Революционно настроено Поликраище обяви, че ще се самоуправлява и няма да се съобразява не само с решенията, идващи от Общината в Горна Оряховица, но дори и със законите в страната. Освен с един - Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който, според организаторите на движението за независимост, явно е напълно достатъчен и няма нужда от други.
120 – 130 души се включиха в Общоселското събрание на 2 юли, което в продължение на почти 5 часа взема решение след решение за бъдещето на селото. От една страна това е чудесно. Няма нищо по-хубаво от това, че хората се интересуват от своето родно място и искат да участват в решаването на местните проблеми. Идеята за кметски съвет, в който да участват авторитетни представители на общността, също не е лоша. Стига този съвет да има съветнически функции, а да не му се вменяват изпълнителски задължения. Всичко щеше да е прекрасно, ако организаторите не бяха изготвили проект за решения, голяма част от които са просто абсурдни. Не само, защото няма как да се реализират, а защото са лишени от здрав смисъл. Но пък със своята революционност напомнят за Калтинската република и за мисълта, че историята се повтаря два пъти и вторият път е като фарс.
Поликраище сигурно има достатъчно проблеми за решаване. И никак не е лошо жителите на селото да настояват за по-добра транспортна схема и по-добро здравно обслужване. Само че проблемите със здравеопазването няма да се решат, когато на инат не се викат линейки от Горна Оряховица, а от Велико Търново. Да не говорим, че Търновската спешна помощ едва ли ще приеме за меродавни решенията на Общото събрание в Поликраище.
За правната стойност на решенията въобще няма нужда да се говори. Какво означава, че Общото събрание на Поликраище отменя решение на Общинския съвет в Горна Оряховица? Дали, ако решат да суспендират Конституцията, ще им мине номерът?
Какво означава, че сградата на прословутото училище, от което тръгна революцията, и всичките му имоти трябва да се върнат на наследниците на хората, които са създали школото. Те пък щели да ги предоставят безвъзмездно на училището. И кои са наследниците? Професорите Георгиеви, разбира се, които поведоха съпротивата срещу закриването на училището и сега водят битката за независимо „Поликрайще”.
Темата с имотите се оказва много важна всъщност. Иска се собствеността на нивите в Янтра, които са били на закритото местно училище. Иска се и собствеността на земята на училището в Боруш, което бе влято в ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров” заедно с имотите си.
След исканията следват отнеманията. Никой няма право да се меси в живота на Поликраище. Отнемат се правомощията на кмета на общината и на председателя на Общинския съвет по въпроси, които касаят Поликраище. Директор на училището трябва да се избере от селото – на нещо като кастинг на центъра трябва да се явят всички кандидати и Общоселско събрание ще си хареса някой от тях. На общинската власт в Горна Оряховица й се признава единствено правото да финансира.
Първият акт на независимата Поликраищка република ще е връчването на собствени награди – поне дузина на името на местни герои. А първите герои на Поликраище са предците на Георгиеви. Не че има нещо лошо – със сигурност хората са отдали живота си за родното си село и са заслужили признание. Да не пропуснем, че празникът на селото се мести на 6 юли, когато Поликраище е освободено от турско робство. Досега беше на деня на св. Марина, когато е храмовият празник на църквата.
Как ще се изпълняват всички решения, особено тези, които се отнасят до други институции никак не е ясно. Но вероятно Георгиеви имат отговор и на този въпрос. Досега видяхме, че добре се справят с медийната манипулация и с два протеста привлякоха вниманието на Бойко Борисов, който набързо си прати министъра на образованието да спасява училището и да умиротворява селото. Естествено такива пожарникарски действия дават крила. Защо пък да не си повярват хората, че викайки достатъчно силно могат да си уредят всичките искания. В резултат имаме профанизация на идеята за децентрализация и за активно участие на хората в местната политика, което ще доведе до обратния ефект – тотално оттегляне на разумните от местните проблеми. Оставам с дълбоко уважение към научния труд на Марияна Гросе и Георги Георгиев. Но обществените им изяви започват да минават границите на търпимост и не могат да се подминават без коментар и никаква съпротива. Колкото и ниви да им се дадат, пак няма да стигнат и някой друг ще трябва да плаща сметката за грандиозните им планове. Аз не желая.
Елена ВЕЛКОВА
