Професорът-историк от Великотърновския университет Пламен Павлов и археологът Николай Овчаров продължават мисионерската си дейност в близки и далечни страни, за да популяризират историята и културно-историческото ни наследство. В кампанията през миналата година те посетиха 12 държави от Европа и Азия и бяха посрещнати радушно както от българските общности, така и в реномирани университети. „Мисия България” е по идея на Николай Овчаров, но подкрепена и организирана от Външно министерство във връзка с българското европредседателство. Тя завърши успешно и си изпълни предназначението, а наред са нови предизвикателства.
13-та държава, която двамата приятели историци ще посетят, за да продължат лекциите си на тема България, е Индия. По-точно – най-големите градове в екзотичната страна Делхи и Калкута. С оптимизъм числото да не е фатално, те ще отпътуват на 21 октомври, а престоят им там ще бъде за седмица. Преди мисията се срещнахме с проф. Павлов, за да разкаже за програмата, срещите и очакванията си за тях.
„Оказа се, че за нашите дипломати идеята за „Мисия България” е конструктивна и получихме покани и от други места. С проф. Овчаров бяхме в Женева, в представителството ни към ООН начело с посланик Деяна Костадинова, в началото на октомври. Там г-н Раковски Лашев организира една много хубава среща с българската общност, в която по признание на самите участници, никога не са се събирали толкова много българи. А на другия ден имахме нещо като открит урок в българското училище в Женева.
Сега ни предстои подобно пътуване в далечна Индия. В предишните държави се срещахме с българисти и с много широка публика. Като се започне с дипломати, учени…А с големи български общности – там, където ги има (Атина, Никозия, Тараклия), това се превръща в събитие. В Пекин се срещнахме със студенти, които учат български език. Предполагам, че и в Делхи ще се видим с такива. По начало, основният контингент, които идват, са хора с отношение към България или просто любознателни. Мисля, че досега не можем да се оплачем от липса на интерес. Напротив, той е много голям. На тези лектории говорим с Николай главно за културно-историческото наследство на България – за древните траки, за нашите стари столици Плиска, Преслав, Охрид и Велико Търново. В общи линии за средновековието, но когато има и български общности срещите придобиват много по-отворен характер и се дискутира какво ли не”.
Оказва се, според проф. Пламен Павлов, че особено големите държави имат подобна практика. Не случайно има „Гьоте институт” и „Сервантес”. „Мисля, че тази наша „Мисия България” показва необходимостта от подобна форма и в България: за по-непосредствени контакти – както академични, така и популяризаторски. Не е много скромно да си даваме самооценка, но това, което свършихме през миналата и тази година, е много позитивно за образа на родината ни. Отделно, това събужда и допълнителен интерес към България. Макар да се черпи информация от интернет, живите контакти са нещо незаменимо”.
Реално Пламен Павлов и Николай Овчаров ще бъдат в Индия 4 дни, останалото е пътуване с огромни престои по летищата. Но те вече имат тренинг и това не може да ги уплаши. Специално в Индия, този по-далече свят, за българска общност не може да се говори, но българите са навсякъде по света, има и там смесени бракове. И много възпитници на български университети, които чувстват потребност от такива контакти и задължително проявяват интерес. От посолството ни там са предвидени и срещи с местни учени. Предварителната рамка в програмата обаче почти винаги се разчупва. Очакванията за предстоящия десант в Индия са позитивни, още повече, че България има приятелски отношения с тази страна не от вчера. А и ние има какво да научим.
Ана Райковска
