Днес е Неделя Сиропустна, или Сирни Заговезни. Ден, в който си искаме прошка за лошите думи и грехове, които сме си казали и сторили едни други. По-младите искат прошка от по-възрастните, деца – от родители, кумците – от кумовете. Затова другите имена на празника са „Прошка” или Прощални заговезни. По-младите правят три поклона, целуват ръка и казват „Прощавай”, а отговорът е „Простено да ти е от мен и от Бога”. Кумците ходят на гости в кумовете и винаги носят подаръци – на мъжа лимон, а на жената портокал. Желаят си „сладки заговезни” и „леки пости”.
В Североизточна България искането на прошка е между роднините е и в двете посоки - възрастните също искат прошка от по-младите.
Сирни заговезни се празнува 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Той е последният голям зимен празник преди Великденските пости и много важен в българския народен календар. Целият ден е съпроводен с много веселие.
На трапезата задължително трябва да има халва с ядки, сирене и яйца. С тях се „заговява”, откъдето идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).
Интересен и много весел е обичаят „хамкане”. На червен конец се завързва парче бяла халва с ядки, най-възрастният го върти от високо, а наредените около него деца се мъчат да го хванат с уста. После червеният конец се запалва и ако изгори целият, ще има плодородие по наречените предварително било ниви, било добитък.
До преди няколко десетилетия този празник беше наистина жив и много весел. Част от обичаите през този ден е паленето вечер на големи клади, които като поизгорят, се прескачат от млади и по-възрастни за здраве и да не ги хапят бълхите. Огньовете трябва да са големи, защото древното поверие повелява, че там, докъдето се вижда огънят, няма да вали градушка. В различните краища имената на тези кладите са различни, в Североизточна България им викат „олалии”. Всяка махала си пали свой огън, а около него се извиват кръшни хора.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и в някои части на България хората се въздържали три дни от ядене, т.н. „тримерене”. Нарича се още и Песи понеделник, защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.
Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или „Глух вторник”, понеже се е смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.
Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувало против полудяване, а четвъртъкът – Вироглав четвъртък, отбелязван против въртене на главата (световъртеж).
На Сирни заговезни излизат и кукерите, за да плашат и изгонят злото.
Ана Райковска
