Членовете на комитет "Генерал Сава Муткуров" предлагат новият мост, успореден на Бейския мост във Велико Търново, да носи името на ген. Никола Михов. Писмото с предложението е внесено вчера от председателя на комитета Венелин Иванов и е адресирано до кмета на община Велико Търново инж. Даниел Панов и до председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов.
Предложението е част от целите на комитета да бъде възвърнат споменът за бележити великотърновци. Сред инициативите им бяха поставянето на бюст паметника на първия български генерал Сава Муткуров в парк "Марно поле"и връчването на ежегодна награда на негово име на най-заслужилия курсант от НВУ, роден във Велико Търново, именуването на Спортното училище в града на друг бележит търновец Георги Живков и др.
Изборът на моста не е случаен. Той е в непосредствена близост до къщата на генерал Михов, която се намира на ул. "Сливница" 7, се посочва в предложението, което е подкрепено с подписите на авторитетни личности от духовната и историческа столица на България. Сред привържениците на идеята са внуците на генерала Николай Тотев и Евгени Тотев, историците проф. Милко Палангурски, проф. Пламен Павлов и проф. Хитко Вачев, археологът Мирко Робов, директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов и директорът на „Държавен военноисторически архив” Светлин Радев, началникът на НВУ „Васил Левски” бриг. ген. Иван Маламов, предприемачи, творци, общественици и др.
Никола Михов е роден в Търново на 29.11.1891г. Завършва Военното на Негово Величество училище. През 1911 г. е произведен в чин подпоручик с 31-ви випуск на училището, с ротен командир подполковник Борис Дрангов. Сражава се в Балканските войни. Командва батарея при атаката и превземането на Одринската крепост. По време на Първата световна война отново е в центъра на тежки битки за превземането на една от най-добре укрепените крепости в Европа – Тутраканската. Назначен е за командир на конно артилерийско отделение.
След войната заема различни длъжности. Инструктор по артилерийската част във Военното на Негово Величество училище, адютант на Артилерийския отдел на Министерството на войната, инспектор на артилерията. На 2 май 1933 г. е назначен за командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк, а на 17 октомври за командир на 3-ти пехотен полк.
И той, подобно на много от образованите и родолюбиви българи по това време, има и книжовна дейност. Бил е редактор на списание „Артилерийски преглед”. От 17 февруари 1937 г. до 19 април 1941 г. полковник Михов е началник на Военно на Негово Величество училище. На 19 април 1941 г. генерал-майор Никола Михов поема командването на Пета армия, която влиза в освободения Охрид, където на 24 ти май 1941 г. командва издигането на българския флаг. От края на 1941 г. до 1942 г. е началник на Първа армия, а после е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов. На 01.01.1942 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.
След кончината на цар Борис III е избран за регент. Близо година заедно с другите регенти - принц Кирил и проф.Филов, управлява държавата в динамично и трудно време, като води умерена и балансирана, но и твърда политика, която запазва постигнатото обединение на България, отстоява нейната независимост, като не допуска окупация, нито войската ни да бъде въвлечена в бойни действия и запазва страната от вътрешни кръвопролития.
Ген. Михов е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. по присъда на Народния съд. Реабилитиран е с решение на Върховния съд, а през 2021 г. с решение на Великотърновския общински съвет е удостоен със званието “Почетен гражданин на Велико Търново”.
