Всеки има нужда от хоби, което да го разтоварва и да насища свободното му време с позитивни емоции. Някои четат книги, други пишат поезия, а трети избират да се занимават с градинарство. Жената, с която ще ви запознаем, обаче не просто запълва времето си, а си освобождава такова, за да прави страхотни печива, които радват не само приятели и познати, но носят и на нея самата огромно удовлетворение.
Калинка Илиева се захваща по-сериозно с пекарството, когато се омъжва, повлияна от покойната си свекърва, която била изключителна домакиня. Фокусира се върху питките, тъй като те представлявали най-голям интерес в семейството, но постепенно започва да прави козунаци, милинки, обикновен хляб, а отскоро и дърпана баница. Черпи опит от различни източници, но най-много научава от свекърва си и от любимата си пекарка Антонина Петрова, създателка на канала „Приказна кухня с Ани“, също известна с книга си „Малката пекарна. 73 рецепти които да опечеш, споделиш и изядеш още днес“.
Години наред опитвах различни рецепти, съчетавах по две-три в една, търсих съвети по различни готварски книги и сайтове, докато най-накрая смея да твърдя, че съм постигнала съвършената рецепта за вкусна питка, споделя Калинка. От две години се наема сериозно да прави и великденски козунаци, но признава, че й е по-трудно с тях, тъй като изискват изключително много внимание и търпение.
Тайната на хубавото печиво се крие в емоцията, с която го правиш – разказва Калинка – когато за първи път чух това, го сметнах за банално и измислено от някого. С времето обаче опитът й показва, че в тези на пръв поглед наистина отнесено звучащи думи, има огромна истина. Ако сте нервни, имате някакви проблеми или не можете да се съсредоточите върху процеса по подготовка и печене, по-добре не се захващайте изобщо – съветва Калинка – вероятността да не ви се получи е огромна. Според нея тестото поема енергията на човека, който го обработва, затова когато той е тъжен или ядосан, крайният резултат също не е добър. Майсторката споделя, че и на нея й се е случвало няколко пъти да прави питка, докато в главата й нервно бушуват стихии, и съответно не е успявала да постигне резултата, който иска, макар да е спазила всичко по рецепта. За да стане хубава питката или козунакът, трябва да сте спокойни и напълно съсредоточени върху печивото – единствено тогава може да се надявате то да се получи вкусно и красиво, категорична е Калинка.
Освен положителната емоция, сполучливото печиво иска и добра дума. Още докато се меси тестото, независимо дали за хляб, питка или козунак, трябва да му се говори – да му баеш, както казваха едно време бабите, допълва с усмивка пекарката. Както човекът има нужда от блага дума, за да даде най-доброто, което се изисква от него, така и хлябът има нужда да му се наричат хубави неща. Докато меся тестото, му говоря как очаквам от него да порасне голямо по време на втасването, да се опече равномерно, да се превърне в мека и вкусна питка и да зарадва онези, при които ще отиде, разказва майсторката.
Другият изключително важен съвет, който Калинка дава, е свързан с пропорциите на продуктите. Грамажите трябва стриктно да се спазват, защото дори 50 г повече брашно могат да променят и дори развалят желаната текстура на печивото. Относно направата на козунаци тя казва, че тестото трябва да бъде по-меко от това за питка, а дори лепкаво, че изисква повече мазнина и най-вече – безкрайно търпение. Козуначеното тесто трябва да се меси много продължително време, да се разтяга, често да се премята през рамо и да се удря в масата – всичко това с цел да се раздвижи и да стане на конци след опичане. След което трябва да се остави да почива дълго време в много добре отоплена стая, за да втасва бавно и продължително. Може да втасва и във фурна на определена температура, но опитът на майсторката показва, че първият вариант носи пъти по-добри резултати. Процесът е изключително бавен, понякога отнема цял ден, но си заслужава – никъде в магазина не се открива по-вкусен козунак от домашно приготвения с любов и търпение.
Относно качеството на продуктите Калинка е категорична – прясна жива мая, в никакъв случай суха, и по-възможност домашни яйца, са най-добрия избор за всяка домакиня. Всичко трябва предварително да се извади на масата в стаята, където ще се меси тестото, защото печивата, особено козунаците, обичат топлината, затова и продуктите задължително трябва да са на стайна температура.
Калинка приготвя сладки и солени погачи за най-различни поводи. Споделя, че има семейства, които са я търсили за всичките си празници – от сватбата, та чак до кръщенето на второто си дете. Най-удовлетворяващият момент за мен е, когато видя, че хората, които са ми гласували доверие, са доволни – споделя с усмивка майсторката – когато получа искрена признателност за това, което съм изработила с двете си ръце.
За Калинка пекарството е не просто хоби, а неизчерпаема страст. То е истинско изкуство, чрез което могат да се изразят много емоции и да се оставят безброй послания. Когато започна да меся, независимо дали нещо сладко или солено, сякаш се пренасям в друга реалност и забравям за тази, в която се намирам, споделя майсторката. В своите печива тя влага цялото си сърце и душа и ги насища с любов, което си личи по лицата на всички, които са имали късмета да опитат от нейните произведения.
Мария ЛАЛОВА
