На 30 юли Христо Димов – Лучето ще направи 68 години и откъсването на още един лист от календара го кара все повече да мисли за своето наследство. Той пази огромна колекция от всякакви артефакти, илюстриращи живота в Горна Оряховица през последните два века. Някои от тях не са показвани никога пред публика. Други са много известни покрай многото събития, в които е участвал Лучето. Три стаи снимки, документи, предмети – това е колекцията, която чака своята премиера пред масова публика.
Ако се подредят, ще запълнят цял един музей. Един ден по-голямата част от тези неща така и така ще отидат в Музея. Искам обаче за 70-та си годишнина да подаря на горнооряховчани една изложба с най-ценните неща, които притежавам, казва Христо Димов. Колекцията му е ценна не толкова като финансова стойност, а като свидетелство за развитието на Горна Оряховица през последните два века. Много често това свидетелство е от първо лице, защото голямата страст на Лучето е не само да събира снимки, но и да разговаря с хора, които носят парчета от историята.
Кой все пак е човекът, който така често ни води из близката история на нашия град? Две са основните му страсти – кулинарията и колекционерството. Отдаден е и на двете, а и двете са му върнали стократно усилията.
Роден е в Портокал махала и до днес живее тук, макар и в апартамент на стотина метра по- на север от родната му къща. Майка му била шивачка, а баща му бил касапин, а по-късно и майстор в Бонбонена фабрика. Майката на баща му – баба Юрдана, която е от Руховци и е далечен род на Бурови, е неговият учител в кулинарията. Тя била изключителна майсторка и готвела на много известни личности. Навремето дори я ползвали да учи на готварство младите булки след сватбата. Тя научила и внука си, който още десетина годишен се въртял покрай печката и пробвал готварските си умения.
Малкият Христо получил не само името, но и прозвището на дядо си – Христо Лучето. Семейният прякор всъщност не идва от лук, а от лукче. Дядо му, който карал камъни от кариерата на Бабенец с каруците си и имал файтони, обслужващи линията Гарата – Горна Оряховица, дъвчел непрекъснато бонбони лукчета и от там излязло и фамилното прозвище.
Бил в 3-ти клас, когато открил първата си голяма любов – филателията. На втория етаж в старото кино тогава било филателисткото дружество, където той открил прекрасния свят на марките. Запалил се и години отдал на филателията. С годините към тази му страст се добавяли все нови и нови колекционерски хобита. Събирал стари вестници като „Утро”, „Зора” и др., стари цигарени кутии от времето на „Малката Загорка” и т.н. Покрай тях все повече започвал да се интересува от миналото на Горна Оряховица и така постепенно започнал да събира стари картички, снимки, документи и всякакви предмети. Естествено по това време в училище най-много му харесвали историята и географията, а страстта си задоволявал с открития по мази и тавани и разговори с възрастни хора.
Още преди казармата имал сериозна сбирка от делви, паламарки, картички и разни други малки съкровища. Заедно с тях събирал и информация от първо лице – срещал се с възрастни хора, които разказвали своите спомени за стария град и хората, които са го направили. Хора като Тодор Маринов и баба Елена Блъскова не само ми разказаха много, но ми дадоха много и като човек, споделя Лучето.
Баба Елена Блъскова е тъща на отец Тодор - предстоятеля на църквата „Св. Георги”, чийто настоятел е Лучето. Грижата за вярата също идва от баба му Юрдана, която била много набожна жена и на погребението й служили петимата свещеници от Лясковец и петимата от Горна Оряховица. Когато отец Тодор дошъл от „Св. Атанасий” в „Св. Георги”, Лучето бил поканен за член на църковното настоятелство. Може би вече повече от 30 години помага на храма и е горд, че през това време са се случили много хубави неща за църквата. На първо място големият ремонт и подновените стенописи с дарение на българка, живееща в Украйна, художественото осветление с помощта на „Хит”, възстановяването на килийното училище и т.н.
Иначе животът на Лучето бил повече на колела. След казармата започнал в Товарни превози на тогавашния ДАП. След земетресението през 1986 г. бил шофьор на бетоновоз при възстановяването на Стражица, кариерата му завършила в „Химснаб”.
През цялото това време обаче усъвършенствал много и готварските си умения, така че в един момент дори учил майстор-готвачите на новия ресторант на Ганчо Даскалов как се правят класически горнооряховски специалитети като гърне, гювеч, касапска каварма.
През 2006 г. тогавашният директор на Историческия музей Иван Бъчваров го поканил на основаването на Сдружение „Ряховец 2007”, което по-късно получи първото в България защитено географско наименование за горнооряховския суджук.
Тогава било взето решение за организиране на празника на суджука и Христо Димов е един от най-активните участници вече 15 години, представяйки различните фирми, произвеждащи деликатеса.
При първото издание на празника Лучето представял производството на една от фирмите-основателки, която вече е извън бранша. Спомня си как тогава му били дали да раздаде по половин суджук и две филии хляб на всички деца и старци, дошли на празника. На финала пък зад гърба му засвирила Златаришката музика, а той хвърлял печени суджуци на стотиците гости в Градската градина.
През годините е бил главно действащо лице и като готвач, и като участник в различните кулинарни надпревари.
Печелил е състезания за най-бързо нарязан суджук, за най-добър домашен суджук и т.н. Най-голямата му гордост е първото място през 2011 г., когато се състезавал с Иван Звездев и още един известен шеф на тема кавърма с горнооряховски суджук и спечелил първото място.
Долу-горе по това време участвал и в кулинарно състезание на нациите по време на среща на побратимените градове в Сигет Сент Миклош в Унгария.
Там обрал овациите и спечелил първото място с горнооряховско гърне, питка с шарена сол и шопска салата. На другата година пак спечелил първото място.
Кулинарните и артистичните му способности го правят чест гост в тв студията. Всъщност първите му изяви пред камера са заедно с Иван Бъчваров в поредица на Историческия музей за местна кабелна телевизия. По-късно гостува и в студията на БНТ и НОВА ТВ най-вече като майстор на горнооряховски вкусотии.
Както той е получил вкуса и умението от баба си Юрдана, така ги е предал на трите си дъщери и голямата внучка Таня. Всички те са истински виртуози в кухнята, взели всичкия майсторлък на баща си. По стъпките им върви и малката внучка Йоана, която още не надвишава масата, но старателно попива уроците на дядо си.
Имам много неща да покажа и живот и здраве, това ще стане в навечерието на 70-та ми годишнина, обещава Лучето. Горнооряховчани ще видят неща, които никога не са показвани, подклажда нетърпението Димов. Всъщност той не държи в тайна своята колекция, дори напротив. Помага на всички, които имат нужда от справки. Съдействал е на авторите на няколко краеведски книги, както и на писатели като Никола Увалиев и Георги Цветков, които работят по историята на рода Бурови.
Има ли обаче тайни, за които още не знаем. Лучето ще вдигне завесата съвсем скоро, показвайки най-интересното от своята сбирка.
Елена ВЕЛКОВА
