След 20 години изгнание в Гърция една от гордостите на Горна Оряховица отново си е у дома. Любимецът на поколения горнооряховчани – мотоциклетният ас Орлин Янакиев, се прибра в родния си град, за да се бори с нови трудности. Заедно с жена си, която е болна и още не е пенсионер, живеят с неговата пенсия от 196 лева, парите, които праща дъщеря им, която живее в Атина, и с помощта на приятели.
Да са живи и здрави приятелите, защото без тях не бих оцелял, признава Орлин. Само преди дни председателят на ОбС Димитър Николов, със съдействието на зам. кмета на Общината Стефчо Алипиев, осигури над 4 кубика дърва за семейство Янакиеви. Въобще не мога да си позволя в момента да си купя толкова дърва, поне за няколко месеца няма да се тревожа, дано зимата да не е дълга. Благодаря на тези момчета, знам, че го правят като приятели, казва Орлин.
Големият шампион на спидуей не крие, че се намира в един от най-трудните моменти в живота си. Може би по-лошо е било преди четвърт век, когато е бил принуден буквално да избяга от България. Само че тогава е бил все още млад, вярвал е, че ще се справи в чужбина и ще се върне отново у дома.
Орлин беше голям състезател, а и първият успешен бизнесмен в Горна Оряховица. Провали се заради бизнес проект с роднина. Въобще не иска да си спомня за собствената си глупост, с която се е предоверил на човек, смятан за близък. В крайна сметка се оказва без нищо, но с камара дългове и подгонен от банки и лихвари. Приятели от Гърция му помогнали да се измъкне от кашата. Заживял в Солун, където работил в сервиз за мотори – първият занаят, който усвоил в детството си още. Баща му имал работилница навремето – точно срещу Халите. Докато пробвал ремонтираните мотори, малкият се запалил и показал таланта си. За победните му години на пистата се знае много. За „Миргород” – едно от първите кафенето още по времето на соца, си спомнят всички горнооряховчани, преминали 40-те години. Дори за младите, запалени по скоростта, името Янакиев не е неизвестно.
Преди три-четири години си дойде и разказа как чака да дойде времето да се върне в България. Тъкмо беше разплатил всички дългове и къщата му си беше отново негова. Трябваше обаче да подсигури старините си, защото беше ясно, че българската му пенсия ще е минимална.
Само че съдбата, която го глезела в първата част на живота му, отново не била с него. Още от младите си години Орлин се оплаква от учестено сърцебиене, което навремето отдавали на спортния му начин на живот. С годините обаче проблемът се задълбочил. Лекарите открили вродена аномалия, която прогресира и застрашава живота му. В Гърция му сложили стент и му предложили интервенция, за която трябвало да събере 5000 евро. Това били много пари за него и той се прибрал в България, за да пробва лечение в родината.
Пак с помощта на приятели стигнал до УМБАЛ „Св. Анна”, където му направили нужната манипулация и сега се чувства много по-добре. За връщане в Гърция вече не мисли, а и в България не може да работи физическа работа. Дори багажа си не съм прибрал, дойдох си с едно куфарче само, защото нямах сили да нося нещо тежко. Но реших, че си оставам тук. Трудно е - като си разплатя сметките, от пенсията ми остават 50-60 лева. Жена ми още не е пенсионер, но е болна и има нужда от грижи. Ако не е дъщерята да праща пари от Атина и ако не са приятелите да помагат, сме загубени. Но пък се чувствам добре у дома си. Вече година, откакто съм се върнал и все ми е хубаво да срещам хора, които ме помнят от годините, когато бях онзи Орлин, за който пишеха по вестниците, споделя Янакиев.
Елена ВЕЛКОВА
