Осмият археологически сезон на крепостта Ряховец отговори на някои въпроси, но постави още повече загадки пред учените, които се надяват, че ще имат финансиране и през следващите години, за да продължат разкопките и да търсят отговорите.
Плановете за разкопките през есента на 2022 г. бяха проучванията да продължат при Главната порта и Южното подградие на крепостта. Миналата година в района на Главната порта са открити две каменни съоръжения – едното е стена, за която се предполага, че е от периода на тракийското обитаване на крепостта, а другото – кула от средновековния период. Тази година проучванията показват, че кулата по-скоро е част от по-стара крепостна стена, която остава под 3-метров насип. Към момента се поставят нови, неизяснени въпроси около съоръжението. За сметка на това се разбра защо е толкова мощно разрушаването му. Откритите взриватели на съвременни снаряди потвърждават по-стари съмнения, че през 60-те и 70-те години на миналия век артилерийската батарея, която била позиционирана в района над сметището, ползва за мишени останките от крепостта.
В Южното подградие целта е да се продължи проучването на рова, вероятно от тракийско време, открит при предишните проучвания. При разкопките обаче над него се откриват нови средновековни структури като например една яма от ХI век. Археолозите проучват тези нови структури като не успяват да достигнат до най-ранната, а именно рова. Разбират обаче, че ровът е допълнен с вал от пръстта, извадена при изкопаването му и превърната в допълнителната преграда.
В Южното подградие проучвателите откриват за първи път на обекта полувкопано жилище, унищожено от огън, но добре запазено като структура. Датирано е към ХIII век благодарение на откритите монети и керамични фрагменти. Дървените греди, част от жилището, са открити на място, така както са паднали преди векове.
Като цяло проучванията тази година са насочени предимно към интердисциплинарни изследвания. Намесва и археоботаниката като ще се търсят отговори на въпроси за това каква е използваната дървесина, какви семена са открити и пр.
Пак в Южното подградие са открити няколко ями от ХIII век като особен интерес представлява една яма от ХI век, която се свързва с теорията, изказана преди няколко години за присъствие на печенеги в района. Преди 2 години в тази яма е открита част от дръжка на керамичен котел. Открити са още и животински кости, на които е направен радиовъглероден анализ в Унгария. Като цяло се потвърждава тезата за поселение от ХI век, вероятно на печенеги. Две години по-късно, през този сезон, екипът открива самия котел и то напълно запазен. Взети са проби от повърхността на съда и от вътрешната му част, като надеждите на учените са, че ще се открие за какво точно е използван, а защо не и какво е менюто на средновековните хора.
Котелът определено ще е център на мащабната временна експозиция, която се планира да бъде представена през следващата година и която ще отрази резултатите от последните три сезона на Ряховец. Заради ковид кризата последните две години изложби не са правени, а вече има доста интересни резултати и находки.
Последният сезон на Ряховец не добави нещо ново към тезата за куманско поселение на крепостта. Разкопките, които са направени през лятото на некропола край бившето сметище, дават сведения за нехристиянски погребения. Но без да е направен цялостен ДНК анализ и сравнение с доказани образци е трудно да се твърди каквото и да било. Целта на проучвателите е да продължат да събират данни и артефакти. Дано един ден имаме възможност за такова сравняване, коментира ръководителят на археологическия екип Илиян Петракиев.
Покрай Ряховец и най-вече заради единствената по рода си Археологическа школа у нас, в региона се формира една общност от млади и запалени любители на науката за миналото. С всяка изминала година обектът става все по-оживен и все повече млади хора искат да продължат с проучванията. В момента ученици участват и в издирваният в землището на Първомайци в търсене на неоткрити археологически обекти. Следващите седмици теренните издирвания ще продължат в землището на Долна Оряховица като и от там ще участват ученици, част от Археологическата школа.
Елена ВЕЛКОВА
