Неделя, 29 Nov 2020
            
Горна Оряховица Общество

Кула бастион и уникална монета са сред най-интересните находки от тазгодишните разкопки на Ряховец

  29.10.2020 15:36
Кула бастион и уникална монета са сред най-интересните находки от тазгодишните разкопки на Ряховец

Двойно по-малко финансиране и два пъти по-малко работни дни, но въпреки това много свършена работа. Това е основното задоволство на екипа, проучвал Ряховец в условията на ковид кризата. Въпреки това големите въпроси остават. Надяваме се големите отговори да започнат да се разкриват при следващата експедиция, коментираха ръководителят на екипа Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново и заместничката му Мая Иванова от Исторически музей Горна Оряховица.

Тази година разкопките на Ряховец останаха без общинско финансиране заради икономиите покрай кризата с коронавируса и разчитаха само на парите, отпуснати от Министерството на културата. Проектът на екипа бе финансиран с 18 175 лева, които стигнаха за 17 работни дни. Работата на археолозите бе подпомогната от учениците, включили се в Археологическата школа, и доброволци от „Еконт” и младежката организация „ОтГОворните”.

Тази година археолозите концентрираха усилията си в два сектора – южното подградие и западната част на северната стена. Като цяло находките са по-малко от миналата година – около 150, но пък има много интересни за учените неща.

В района на южното подградие стремежът беше да се доразкрие сграда, открита още при първите проучвания на крепостта преди 30 години. Миналата година започнали изследването й, но времето не стигнало. От тазгодишните разкопки става ясно, че това не е било църква, а вероятно странноприемница или нещо подобно. Там са открити два пласта. Първият е много добре датиран с обилно количество монети от началото на XIII век. Вероятно около 40-50-те години на века е рухнала в източна посока. Направили два сондажа в западната част, където целта била да се проучи яма от елинистичната епоха II – I век пр. Хр., също открита миналата година. Установено е обаче, че това не е яма, а вероятно ров от късножелязната епоха. Такава структура досега не е откривана на Ряховец, но повече ще се знае при следващите проучвания. Засега хипотезата е, че имаме ров от елинистичната епоха, който е бил запълнен, вкопана яма от XI век и сграда от XIII век. Археолозите са доволни, че след като са открили на 100% плана на сградата, са успели да направят теренна консервация, за да се запазят зидовете.

В този район е намерен амфорен печат от анепиграфски тип – без надпис, само с изображение. Това е имитация на гръцки амфорни печати, вероятно е направена от тракийско население. Вече сме намерили 3 такива в южното подградие, а в музейния фонд има още 3-4, обяснява Илиян Петракиев. Намерени са и около 50-60 монети.

Заедно с това проучени изцяло и документирани са две ями от XIII век.

За пета година продължават проучванията в западния сектор на Северната крепостна стена и вече са разкрити близо 70 метра. Приятната изненада тази година е втора кула бастион, появила се точно там, където я очаквали учените. Миналата година разкрили кула на 32 метра от началото на стената от северозападния ъгъл и се питали дали няма да се появи още една след 32 метра. Всъщност станало точно така – на 32-рия метър разкрили същата по размери и начин на градеж кула. Общо взето с тези кули обектът вече заприличва на крепост.

Работата тази есен не минала и без скелет – открит е гроб №10. За съжаление той е унищожен от вкопано жилище, което пък е повредено от друго вкопано жилище.

Като цяло вече имаме доста добра представа за това какво има извън стените, трябва да проучим какво има от вътрешната им страна, където има поне 2,5 метра културен пласт. Трябва обаче да се отвори по-голяма площ за проучване, така че се надяваме догодина да имаме по-сериозно финансиране и повече време, казват археолозите.

Големите въпросителни остават и след този археологически сезон, казват Илиян Петракиев и Мая Иванова. На този етап научната им теза е, че крепостната стена е градена в началото на XIII век. Станало е между 1060 г. и 1205 г. Имаме богат битов пласт от началото на XIII век, който прекъсва и следва доста по-беден пласт с малко материали докъм 30-40-та година. Следва кратък разцвет и приключва около 60-те години на XIII век. Много мощно земетресение срива крепостта и после не е имало нужда я възстановяват, тъй като не е имало заплаха от север за Царевград, смятат учените.

Сред интересните им находки тази година са страхотни средновековни монети от т.нар латински имитации. Вероятно са от първите пуснати на пазара в Константинопол след завладяването му от кръстоносците. Една от находките е медна монета, копие на емисия на Мануил Комнин, която тежи 5 грама и е почти нерязана. Такава няма дори в каталога на Майкъл Хенди, възкликнал един от експертите, на които показали откритието си. А въпросният каталог е като Библия за средновековната нумизматика.

Латинските имитации са копия на гръцки монети, сечени от латинските завоеватели на Византийската империя. Тъй като крепостта Ряховец е имала кратък живот намерените монети са много добре запазени. Най-интересната е с характерната корубеста форма и е почти нерязана. Тъй като нямало различни емисии от по-дребни пари, навремето са кълцали от големите монети за по-дребни разплащания. Някои от находките са парченца почти двайсет пъти по-малки от голямата монета – толкова пъти от нея са рязали за по-дребен харч.

Предстои почистване, изследване и експониране на намереното тази есен. Ограниченията няма да позволят, поне засега, да се направи обичайното откриване на изложбата с награждаване на всички участници в Археологическата школа и спомоществователите, които я подкрепят. Дано поне да са възможни индивидуални посещения в музея, за да се видят новите находки.

Междувременно учените очакват и резултатите от ДНК анализите на скелетите, открити в предишните сезони. Те се правят в лаборатория в Харвард и всъщност вече са готови, но се очаква да излязат в научна публикация и след това да бъдат масово оповестени.

Въпреки трудната година екипът на разкопките успя да организира и поредното обучение в Археологическата школа. Включиха се две горнооряховски гимназии – СУ „Вичо Грънчаров” с ученици от 8 и 9 клас и десетокласници на СУ „Георги Измирлиев”. Общо 14 деца от двете училища имаха по пет работни дни на разкопките, а втората група, заради дъждовете, участва няколко дни в почистване на артефактите в Музея.

Всички спонсори откликнаха, за което им благодарим. За поредна година получихме помощ от САГА 2000 с управител Йордан Манчев, „Пиано бар” – Ангел Дучев, пицария „Антониос” – Антон Вълев, бар „Империал” – Анастас Начев, „Алексис” ООД Велико Търново – Александър Павлов, „Еконт Горна Оряховица”, Общината пък осигури транспорт за децата, разказа Мая Иванова.

На място учениците са били запознати с историята на крепостта и с това що е археология. После са участвали в работата на терен, изпълнявайки всички задачи на екипа, работещ по разкопките.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
крепост Ряховец разкопки Илиян Петракиев Мая Иванова
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати