Бюджет 2024 е най-активно коментираният и подробно разгледан финансов проект на Община Горна Оряховица от много години насам. След близо 3-часовото обществено обсъждане, в което се включиха много граждани, последва и също толкова продължително разглеждане в Общинския съвет. За първи път общинските съветници – и от управляващото мнозинство, и от опозицията, взеха активно участие в дебатите и въпреки уверенията на финансистите, че бюджетът е гъвкав, че сега се приема само рамка и промени могат да се правят по всяко време, направиха куп предложения. Е, на опозицията повечето предложения не минаха и осемте съветници на ГЕРБ, които участваха в сесията, гласуваха с въздържал се за целия бюджет. Но все пак дебат наистина имаше и поне си пролича, че всички са си направили труда да се запознаят с проекта, който им се предлага.
Накратко Бюджет 2024 тръгва от малко над 61,2 милиона лева. Половината е за образование и социални дейности.
За делегирани от държавата дейности са разчетени 41 502 699 лв. Общата субсидия за държавните дейности е в размер на 37 865 073 лв. Целевата субсидия за капиталови разходи е 338 000 лв. Има преходен остатък от 2023 г. в размер на 3 448 524 лв.,
За местни дейности се планират 19 722 098 лв., в т.ч. данъчни приходи - 5 035 000 лв., неданъчни приходи - 7 132 551 лв., обща изравнителна субсидия - 3 269 700 лв., трансфер за зимно поддържане и снегопочистване - 116 500 лв., целева субсидия за капиталови разходи за местни дейности - 1 200 500 лв.
Инвестиционната програма е за 4,8 млн. лв. без програмите и външното финансиране.
Основният спор в ОбС беше по частта за помощите и обезщетенията, осигурявани от общинския бюджет, както и за капиталовата програма.
Председателят на бюджетната комисия Милен Маринов прокара предложение да се завишат с 82 000 лева очакваните приходи от данъка върху недвижимите имоти и с тези пари да се финансират два проекта за ремонти на читалища – в Долна Оряховица и Поликраище. Предложенията за ремонти са внесени в Бюджетната комисия от д-р Миглена Харлова, която е поискала 32 хиляди за НЧ „Христо Козлев” и от Милен Маринов за 50 хиляди за НЧ „Развитие”.
Деница Цветанова поиска да се завишат в цялост планираните местни приходи, тъй като са заложени на база миналогодишните. Нейното предложение обаче не мина.
Още едно предложение на Милен Маринов намери подкрепа сред съветниците, макар и след много дискусии. Решено бе да се отделят средства за ремонт на детския отдел на Общинска библиотека. Предложението всъщност бе приветствано от всички, но спорът беше откъде да дойдат парите. Предложението на Маринов е да се прехвърлят предвидените средства за ремонт на читалището във Върбица в резервния фонд на капиталовите и после да се трансформират за текущ ремонт на Библиотеката. Деница Цветанова предложи да се направи ремонта на читалището, а за библиотеката да се търсят други средства. В крайна сметка бе прието предложението на Маринов.
Спор имаше и как точно да се гарантират пари за хандбалния „Локомотив” и селските футболни клубове. След дискусиите се стигна до консенсус върху предложението на Милена Димитрова да се предвидят още отсега 30 хиляди лева за хандбала и по 3 хиляди за клубовете на Долна Оряховица, Поликраище, Първомайци, Драганово и Крушето.
Парите за спорт са в рамките на миналогодишната субсидия – 398 000 лева. От тях 250 хиляди за футболния „Локомотив”, като 150 000 лв. са за представителния отбор, а 100 000 за Детско-юношеската школа. Отделно има предвидени 25 000 лв. за Ученически игри и 70 000 лв. за спортния календар. Парите за останалите клубове ще се разпределят по Наредба след приемането на бюджета. И вероятно ще се окажат недостатъчни, след като от тях се извадят парите за футболните клубове и хандбала.
Повече пари тази година има за култура. Културният календар е обезпечен отсега с 300 000 лева.
За борбата с бездомните кучета са предвидени 200 000 лв. – половината за кучешки приют, другите за всички останали мерки, които трябва да доведат до намаляване на популацията на бездомни животни.
Общината отново ще подкрепя разкопките на крепостта Ряховец. За тях и за проучванията на некропола под крепостта са предвидени 40 000 лв.
Другият голям акцент в тази част на бюджета – мерките срещу демографската криза, също предизвикаха дълъг дебат. Фондът от 100 000 лв., с който ще се насърчава раждането на трето дете в семействата, бе подложен на критики от две посоки – че парите са много и че са малко. Стана ясно, че миналата година са се родили 36 трети деца в Горна Оряховица. Ако и сега има толкова и те отговарят на условията, парите ще са малко. Всъщност проект за наредба, която да регламентира тази помощ, бе публикуван преди няколко дни и ще се обсъжда вероятно на мартенската сесия. В крайна сметка обаче фондът си остана в размера, предложен от администрацията с уверението, че винаги може да бъде променен.
63 000 лева са планирани за подпомагане на новородено – по 300 лева на бебе. 30 000 лева е фонд Ин витро. 40 000 лв. са предвидени за привличане на медицински специалисти.
Петър Гайдаров опита да преформатира всички тези пера, като предложи да се махне фонда „Трето дете” и парите да бъдат разпределени между другите помощи, които дава Общината. Предложението не мина.
Най-активната в лагера на опозицията Деница Цветанова успя да увеличи двойно сумата, с която ще се поощряват даровити деца и от 15 хиляди тя стана 30 000 лв. Парите ще дойдат от икономии на общинска администрация.
В крайна сметка бюджетът мина без проблеми и за първи път от началото на политическата криза в България Общината започва годината с приет основен финансов документ. Това ще е година на много изпитания за новата власт, която трябва да балансира между малкото средства за своята дейност и големите пари за проекти, които са обещани от държавата.
В Закона за държавния бюджет има 30 милиона лева за 12 проекта – улици и общински пътища в Горнооряховско. Отделно са големите ремонти на НЧ „Напредък” и Спортната зала, на училището на Гарата и общежитието на ПГХТ, които предстоят и които ще искат и финансов, но най-вече и организационен ресурс от страна на Общината. И докато се подготвят тези грандиозни строителства трябва да се работи по нова методика за такса смет, което всъщност е най-голямото предизвикателство пред администрацията тази година.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
--700.jpg)
