Един от най-очакваните празници на българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се нарича Сирна неделя. Наричат деня още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия, Големи или Велики заговездни. В календара празникът се пада винаги в неделя или седем седмици преди Великден. Съобразно с официалния църковен канон периодът на Великденския пост продължава седем седмици. Първата седмица от постите българите наричат сирница, сирни поклади или прошка, защото православната религия разрешава консумацията на масло, сирене и яйца. От месо се заговява предишната седмица, известна като Месни заговезни, месници или кокоши заговелки. Тази година Сирни Заговезни се чества на 26 февруари.
Обичаите и празниците, изпълнявани през тази седмица, са свързани с прехода от зимата към пролетта. Във вторник и петък се спазват строго забрани – жените не трябва да перат и простират бяло пране, да не бият с бухалки, за да не бие град през лятото.
От Сирни Заговезни започват великденските пости, които траят до самия Великден. Сирната неделя е наситена с богата обредност. По старинен обичай на този ден се оказва върховна почит към семейното огнище. Всички роднини се спохождат, като по-младите отиват при по-възрастните на гости. Някъде младите семейства носят на кумовете си печена кокошка и плодове. С тези посещения се изразява желанието на младите да им бъдат простени от старите допуснатите волно или неволно грешки или нанесени обиди през годината. Още преди обед младоженците тръгват на гости у кумовете и своите възрастни родственици и побратими. Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. "Прощавай!" - казват младите, когато се наведат да целунат ръката. "Господ да прощава, простен да си!" - благославят възрастните. На тази вечеря се извършва и радостния и весел обичай хамкане. На конец, закачен за тавана, се връзва парче бяла халва с орехи или фъстъци, а халвата се завъртва в хоризонтален кръг. Децата с поставени на гърба ръце се опитват да отхапят парче от въртящата се халва – да хамнат от нея. Опитите често са несполучливи, което предизвиква буйна радост и всеобщ смях. След като парчето халва бъде изядено, конецът се намазва с халва и запалва. Ако изгори до край, то през годината всички в семейството ще са здрави, а ако угасне по средата, трябва да се очаква премеждие или болест.
Съществен момент в сирнишката обредност представляват паленето и прескачането на големи огньове, в които основни изпълнители са ергените и по-големите момчета. През цялата Сирна седмица те събират клони и царевична шума, които носят на високите места извън селището и ги подреждат на купни по високите могили. В различните български краища купните наричат сирници, олелии, оратници, ойдалии, курковници, урбалки и гаганици. Младежите от различни махали, разделени на групи, се съревновават кой ще събере повече клони и на кого купчините ще са по-високи. В неделя вечерта ги запалват, като се вярва, че докъдето стига светлината от пламъците, до там няма да бие градушка.
На мегдана се извива последното преди постите смесено хоро – буйно и скокливо, за да растат буйни и високи посевите, особено конопът. След това хора не се играят до Великден, като изключение прави само хорото буенец, което се изпълнява само от лазарките.
Третият характерен обичай за Сирни Заговезни е пуйкането и чилкането на стрели от момците. Младежите изработват стрели от меко дърво – мекиш“. Вечерта на празника момците ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги чилкат, пуйкат и пяркат, изстрелват ги към дворовете на своите моми избраници. Това е придружено с изричането на хумористични пожелания за женитба.
През Сирната седмица в сряда, петък и неделя в Ямболско, Бургаско и Хасковско, момци и ергени изпълняват пролетния обичай гора или зора. Всеки ден още преди изгрев слънце младите, придружавани от родителите си, излизат на поляна до кръстопът, обръщат се към слънцето и пеят обредни песни с любовен характер. В песните се възпява пробуждането на природата след дългата зима, разлистването на дърветата и идващата нова стопанска година. Старите хора обясняват, че обичаят се прави за берекет, за здраве и в чест на Зорницата. След това се извива смесено хоро, наречено „гора“. В западните части на страната на Сирна неделя, младите връзват люлки и се люлеят за здраве, като припяват кой ерген коя мома ще вземе.
През двадесетте и тридесетте години на ХХ век, в центъра на Горна Оряховица, в петък преди празника се провежда голям халва пазар, продават се различни видове халви и картонени маски за предстоящия празник. През 50-те години денят е определен за празник на семейството и роднинството.
На Сирни Заговезни в Източна и Западна България се провеждат игри на маскирани мъже - кукери. Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България се провеждат такива игри. Днес в някои райони на Източна България Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
Облеклата и маските им за празника са най-разнообразни и пълни с фантазия. Игрите преливат в земеделски обичаи, като с движенията се изразяват различни селскостопански дейности. Така например падането на земята означава падане на първия сноп от богата жетва, боричкането – здраве и успех в труда, звънът на звънците – пропъждане болестите и лошотиите, които понякога спохождат хората. В целия обред се влага дълбока вяра за благополучие на посевите, за плодородие на земята, за здраве на хората и добитъка.
Нашият народ е съумял да даде израз на своите етически и магически разбирания за живота и труда си чрез облеклото, маските и действията на кукерите.
Разновидност на кукерите са т. н. кукове, откъдето идва и наименованието на празника, които с подчертан старославянски произход на игрите възпяват лова.
Друга разновидност на игрите с маски е играта на старците. Това са отново млади и стари мъже, маскирани най-причудливо в образи на различни животни, които изразяват развитието на фауната в нашите гори. Танците на старците завършват с къпане в реката с дрехите.
Кукерските игри имат зрелищен характер, внасят разнообразие в ежедневието на трудовите хора на село и спомагат за запазване на народните традиции.
Според Владимир Давидов в периода между двете световни войни игрите с маски започват да се организират в масови шествия на маскирани хора из града, като завършват с общ маскенбал в читалищния киносалон на град Горна Оряховица. Маскират се мъже и жени, стари и млади, с маски и костюми. Посещават се само близки и роднини, за да проверят тяхната досетливост - дали ще ги познаят под маските.
От спомените на горнооряховчани научаваме, че „Тогава децата и възрастните се маскират – момчетата като момичета, а момичетата като момчета. Така преоблечени, отиват при роднини или приятели, за да изпълнят обичая хамкане. Децата се нареждат в кръг, над бялата халва, която е вързана с вълнен конец и се състезават да хванат парченцето. Така който успее първи, той ще е най-здрав през годината“.
Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог
