Конят Пешо е голямата звезда на тазгодишните разкопки на некропола и селището в източното подградие на крепостта Ряховец. С изваждането му кост по кост завършват разкопките на обекта за 2024 г., които и тази година бяха финансирани от Община Горна Оряховица и осъществени от екипа с ръководител Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново и зам. ръководител Мая Иванова от ИМ – Горна Оряховица.
На финала на разкопките археолозите бяха изненадани от своя ментор проф. Хитко Вачев, който обяви, че имат покана за изложба в Националния исторически музей. Професорът е разговарял с директора на НИМ доц. Бони Петрунова, която е изявила желание да експонират всички находки от Ряховец, Янтренския некропол и другите обекти в Горнооряховско, по които е работено през годините.
Имате нашата пълна подкрепа и за изложбата, и за проучванията в следващите години, категорични бяха зам. кметовете Петя Иванова и Даниел Божанков, които също бяха на финала на разкопките. Започнали сме преписка с Министерството на земеделието, за да решим проблема със статута на земята на Ряховец. Това ще ни позволи да направим по-мащабен проект за проучване, консервация и социализация на крепостта и новите обекти в подградията. Горна Оряховица ще има един привлекателен научен и туристически обект, каза Божанков.
„Скоро с колегата Васил Николов си говорехме, че Горна Оряховица е на първо място в страната по брой на археолозите на глава от населението. Това едва ли е случайно”, уж на шега, но и съвсем сериозно вметна проф. Хитко Вачев. Академик Николов и проф. Вачев са и почетни граждани на Горна Оряховица.
Обектът, работата по който приключва за тази година с ваденето на конския скелет, е открит случайно при рекултивацията на старото сметище през 2021 г. Аварийните разкопки, започнали тогава, са продължени и в следващите години с финансиране от Общината.
Първоначално бе открит некропол, но след това се изясни, че е имало и селище. Откритите вече 15 скелета са погребани по различен начин от християнския обичай. Това, както и откритите части от скелети на коне и крави навежда на мисълта, че селището е обитавано от различен етнос, вероятно номадски.
Няма как да го докажем без генетични изследвания и без достатъчно археологически находки. Събираме данни и искаме един ден да направим цялостен анализ, обясни ръководителят на разкопките Илиян Петракиев.
Аз съм по-смел в предположенията и казвам, че тук са живели кумани, казва проф. Хитко Вачев, допълвайки своята теза с кратък преглед на събитията от XII-XIII век. Екипът на Илиян Петракиев и Мая Иванова е единственият в страната, който целенасочено проучва присъствието на куманите във Второто българско царство. Всички знаем, че куманите са били съюзници на Търновските царе, че кумански принцеси са ставали царици, но никой не е открил как и къде са живели самите кумани. Това се опитват да направят колегите ми тук на Ряховец, допълни още проф. Вачев.
Интересното е, че имаме три слоя с различни структури, които са се развили в много кратък времеви отрязък. В един момент на крепостта и в подградията е било много оживено, но нещо се случва. Смятаме, че около 1257 – 1258 г. населението изчезва. Предположенията ни са, че е имало земетресение, което е срутило крепостните стени, а тук в източното подградие има данни за свлачище. Имаме много работа, за да излезем с някаква хипотеза, обясняват археолозите.
Погледнато цялостно проучванията край Горна Оряховица са много интересни и защото обхващат три различни местообитания – крепостта, селището в източното подградие и това около новооткритата църква на север. По едно и също време тук са живели хора, очевидно от различни култури. Ще бъде предизвикателство за учените да открият как са съжителствали тези различни хора.
За последния ден на разкопките археолозите бяха подготвили и импровизирана изложба на тазгодишните находки – парчета от керамика, ножици, кокален нож, монети, подкова и други предмети от бита.
Най-интересната находка обаче си остава цялостният скелет на животно. Липсва само главата, така че не може да се каже категорично дали е кон или крава. Това ще установи със сигурност анализът в лабораторията. На пръв поглед прилича повече на кон, а студентите, които работят с екипа са го нарекли Пешо.
Краят на разкопките в Източното подградие не са край на археологическия сезон на Ряховец, въпреки проблема с финансирането. Проектът на екипа за 2024 г. е в резервите на Министерството на културата. Очаква се МК да намери допълнителни средства от държавния бюджет, за да финансира резервните проекти. Докато чакат държавата да намери пари, археолозите все пак ще започнат работа, тъй като има общинско финансиране и за крепостта. Ще започнем около църквата, която открихме миналата година в северното подградие. Надяваме се през това време да се реши въпросът с държавното финансиране, обясняват археолозите.
Ако държавата не намери пари, ще бъде проблематично провеждането на поредната Археологическа школа. А има шанс тя да стане международна. Преди няколко дни на разкопките беше група от Университета в Анкара и се постигна споразумение за обмен на студенти. Турските учени копаят в Афион, но бяха впечатлени от усилията на българските си колеги и пожелаха да започнат сътрудничество, включително в обучението на студенти. Археологическата школа, създадена от екипа на Ряховец, е уникална и си заслужава усилията за съхраняване. Но топката сега е в полето на Министерството на културата, което би трябвало да осигури някакво финансиране и за по-малките обекти в страната, а не само за проектите на НАИМ.
По темата има зададен въпрос от горнооряховския народен представител Димитър Николов и се очаква отговор от министър Найден Тодоров по време на парламентарния контрол на 19 юли.
Елена ВЕЛКОВА
