Общността в Калтинец тъкмо започва да разбира нуждата от предучилищно образование и закриването на детската градина в този момент ще бъде стратегическа грешка, смята Теодора Крумова – програмен директор на Център „Амалипе”.
Първо трябва да има общинска стратегия за образование, която да отчита държавната политика за пълен обхват на децата още от 4-годишни. Ние можем да помогнем за увеличаване на посещаемостта, ако това е проблемът за градината в Калтинец, казва още Крумова. При наличието на спечелен проект за ремонт на сградата изглежда нелогично Общината да се откаже от него и да мисли само за варианти къде да премести децата, смята тя.
Ромската общност е консервативна. Особено сред бургуджиите, които са голямата група в Калтинец, и досега битува нагласата, че пращането на детето в детска градина означава, че се отказваш от грижите за него. В последните години обаче има развитие и все повече родители от тази общност осъзнават важността на предучилищното обучение. Медиаторите, които работят с малцинствата, отчитат, че се увеличават децата в предучилищните групи. Целта е да се работи още за обхващане и на по-малките. Ако градината се закрие, този процес ще бъде прекъснат. Информацията ни е, че семействата са притеснени от възможността децата им да посещават детска градина извън Калтинец, разказва още Крумова.
Всички, които имат представа от образование, знаят колко е важно за децата от малцинствата да са посещавали детска градина преди да тръгнат на училище. Така напредват по-бързо с българския език, без който нямат никакъв шанс в училище.
Усилията трябва да бъдат насочени към това всички деца да посещават детска градина. И по възможност заедно да учат деца от различните етноси. Това става и чрез инвестиции в базата. Имаме вече много примери как реновирането на сградата помага за спасяването на училища. В Габрово имаше едно запуснато училище, в което бяха останали само ромски деца и то беше пред закриване. Модернизираха сградата и то стана привлекателно и за българчетата от квартала. Децата се завърнаха и сега училището е успешен пример как се провежда политика на десегрегация. Имаме същия пример и в Шумен, разказва Крумова.
Механичното сливане на училища и местенето на деца от едно място в друго не решават проблемите, а обикновено ги задълбочават. Добрият пример е как стана това в Джулюница, след като там бяха преместени децата от Добри дял. С много работа от страна на преподавателите и с помощта на неправителствената организация училището стана привлекателно за различните етноси, посочва Теодора Крумова.
Каквото и да се прави, трябва първо да има общинска стратегия и проблемите да се подложат на широко обсъждане. Сега е моментът да се покаже какво е отношението на местната власт към всички деца в общината, смята директорът на „Амалипе”.
Елена ВЕЛКОВА
