Гергьовден (Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън)
Гергьовден е народен празник в чест на св. Георги, който според народа е покровител на овчарите и стадата. Този празник е свързан с богата обредност, която засяга всички страни от живота на българина. Характерните скотовъдни обреди се преплитат с обичаи, свързани със земеделието, осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват дома и кошарите.
Преди разсъмване овчарите подкарват със зелена пръчка стадото на паша, а след завръщането се извършва обредно доене. Ведрото, в което се дои млякото, е окичено със специален венец от различни растения, завързани с червен конец или мартеница. Жените опичат хляб с дупка по средата, където слагат ведрото. През венеца, през сребърен пръстен или през хляба правят първото ритуално издояване на първата обагнила се овца. След това слагат венеца на врата й. На места във ведрото се полага червено яйце, след което го заравят в земята. Вярва се, че след този ритуал нивата ще бъде предпазена от магии и болести. За доброто отглеждане на стадото и развъждането му слагат прясно накършени зелени клонки по кошарите и другите стопански постройки. Отново с апотропейна функция от тези венци се поставят върху съдовете за мляко и млечните произведения.
На Гергьовден се поднася агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави на зелено в църковния двор, край селото или край кошарите. Освен печеното агне, се носят и други обредни храни. Особено място заема Гергьовденският хляб. В Източна България младите булки стоят прави до трапезата, за да станат високи конопите. За плодородие децата се гонят и замерват с трохи от хляб, като някъде хлябът е заменен с бучки сирене, практикува се основно от младоженците. Около трапезата се играят Гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или бременна жена, които държат зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантари и се люлеят на люлки, украсени с различни треви.
Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева и се къпят в реки и водни басейни. Това се практикува и от бездетни жени. Всички носят зелена китка от коприва, здравец, бук, глог и къпина, окичват вратите на къщите, както и стопанските постройки. Тези растения са избрани за гергьовската китка с предпазваща функция. Копривата с нейните парещи листа „попарва” болестите; здравецът трябва да осигури здраве на своя притежател; букът, познат със своята здравина и вековност, трябва да осигури дълъг и здрав живот; глогът и къпината с техните стъбла с бодли също имат отгонващ характер. Жизнената сила от растенията трябва да премине в хората и добитъка. На този ден кумът съблича ритуално булката и й събува обувката. За плодородие всеки стопанин заравя великденско червено яйце в средата на нивата си. На места се пали и сламата, останала от коледната вечеря на нивата. Събират се различни билки, тъй като се вярва, че на този ден те са силно лековити. Потопени във вода, те се използват за ритуала поливки, като нечистата вода задължително се изхвърля на кръстопът.
Стопаните слагат от вътрешната страна на вратата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът като се връща от паша, това се прави, за да не се вземе плода на нивите и млякото от добитъка. На другия ден солта се слага в храната на животните. Познато е вярването, че „вражалците”, „мамниците”, „вещиците” и всякакви жени с такива способности, могат да излюпят „пиле-мамниче” и да го използват в своите чародейства. На този ден не се дава назаем сол и подквас за мляко, за да не се извърши обирането на берекета на къщата. Всеобщо е вярването, че през нощта на празника тези жени могат да свалят луната от небето и да я превърнат в крава, която да издоят. Вярва се също, че заровеното имане на този ден блести или „играе”.
В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба, наречено “ладуване“. То се извършва на Нова година, на Лазарница, Гергьовден и на Еньовден. С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към богинята на любовта и съпружеския живот - Лада, като вярват, че тя ще им посочи какъв ще бъде избраникът им. На празника момите донасят в бял котел вода от извор или кладенец, събират се в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка във водата. Тази вода се нарича с различни имена, в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска и цветна. През нощта котелът се оставя под трендафил или друго цвете "на звездите". Сутринта малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених, такъв пример са: "жълто було трески сбира" (момата ще пристане),"зряла дюла и презряла" (означава, че момата ще се омъжи стара); "сам си здравчец на камъче" (ще се омъжи за сирак) и още много други. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината, а празникът завършва с общо хоро.
Според народната поговорка „на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден. С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, „за да не изхвръкне берекетът от къщата”.
От Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Денят след него се нарича Ранополия в Западна България, среща се още като „Поле-рани” или „Рани-поле” и е в чест на нивите, които дават храна на хората. Според народната вяра Ранополия е сестра на Цветен Георги, която му казала да отиде и да обиколи ниви и ливади, за да завали дъжд. Наричат този ден още „разпуст”, „напус”, „разпусден”, защото на него уреждат трудовите взаимоотношения – освобождават се старите калфи, чираци, орачи, говедари и овчари, които са пазарени на Димитровден, след което се наемат нови.
