Поредната криза с изчезващи лекарства поражда спорове по какви правила работят днешните аптеки, а за Христо Димов – Лучето е повод да се зарови в старите архиви и да покаже пионерите на фармацевтиката в нашия край. Бележити личности са оставили трайна следа в историята и то не само като аптекари.
С откриването на Гара Горна Оряховица започва и фармацевтичната история в града. Стефан Шипчанов, завършил във Виена, е назначен за фелдшер-аптекар на Гарата.
Първата му снимка, която пази Лучето, е от 1901 г., когато Шипчанов е само на 23 години. Тогава се ражда и дъщеря му Пенка,
която тръгва по пътя на баща си и завършва фармация. През 20-те години двамата отварят аптека в Горна Оряховица.
Удивителна е кариерата на лясковчанина Никола Стателов – фармацевт и археолог, който поставя основите и на аптечното, и на музейното дело не само в родния си град.
Никола е издънка на известен и до днес род в Лясковец. Роден е през 1894 г. и участва в Световната война на фронта в Добруджа. След това завършва фармация в Лвов и първата аптека, в която работи е в Стара Загора. През 1927 г. местната управа в родния му град го прави управител на общинската аптека. В следващите 6-7 години той не само развива аптеката, но и създава музей.
Голямата страст на Стателов е археологията, с която той се занимава съвсем професионално, макар и да е любител. Музеят към НЧ „Напредък” в Лясковец е утвърден от Министерството на културата и просвещението и Никола Стателов е назначен за негов уредник. По неизвестни причини той напуска родния си град и през 1933 г. работи в дрогерия във Варна. В морската столица продължава да работи и като историк и археолог и издава огромен брой статии на историческа тема. След няколко години обаче напуска и Варна и отваря аптека в Букьовци, днешния град Мизия. Там също основава музей.
В края на 40-те е отново в родния си край. За кратко е аптекар в „Захарни заводи”. През 1949 г. е открита болница в тогавашното Тедосиево, известно с турското си име Чаир, а днес като Камен. Стателов става аптекар там и разбира се, не пропуска да устрои музейна сбирка и на новото си място. Безспорно Никола Стателов е личност, която заслужава повече внимание и проучване. Засега за живота му има само една статия от историка от РИМ – Велико Търново Тихомир Тонков.
Лучето пази лични спомени и от една бележита жена, свързана с аптечното дело в Горна Оряховица. Живка Донева била не само фармацевт, но и дарител. Тя работела с дружеството „Милосърдна самарянка” и дарявала лекарства на деца, чиито бащи са убити на фронта. Къщата им беше на Лясковска улица, на ъгъла до сегашния вход на КАТ. Беше красива и аристократична, а самата Живка Донева е била забележителна жена, разказва Христо Димов.
Елена ВЕЛКОВА
Снимките са от личния архив на Христо Димов - Лучето и са предоставени единствено и само за целите на настоящата публикация
