Не обръщайте гръб на науката. Във вековете назад учени са загивали, били са убивани, за да може днес на клик разстояние да получаваме знание.
С тези думи се обърна към публиката си в Горна Оряховица писателката Людмила Филипова.
Снощи тя бе специален гост на Общинската библиотека, а с поканата към нея екипът на Библиотеката продължи да дава възможност на четящите горнооряховчани да се срещат с едни от най-актуалните автори.
Всъщност Людмила Филипова не нарича себе си писател. Приема се по-скоро като посредник, дистрибутор между информацията, която добива, работейки върху романите си, после облича в думи и предоставя и читателя. Така в процеса на работа Филипова се движи в историята и пространството, а с всяка написана страница увлича и читателя в това движение.
Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде са преминали древните българи по дългия хилядолетен път, който са изминали, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали „небесния народ“? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и неговия хунски съюз във всичко това?
На въпроси като тези отговаря най-новият роман на Филипова „Авитохол и небесният народ“. Романът проследява похода на предците ни до земите, превърнали се по-късно в българска държава, а на срещата снощи бе основна тема. Пред препълнената зала Людмила Филипова сподели, че за написването му е мотивирана от липсата на изследване на целия път на древните българи.
Не ги нарича прабългари, а древни българи. Допълнителен порив за написването идва от констатацията на Филипова, че българите не знаем нищо за българите. Затова опитала да намери цялостна информация. В търсенето се убеждава, че присъствието на древните българи в земите на създадената им по-късно държава всъщност е много преди IV – V в. - преди това са били в полезрението на други хронолози, такива извън „европейския балон“.
Историята не е наука, защото в нея винаги има субективен фактор, интерпретация, опит за пропаганда. Историята има много лица. Разбира се и се възприема от получателя на информация на база собствената му подготовка. Физиката, математиката, химията са нещо съвсем друго, сподели Людмила Филипова и искрено благодари за зададени й въпроси в областта на астрономията. Обяснението е простичко – през 2019 г. авторката завършва с отличие магистратура по астрономия във Физическия факултет на Софийския университет. Иначе в портфолиото й влизат също бакалавър по икономика и управление на индустрията в УНСС и магистър по мениджмънт в Сити юнивърсити, САЩ. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Участник е в българската антарктическа експедиция през 2015, 2016 и 2018 г.
Автор е на книгите „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014), документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017), „Контактът/Отговорът“ (2019), „Където се ражда Слънцето“ (2021) и „Божият ген“ (2022), някои от които са преведени и издадени в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция. По три от романите се разработват международни филмови продукции. National Geographic засне и излъчи документален филм с участието на Людмила Филипова по романа ѝ „Мастиленият лабиринт“. През 2011 г. е наградена с отличието Жена на годината.
Биляна МИЛЧЕВА
--135.jpg)
