Третият археологически сезон на т. нар. Източен некропол край крепост Ряховец продължава да задава въпроси на учените с новите находки. До края на разкопките остават само няколко дни и по традиция точно на финала започват да излизат интересни неща, които обаче не дават категорични отговори, а само затвърждават желанието за продължително изследване.
Вероятно става дума не само за некропол, а и за селище, нещо като квартал на средновековната крепост Ряховец. Населението му вероятно е от население, което е възможно да все още в процес на християнизация, съдейки по откритите погребения. Хипотезата за куманско поселение си остава актуална, но учените са наясно, че трудно могат да я докажат, докато не открият артефакти, които по-категорично да отправят проучванията в тази посока.
Разкопките в източната периферия на бившето сметище започнаха като аварийни преди 3 години и продължават да се разширяват с финансиране, осигурено от Общината. При рекултивирането на сметището бяха открити странни гробове, които наведоха на мисълта за некропол. На втората година обаче беше открито и полувкопано жилище. Тази година, при третата проучвателна мисия, са открити още три жилища и погребения, които също не са съобразени с християнския погребален обред.
Всъщност и в старите източници има данни, че тук някъде е имало селище. Мястото е удобно – закътано и с малка рекичка. Според Карел Шкорпил в района се е намирал манастирът „Св. Петка”. Той обаче вероятно е останал засипан под сметището. Може би неслучайно горнооряховчани знаят близката чешма като Св. Петка. Надяваме се, че Общината ще продължи финансирането на обекта, за да имаме възможност да отговорим на поне част от въпросите, които си задаваме, коментира ръководителят на разкопките Илиян Петракиев.
Средствата, с които разполагат – 20 000 лева за тази година, позволяват проучване на около 250-300 квадрата на година. В началото на третия сезон археолозите си поставили за цел да очертаят границите на обекта и да проучат по-голям периметър. На обекта с археолозите Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново и Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица работят и три студентки, които ще са III курс „Археология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Пламена Савова, Гергана Григорова и Марина Илиева ще се върнат в Горна Оряховица и наесен, когато започват разкопките на самата крепост Ряховец.
Тази година екипът е открил полувкопани жилища, които обаче са силно увредени. Едно жилище, което е наземно, вероятно опожарено, и от което са останали само отпечатъци от основите. Сред новите открития са две ями, които се проучват в момента. През миналите години в такива ями са открили черепи на крава и на кон. От сегашните също излизат кости на животни, но какви точно ще каже специалистът от БАН д-р Надежда Карастоянова, която консултира екипа за животинските находки.
Открити са и скелетите на два индивида. За тях пък ще се търси експертното мнение на антрополога д-р Надежда Атанасова. Очевидно е обаче, че погребенията са сходни с откритите още в първата година и различаващи се от християнските традиции. Ориентацията е югозапад – североизток, а ръцете са поставени под таза. За трите години разкопки са открили вече 11 подобни погребения.
Тази година за първи път са попаднали и на нещо различно. Малко случайно при свличане на земна маса на около 200 метра северно от разкопките откриват гроб от друг некропол, където вероятно е погребан християнин, с ориентацията на тялото запад – изток.
Сред находките от тази година има доста средновековни монети, но от втората четвърт на XIII век. Миналата година сред находките е имало монети от втората половина на XII век.
Това лято са разкрити няколко много интересни и все още загадъчни каменни структури, разположени на еднакво разстояние от 2,80 м. една от друга.
Битовата керамика е сравнително малко, което е признак, че селището е имало кратък живот – от края на XII век до 60-те години на XIII в. Подобно и на самата крепост Ряховец. След средата на XIII век животът тук е замрял. А защо още нямаме отговор, разказва Илиян Петракиев.
Археолозите се опитват да отговорят на тези въпроси със своите находки. Историците трябва на тяхна база да правят предположения. Дали е свързано с татарските нашествия, започнали малко след смъртта на Иван Асен II, дали някакви други причини са прогонили населението от Ряховец и околностите. Въпроси, на които ще се търсят отговори в продължаващите проучвания.
Официално разкопките приключват в понеделник, след това екипът ще продължи да описва и подрежда откритията си. После цялата група се мести в кв. Френк Хисар във Велико Търново, където разкопките се ръководят от проф. Хитко Вачев. През октомври се връща за поредното проучване на крепостта Ряховец.
Елена ВЕЛКОВА
