В навечерието сме на най-тържествения зимен празник Коледа. Този ден българите наричат Малка или Суха Коледа, Бъдни вечер, познат е още като Крачун, Неядка, Бъдник. В тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а в останалите български краища – „първа кадилка“, от където е и названието Кадена вечер.
Още в ранни зори на 24 декември във всеки дом започва суетнята около подготовката за Бъдни вечер, когато всички се събират около празничната трапеза в очакване на най-голямото събитие в християнския свят – раждането на Спасителя.
Традицията повелява на този ден стопанките да отделят голямо внимание за приготвянето на бъднивечерските и коледни хлябове. Според предназначението им в обичаите, те са три вида.
Първите са хлябове, посветени на Коледа – големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник и светец. Върху тях се прави пластична украса от тесто, като най-често се изобразява кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита, украсена със сребърна пара, мънисто и сламка, като гадаят за бъдещето. Боговицата се замесва с „мълчана“, „неначетена вода“, налята в бяло котле от моми или млади булки, брашното се пресява през три сита. Приготвянето на питите се поверява на жена, облечена празнично и обредно чиста. Тя извършва необходимите действия, съпровождайки ги с изричане на благословии за здраве и плодородие.
Вторият вид хлябове са посветени на земеделието и скотовъдството, на къщата и покъщнината. Щом тестото е готово, се пристъпва към „писането“ на хляба, за което се изисква голям майсторлък. От тестото се моделират моменти и предмети, свързани със селскостопанската дейност в съответния район и основния поминък на семейството, като кошара с овце, двор с пчелин, бъчва с вино, лозе и други. Този хляб се нарича харман, гумно, рало и други.
Третият вид обредни хлябове за Коледа приготвят момите за избраниците си – коледарите. Това са преплетени на плитка краваи, познати като вит-превит кравай. За малките коледарчета се омесват коледни кравайчета и колачета.
Докато стопанките приготвят обредните хлябове за тържествената бъднивечерска вечеря, из селото тръгват малки коледарчета – момченца от 6 до 12 години, поради което празникът е познат и като Детешка Коледа.
Преди вечерята се прекадяват с тамян стопанските сгради с добитъка и после трапезата. В Западна България домакинът кани и Бог на вечерята, като изнася на двора наредената софра или само боговицата, издига я високо и обърнат към небето, изрича поканата.
Храненето на трапезата се ръководи от най-стария, който, разчупвайки питата, раздава на всеки, първото парче се дава на закрилницата на къщата (Св. Богородица), след това се отделя за гостите на дома, които през годината могат да донесат щастие. Раздавайки на всеки от членовете на семейството се определят и задълженията му през годината.
Завършването на вечерята е придружено с гадания за лично щастие и за плодородие по ниви и добитък.
Много важен момент от бъднивечерската обредност е приготвянето и запалването на празничния огън и обичаите около него, които са предмет на особено внимание. На много места рано сутринта коминът се почиства с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден. На огъня се слага дебело дърво, наричано бъдник (в Северна и Западна България), коладник (в Котленско) или прикладник (в Кюстендилско). На някой места внасянето на бъдника става церемониално, като между домакините се развива диалог, в който жените уверяват, че славят „млада бога“, а той, че внася благодат в къщата. Бъдника се отнася при огнището, където го миросва, това става по следния начин: пробива се дупка, налива се зехтин, тамян и восък и се запушва с клинче. След това го увиват в бяло платно. Така миросан и осветен, бъдникът остава до вечерта край огнището. След прекадяването на трапезата, той се слага в огнището. През време на миросването девойки пеят песни, в които „дръвцето“ разказва, че е предназначено да порасне до небето, та по него да слезе „млада бога“ и да донесе изобилие, живот, здраве и веселие.
Бъдникът трябва да гори до сутринта, за тази цел най-старият остава да поддържа огъня цяла нощ. От бъдника трябва да остане и необгоряла част, от която да се направят клинчета за ралото. По горенето на бъдника се гадае за плодовитостта на добитъка: колкото искри пуска, толкова по-плодовити ще са животните.
В цяла България са известни коледуванията. В тях активно участие взема мъжката младеж. В зависимост от възрастните се очертават два вида коледари: деца коледарчета и възрастни коледари. Малките ходят на Бъдни вечер през деня, пременени с коледарски тояжки и торбички през рамо, те влизат в къщите и тропайки по пода, повтарят: „Славете бога, славете бога“ или „Коледа, бабо, Коледа“. Домакинята ги дарява със специално приготвени кравайчета, с орехи, сланина и кървавица.
Възрастните коледари са дружини с определен състав до десетина души. Един от тях е предводител, често наричан мармарин, станеник, четник или кудабашия. Друг е определен за носене на получените дарове, наричат го трохобер. В някои случаи има и други носачи, познати като мачки. Станеникът се избира преди Коледа, той трябва да е опитен и да знае коледарската благословия, както и песните, които на места са до 80 на брой. Премяната на коледарите е празнична, а станеникът носи бъклица в ръка. Обхождането става през нощта, като „Не бива слънцето да свари коледарите по пътищата“. Възрастните коледари, освен с коледни кравайчета, се даряват и с пари.
В миналото се среща и практиката, ако коледарите не са доволни от посрещането на домакините си, да задигнат външната врата на двора. Друг характерен обичай за Коледа е „заплашването на овощните дръвчета“, за да раждат. Домакинът отива при всяко дръвче и замахва с брадвата да го сече, придружено с обредно действие. На следващия ден – Рождество Христово – окачват по една връзка от слама, която е била под трапезата, за да „родят повече през годината“.
Срещу Нова година 1 януари, наричана още Сурваки, се прави втора Бъдни вечер. Трапезата е пълна с блажни ястия. Характерно ястие е пача от свинска глава или червен петел. Специфичен обичай на Нова година е сурвакането, изпълнявано само от момчета на възраст до 15 – 16 години, снабдени със свежи дрянови пръчки – сурвакници. Сутринта на Нова година всяко момче сурвака близки и роднини, като им пожелава берекет.
В Родопите и край тракийските селища сурвакарите внасят във всяка къща по един тежък камък, оставят го до огъня, което символизира „тежкото имане“ в дома.
След Освобождението на България от османско владичество към коледната обредност се прибавя нов елемент - коледното дърво. То е привнесено чрез руско и чешко посредничество от Западна Европа и се разпространява в градовете, като постепенно започва да се прави на Нова година. Навсякъде Коледа се празнува три дни, като третият е Стефановден (27 декември).
На Бъдни вечер нека да си пожелаем да бъдем по-добри, по-щастливи, по-здрави и по-мъдри. Нека да посрещнем с усмивка Коледа, нека да бъдем благодарни и благословени през Новата година.
Теменуга Йорданова, историк-етнолог
--135.jpg)