На храмовия празник дворът на манастира се изпълва с вярващи, а жените раздават обредни хлябове. Легендата разказва, че свети Георги Победоносец убива с копието си змея, който владее водите и реките. За това и светецът се почита като един от най-известните конници – змееборци в християнството. В иконите той най-често се изобразява на бял кон, под който стои змей, прободен от копието му. Св. Георги е патрон и на българската войска.
На 6 май празнуваме Гергьовден, един от най-жизнените и обичани от народа празници - празник на пролетта, младостта, живота и плодородието. Гости посрещат всички с имената Георги, Гергана, Гергин, Ганка, Ганчо, Гюро и още много други. Нека да им пожелаем здраве и благодат!
В следващите редове ще представя спомените на Владимир Давидов, който в своята книга представя обичаите, които се създават в годините и иницииациите, създадени от народа.
„В Горна Оряховица от 5 май всеки дом се окичваше с цъфнал глог, набран предимно от местността „Чуруковец”, същата вечер със заря и картечни гърмежи се почитаха имената на загиналите горнооряхивчани във войните. На сутринта на 6 май се честваше Денят на храбростта с общ градски молебен на площада пред паметника на Георги Измирлиев. Следва церемониален марш на войниците, в който участваха и всички запасни чинове и ветерани от войните от Горна Оряховица, включително и живите. Всички бяха окичени със заслужените си ордени за храброст и военни медали. Българският народ е показвал геройски подвизи и патриотизъм по всички фронтове и с основание отбелязваше този ден на храброст, за жалост вече забравен и изоставен. На същия ден сутринта рано всеки омива очите си с прясна от котел вода, в която е накиснат здравец и босилек. Момите на село потайно мият очите си с роса от тревата или цветята за обич, с надежда, че някоя от тях ще бъде взета през годината за жена на най-личния овчар. После отиват на полето да берат полски цветя и вият от тях момински венчета. Политва с тях цветя здравец, гергьовка, синя лилянка, божур, я други накичват кошарите. Момите опичат баници със сирене и масло, сваряват пресни или вземат от боядисаните яйца, ако са останали от Великден, опичат и погача. Всичко това отнасят на ливадата или на полянка сред гората, постилат кръстати месали от бяла и черна вълна /или конопени/ и нареждат трапезата. Гощават се и песни запяват. В съседство с тях момците връзват на сурово дърво /символ здраве/ в гората въжена люлка - украсена със здравец и бръшлян. 3а седалка се използува шарено черже или възглавница. На люлката всеки момък люлее любимата си с най-голяма сърдечност и нежност. От този обичай лъха красота и духовен стремеж към събиране на семейство и дом.
А самият празник съдействаше за нравственото възпитание на младите хора. В Горна Оряховица горният обичай се извършва от двадесетте - края на тридесетте години на ХХ век в горичката край града - западно от Градската градина и южно от града, вляво от шосето до Търново. Освен на клоните /пак на зелено сурово дърво/ се окачваха големи кантар с паланца /бакърена тава/ и топуз. На тях гражданите се претеглят за здраве веднъж годишно. Празникът продължава до вечерта, когато младите се разхождат в градската градина, при строго определен ред заловени за ръка, вървят и пеят стари песни и романси /серенадата на Шуберт/
Ела при мен любима в тихата гора,
шумолящите върхове на дърветата шепнат
на фона на лунната светлина /2 пъти/,
Не се страхувай любима, никой не ще ни открие,
не се страхувай любима.
Чуваш ли славеите?
Ах, те те молят.
С мелодиите на мили молби,
те молят от мое име.
Те разбират силният копнеж,
познават любовната болка./два пъти/
Със сребристите мелодии, докосват всяко нежно сърце,
всяко нежно сърце.
Позволи им да докоснат и твоето,
любима, чуй молбата ми!
Трепетно те очаквам,
Ела и ми донеси щастие! /два пъти/
...донеси ми щастие!
След тях, пак в редица – вървяха младежите и пригласяха на китара, пиколо, окарина, флейта или устна хармоника. Това беше идилия от двадесетте до четиридесетте години на ХХ век. Като празник на овчаря, денят се отбелязва на село, има обичай да се заколи гергьовско агне, купено от „Сър пазар” /животински пазар, който се намираше на мястото на Трето основно училище „Кирил и Методий”/. От кръвта на закланото агне рано на Гергьовден се правеше кръстен знак или поставяше точка по челата на децата за здраве. В последно време празникът се превръща като общ на животновъдите, с тенденция да стане празник на селското семейство /Давидов, 1989: 28/.
Изготвил: Теменуга Йорданова, историк-етнолог, уредник при Исторически музей – Горна Оряховица
--135.JPG)
