отправят благопожелания, да разкажат спомени и да вдигнат тост с пожелания за бъдещи постижения. Защото никой не очаква, че 70 години са възраст за пенсиониране, особено когато се отнася за уникално енергичен и млад по душа човек като професора по бионика.
До него бяха приятели от младежките години като инженерното семейство Николай и Павлинка Николови, близки от армейския му период, негови ученици от всички краища на страната, хората, на които е помагал с работата си. Кратка презентация, подготвена от съпругата Татяна и дъщерята Аня, проследи пътя на Евгени Дюкенджиев – тръгнал от София, минал през Горна Оряховица, Враца, Кабиле, Перник, стигнал до Рига, Великата китайска стена и къде ли още не. И отново завърнал се в Горна Оряховица.
Всеки иска безсмъртие. Един оставя зад себе си деца, друг строи къща, трети пише книга, а някои създават свои последователи. Какво ще остане от мен в бъдещето? Ще видим. Щастлив съм в този ден до мен да сте всички вие, обърна се рожденикът към гостите си. Първият тост, който той вдигна, беше за съпругата му Татяна. Тя всъщност също е учен на високо ниво – доцент по бионика, може би най-добрият ученик на своя съпруг.
Негови ученици – вече успели мъже с добър бизнес в сферата на протезирането, подариха на своя ментор перо с желанието, дори изискването, най-сетне да се напише учебник на български език и знанието, което има, да стане по-достъпно и в собствената му родина.
Сред подаръците имаше и други символи – хляб като символ на силата на живота и бурканче лютеница, като спомен от времето, когато лютеницата била любимата храна на старшина-школник Дюкенджиев.
Забележителният живот на Евгени Дюкенджиев започва в София в семейство на офицер и учителка. Малкият се появява на бял с свят с уникалното тегло от 5,230 кг. И остава уникален досега, а вероятно още дълги години ще си е все така. Детството и младежките му години са в Горна Оряховица, където завършва Механотехникума със златен медал.
След университета завършва с пълен отличен и Школата за запасни офицери във Враца и под пагоните на старшина-школник е изпратен да служи в ракетния полк с. Кабиле, община Ямбол, като зам.-командир на рота.
Там проявява таланта си на художник и твори монументално изкуство, създавайки много художествени творби в различен стил.
Работейки като инженер в Института по тежко машиностроене Радомир - Перник, на обществени начала ръководи Градския център по ТНТМ - Перник и създава първия в страната кръжок по бионика към Окръжната станция на младите техници в Перник.
За няколко години изобретява и изработва гама биоелектрически протези за ръце. Проектира и внедрява в Завода за феромагнити в Перник първия български промишлен антропоморфен робот.
В началото на 1980 г. е научен сътрудник в Института по механика и биомеханика към БАН. Защитава кандидатска дисертация. От 1984 г. е директор на инициирана от него Проблемно-отраслова научно-изследователска лаборатория „Бионика”, участва в научни семинари, конференции, конгреси.
Освен изпълнението на специални програми за отбранителна промишленост, в периода 1980 – 86 г. изобретява и ръководи в лабораторията уникален крачещ робот за Интеркосмос, гама двуръки антропоморфни роботи за монтажни операции и първия в света андроид с биоелектрично управление, награден със „Златна значка” на преглед на ТНТМ през 1983 г. Същата година получава от Световната организация на интелектуална собственост (WIPO) към ООН „Златен медал” за изработването на антропоморфните монтажни двуръки роботи.
През декември 1985 г. на международния мострен панаир в Пловдив н.с. Евгени Дюкенджиев печели награда за изобретените ротационни и транслационни предавки с плавно управляема хлабина до нулеви стойности, бионичен модел на лакътна става.
От март 1986 г. обаче започват политическите репресии срещу БАН и групата учени проф. Д. Коларов, проф. Х. Христов, н.с. Е. Дюкенджиев, ръководена от акад. Георги Бранков. Следват арести и дълги съдебни процеси, които завършват с присъда „Невиновни”. Но това са тежки времена за Евгени Дюкенджиев, а и довеждат до закриване на научни звена.
От пролетта на 1987 г. до лятото на 1991 г. Дюкенджиев работи в ДСО „Балканкар” - завод за мотокари „Средец” и в Института по каростроене, на работнически места. Но дори и в тези ужасни за него години той продължава да твори.
Разработва мотокар с 4-прешленен орган и антропоморфен хващач, който е последван и от мотокар с 6-прешленен орган. Негова фантастична разработка е крачещ мотокар, изработен от серийни части и елементи. За тези му достижения е удостоен със званието „Изобретател на 1990 г.”.
На 1 септември 1991 г. започва новата епоха в живота на Дюкенджиев - след защитата на дисертация „Доктор на техническите науки” в СССР и успешен конкурс е назначен за професор по бионика в Рижкия технически университет, Латвия, където работи четвърт век.
През 1992 г. получава поредното международно признание - избран е за действителен член/академик на Руската академия на технологичните науки. Академичната диплома му е връчена лично от президента Борис Елцин
1996-98 г. проф. Е. Дюкенджиев обучава инженерни кадри на Ракетно-космическата корпорация „Энергия” в областта на конверсионното протезиране, за което му връчват именна грамота. Освен признанието, той получава уникална награда - посещение на ракетно-космическия музей на Русия в гр. Корольов. Изучава апарата на Юрий Гагарин, сяда в креслото и се запознава с кабинета на Корольов, разглежда оригиналните образци на космическата техника, орбитална станция „Мир”.
През 2000 г. организира и провежда международни конференции по бионика и протезиране "VARNA"
През 2004 г. на XI Световен конгрес на протезистите и ортезистите в Хонг Конг получава признание за създаването и внедряването на оригинален метод за изследване на опорно-двитгателния апарат в динамика по отпечатъците на ходилата и бионични стелки, наградата е "Кристален глобус" - аналог на „Оскар” за протезистите.
В този период е канен в Китай и Индия като експерт-консултант по протезиране.
През 2014 г. проф. Е. Дюкенджиев е поканен в Казахстан за изнасяне на пленарен доклад по абилитация и рехабилитация на ДЦП през роботизирани системи.
Постиженията му в областта на абилитация и рехабилитация при детска церебрална парализа (ДЦП) е призната и отвъд океана. През 2016 г. проф. Е. Дюкенджиев е избран за член на Американската Асоциация за изследвания и технологии като признание за оригиналният му метод за абилитация на ДЦП.
През 2012 г. проф. Евгени Дюкенджиев открива Лаборатория за атипично протезиране в Горна Оряховица. За тези години помага на много пациенти от страната, Европа, Америка.
На 12 октомври 2020 г. проф. Евгени Дюкенджиев ще получи официално и наградата за принос към Община Горна Оряховица в областта на науката.
