Купувайте здрави обувки, обущар в Горна Оряховица вече няма

Ако имате обувки за поправка, ще трябва да търсите майстор във Велико Търново. В Горнооряховско обущари вече няма. Майстор Андрей на Пазара беше последният останал стожер на занаята. След смъртта му ателието вече се преправя за следващите наематели, а другите майстори починаха или се отказаха години преди това. Майстор Петър, който имаше работилничка първо на „Вичо Грънчаров“, а след това под Стадиона, заминал за София, казват съседи. Ателието в „Макс Марк“ отдавна е затворено, след като майсторът починал.

Евтините китайски обувки убиха нашия бизнес, разказва Иван Кънев – потомствен обущар, който се отказа от занаята преди няколко години заради тежко заболяване. Дишането на лепила и ацетон ми докараха това, но занаятът беше обречен и без да съм болен, споделя Иван. Баща му, а после и той, държаха ателието в тунела срещу Пазара. След като Кънев се отказа, работилницата пое друг човек, но и той не издържа дълго. И в крайна сметка всички машини са разпродадени, а помещението е празно.

Обущарството е семеен занаят за Къневи. Баща му се учил от дядо си, който го отгледал. После станал военен, но след едно съкращение в армията отново се върнал при фамилния занаят. По онова време в Горна Оряховица имало голяма обущарска кооперация, където не просто се ремонтирали, но и се правели обувки. Там бащата на Иван усъвършенствал уменията си и работил до пенсия. Накупил си машини и материали и си направил собствено ателие. Покрай него с обущарството се захванал и Иван. И работил, докато се разболее.

Китайските стоки ни заляха и хората спряха да ценят нашите услуги. Мнозина предпочитат да си купят нови евтини обувки, вместо да дават пари за ремонт на старите. В същото време материалите поскъпнаха. Стана и трудно да се намерят качествени суровини. И така малко по малко бизнесът ни умря. Едно време имаше конкуренция, поне 4-5 майстори работеха, а още няколко на черно правеха нещо – де капаче да сложат, де да залепят. Сега вече никой не остана, за ремонт най-близкото място е във Велико Търново, разказва Кънев.

Най-хубавата обувка не е новата или красивата, а удобната. Аз затова си нося моите на ремонт при майстор Николай във Велико Търново, казва още Иван Кънев. Радва се, че приятелят му има работници – две млади момчета, които се учат и ще продължат занаята. В малките градове обаче едва ли обущарството ще се възроди, скептичен е Иван Кънев.

Елена ВЕЛКОВА