70-годишен юбилей посреща днес мотоциклетният ас Орлин Янакиев. По този повод ви припомняме любопитни факти от живота му.
Янакиев гостува на вестник „Седмицата“ през 2015 г.
На 67 години моминският блян на няколко поколения горнооряховчанки от недалечното минало продължава да пази спортна фигура и духа на шампион. След 16 години изгнание мотоциклетният ас Орлин Янакиев отново си беше у дома. За кратко, но с планове да се завърне завинаги.
Не мога да скрия, че изпитвам огорчение, но пък тук се чувствам най-добре. С Горна Оряховица са свързани най-хубавите ми спомени – детството, първите стъпки в спорта, после в бизнеса. Надявам се, че хората помнят и шампионските титли, и първата дискотека, която направихме с Барабината, и първото частно заведение „Миргород”, пред което имаше опашки сутрин, защото правех кафе с кафе. След две –три години може би ще си дойда завинаги. Сигурно тук ми е мястото, щом така ме влече. Най-много ме боли обаче, че децата ми трябваше да тръгнат по гурбет и да хабят младостта си в чужбина, а аз не можах с нищо да им помогна, споделя Орлин.
Само минаването му по Ларгото предизвика шемет и тръпка на вълнение през насядалите кибици. Озъртания и шепот го съпровождат навсякъде, където мине. Дошъл си е за кратко, за да уреди документите си за българска пенсия. Връща се в Гърция, където от 16 години печели, за да плаща борчове на нелоялни съдружници. Вече всичко съм изплатил, спасих си къщата и мога да си дойда. Мога да остана и в Гърция, но си ме дърпа у дома, казва Орлин.
Не се занимавайте с мен, покажете ей тези съкровища, които този човек е събрал, дърпа се Янакиев, седнал на раздумка с приятеля от младежките години Христо Димов – Лучето. Зад гърба му са снимки от стара Горна Оряховица, сред които е самият той на младини, баща му Петър, че и дядо му. Но спомените напират и той започва да разказва.
Първият успешен бизнесмен в Горна Оряховица се проваля заради бизнес-проект с роднина. Въобще не иска да си спомня за собствената си глупост, с която се е предоверил на човек, смятан за близък. В крайна сметка се оказва без нищо, но с камара дългове и подгонен от банки и лихвари. Приятели от Гърция му помогнали да се измъкне от кашата. На 15 септември напуснал България и оттогава живее в Солун. Работи в сервиз за мотори – първият занаят, който усвоил в детството си още.
Орлин потъва в спомени за работилницата на баща си срещу Халите. За моторите и колите, които са минали от там. Там се научил да кара мотор още 6-годишен. Първата ми работа беше да пробвам ремонтираните моторетки, така се научих да карам и няма как при такава ситуация бензинът да не ти влезе в кръвта, спомня си Орлин.
На 15 години започнал да кара състезателно. Първо в тогавашното ДОСО, което правело регионални състезания в околните градове. Първата си победа спечелил, когато още нямал 16 години и го покрили, защото трябвало да признаят, че няма години за книжка.
Няма да забрави победата си в Елена, когато за награда му дали 1 кило ракия и 1 кило пастърма. На тренировката обаче си скасал панталоните и понеже криел от баща си, че се състезава, не знаел какво оправдание да измисли. Върнали се с треньора (също легенда – Лазар Колоса) и трябвало все пак да се изправят пред стария Янакиев. Колоса се опитал да го отърве, но бай Петър първо дръпнал един як бой на наследника си, после с авери изпили ракията и изяли пастърмата от наградата. Но крастата да се състезава вече била заразила Орлин.
До 1967 г. се състезавал по мотокрос. После влязъл в казармата и бил шофьор на автобуса на Летище Русе. Когато се уволнил, вече нямало мотокрос в Горна Оряховица и Велико Търново, но пък тогава се пробвал на спидуей. Различно си беше, пробвах и не ми хареса. Първите години бях гола вода, паднах на няколко пъти, нагълтах се яко със сгурия. Не знаех дали ще продължа, но пък тогавашният треньор на националите Георги Янакиев, взе че ме хареса и ме покани с тях. И ми потръгна, спомня си горнооряховчанинът.
1975 г. е паметна за него и в спортен и в личен план. В международните състезания вече бил първа резерва, но пък междувременно взел, че се оженил и му се родила дъщеря. Следващата година вече карал много здраво и общо взето все бил в тройката. През 1978 г. става и шампион на България.
Следват поредица от победи и призови класирания у нас, а и в чужбина. Въпреки че той самият признава, че не обичал да се състезава навън. В Италия обаче спечелил с българския отбор купата „Алфа Ромео”. Тогава „Джордан Джинс” му предложили да се състезава за техния отбор. Той отказал, защото вече бил глава на семейство и не можел да зареже жената и дъщерята. Може и да съм сгрешил, но такова беше времето. И без това все пращаха някое ченге да пита жена ми да не съм избягал, когато по-дълго се задържа на турнири, разказва Янакиев. И през смях си спомня как пренасял дънки „Джорданс”. 6-7 чифта натикани един в друг, защото тука всички пирятели искаха. Но пък не беше трудно. Бяхме имена и не ни тарашеха много. Въобще спортистите бяхме на почит тогава, къде със смях, къде с горчивина си спомня Орлин. Имал предложение да остане и в Австрия, но и това отказал по същите причини.
Общи взето кариерата му вървяла във възход, три пъти спечелил републиканската титла, станал майстор на спорта. През 1989 г. бил водещ в шампионата и щял да стане шампион за четвърти път, но станали промените. И Орлин решил, че ще върти търговия. Осем години с Барабината държали Ловната хижа и събирали де що величия минат през Горна Оряховица. Това че Иван Славков бил най-голям почитател на тяхното горнооряховско гърне било обществена тайна. Журналистите от „Народна младеж” тогава Андерй Кожухаров и Ричард Груев директно направили реклама във вестника на тяхното заведение, обявявайки го за най-доброто.
Минава през доста заведения, прави кафене и в къщата си и често го питали „С магнит ли ги привличаш тези хора”. Предлагах качество и добро отношение. Нищо повече, казва Орлин. Покрай Славков има спомени и с Христо Стоичков, както и с цялата търновска група от националния, спечелил бронза в САЩ 94.
И всичко потънало в една неуспешна бизнес сделка.
Но миналото си е минало. Виждам Горна Оряховица много променена за тези години. Останали са ми познати – хиляди, добри приятели – малко, но пък родното си ме тегли. Здрав съм, корав съм, надявам се да се прибера завинаги у дома, казва Орлин.
Елена ВЕЛКОВА
Екипът ни пожелава на Янакиев здраве, здраве и пак здраве.
