На 6 август честваме големият християнски и народен празник Преображение Господне. Празникът е установен още в първите векове на християнството и напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Исус Христос в небесната слава пред трима от най-близките си ученици. Заедно с Петър, Яков и Йоан Спасител се изкачва на планината Тавор в Галилея и започнал да се моли. Скоро се издигнал над земята и засиял в силна светлина – лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели. Според евангелията на 6 август Исус Христос доказал на учениците си своя Божествен произход. Празникът Преображение Господне е в средата на петнадесетдневния пост в чест на Божията Майка, преди Успение Богородично.
Българите много почитат празника и го наричат Преображение, а в южните райони на Странджа, Сакар и Родопите е познат като Св. Сотир, Сотировден и Стотировден. За гръцкото население по нашето Черноморие, празникът е Тай Сотирос. Традицията забранява до този ден да се опитва грозде, тъй като то още не е „кръстено” в църква, който не спази тази забрана, ще го болят зъбите през цялата година.
Преди да узрее гроздето, узряват къпините. Стара легенда разказва, че този плод е създаден от дявола, за това наричат къпината – дяволско грозде. Единствено гроздето е творение на Бог, а дяволът направил, така че къпината да узрява преди него, с цел да подмами хората в своята власт. Народната традиция повелява никой да не яде къпини, преди да е хапнал първо грозде. Чрез къпината можели да се доказват качествата на всяка нова баячка, магьосница и церителка. Само, ако посадената от нея надолу с върха къпина се хване, тя може да бъде призната за наследница на магическа и тайнствена сила, баянията й ще церят, а обикновените люде ще благоговеят и ще се стряскат от силата й.
Рано сутринта на Преображение Господне, стопаните откъсват първите чепки грозде и заедно с паничка варено жито, ги отнасят в църквата. След като свещеникът освети храната, тя се раздава, едва тогава е позволено да се хапват грозде и къпини. В Разградско на Преображение се забранява яденето на червено грозде и диня, за да не се „преобрази” човек – да не избият по кожата му белези и рани. В чест на празника се позволява и консумация на риба.
Преображение се приема за граничен ден между лятото и есента, вярва се, че на него слънцето и живата природа се „преобразяват”. В Родопите казват, че Господ пускал от небето слънчев лъч, за да напомни, че е дошло време за есенна сеитба. От този ден слънцето намалява, а дните и нощите застудяват. Птиците тръгват по топлите страни, а змии и гущери се скриват под земята.
В Западна и Северна България се изпълняват редица лечебни обредни практики. Преди изгрев-слънце откъсват слънчогледова пита, пробиват дупка в средата и поливат три пъти с вода, като от нея пият само урочасаните хора. Съществува поверие, че в полунощ срещу Преображение небето се отваря и Господ се явява на Божията врата в сияйна светлина, а дърветата се кланят до земята. Ако, човек е праведен, каквото си пожелае на този ден, Господ ще го изпълни. За това майките държали децата си будни до полунощ, за да видят отворените двери Господни.
В южните български земи от този ден пчеларите се подготвят за отбелязването на патронния си празник Голяма Богородица. Стопаните, които произвеждат мед, прекадяват кошерите и вземат няколко медени пити, които на Успение Богородично ще осветят в църквата.
Народът е превърнал големият християнски празник Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в обикновения делничен живот, пълен с езически суеверия и религиозен респект.
Теменуга Йорданова, етнолог и уредник в Исторически музей - Горна Оряховица
--135.jpg)
