Преди точно година, след края на миналия сезон, коментирахме с Йордан Димитров приключването на най-успешната дотогава година за горнооряховския хандбал. Тогава мъжете на „Локо” за първи път спечелиха медал – бронзов, в „А” група. Сега отново говорим за най-успешната година – в края на сезон 2021/2022 „Локо” спечели Купата на Българя и сребърните медали в първенството. Това е исторически успех не само за хандбала, но и въобще за колективните спортове в Горна Оряховица.
Човекът, на когото до голяма степен се дължи този успех обаче се радва най-много не на отличията, а на устойчивостта, постигната в школата, на това, че „Локомотив” е привлекателен център за развитие на таланти от цяла България. Йордан Димитров – председател на Управителния съвет и старши треньор на клуба, тази година получи признание от Общинския съвет и награда за принос към спорта. Но не можа да я получи лично, защото в същото време беше с отбора, който спечели сребърните медали в първенството на „Б” група.
Младият специалист води и националния отбор за юноши до 18 г. и в момента е на лагер със своите момчета преди Европейското за тази възраст в Израел. Сред тях има 6 състезатели на „Локомотив” - Любен Иванов, Стелян Димов, Валентин Николов, Валентин Василев, Кристиян Йорданов и Георги Аврамов, има и двама от ХК „Раховец” – близнаците Самуил и Махаил Стоянови. Но това не са единствените национали, излезли от горнооряховската школа. Трима от „Локо” - Николай Генов, Георги Кръстев и Божидар Симеонов, ще играят за България на Европейското за младежи до 20 г., което започва във Варна. Към тях ще се присъедини и бившият им съотборник Михаел Иванов, който вече играе в Португалия. За първи път и дамското направление в „Локомотив” дава националки. Камелия Павлева и Боряна Георгиева са повикани в отбора по плажен хандбал за девойки до 16 г. Европейското първенство ще се проведе от 7 до 12 юли в Прага, Чехия.
С Йордан Димитров говорим не само за успехите и проблемите на „Локомотив”, но и на българския хандбал като цяло.
-Годината на „Локомотив” отново е „най-успешната”. Хубаво е, когато всеки следващ сезон подобрявате предишно постижение. Има ли обаче нещо, за което да съжалявате в края на сезон 2021/2022?
-Няма как да не съм доволен от сезона, но все пак на човек винаги му се иска повече. Голямото ми съжаление, разбира се, е, че не успяхме да спечелим шампионската титла при мъжете. А бяхме толкова близо…
-Какво не ви достигна във финалите за титлата? Победихте с лекота същия противник за Купата…
-Може би умората от дългия сезон си каза думата, имаше и леки травми при водещи състезатели, но най-важното, поне така си мисля аз, е, че не издържахме психически.
-Но пък така имате по-висока цел за следващия сезон…
-Нека не бъдем максималисти и да не се натоварваме с големи очаквания. Целта ни е да бъдем отново в Топ 3. Но пък вярно е, че апетитът идва с яденето и ще гледаме по-смело към шампионската титла.
-За втора година ще участвате в Евротурнирите. Знаете ли вече своя съперник?
-Жребият за EHF Cup, където ще играем, се тегли на 15 юли. Тогава ще знаем противника и програмата. Предполагам, че ще започнем от втория кръг, тъй като отборът на Бае Маре, който ни отстрани миналата година, стигна до финала на турнира и това ни дава бонус. Спечелването на Купата също ни повишава рейтинга, затова очаквам да прескочим първия кръг.
-Говорим много за „А” група, но как се представиха останалите клубни формации?
-„Локомотив” участва в 9 първенства тази година – за момчета до 10, 11, 12, 14, 16 и 19 години, девойки до 16 г., мъже в „Б” група и мъже „А” група. Всички, без 11-годишните, стигнаха до финалите на своите първенства.
12-годишните са шести на Държавното. Юношите младша (14 г.) направиха златен дубъл, спечелвайки шампионската титла и Купата на България. Юношите старша (16 г.) са втори в първенството, пети за Купата и шампиони на плажен хандбал.
Много голям е успехът на младежите до 19 г., които за пета поредна година са шампиони. Това не е правил нито един друг клуб в България. Отборът спечели второто място в турнира за Купата, а същите момчета покриват и участието ни в мъжката „Б” група, където също са със сребърни медали.
-Кой е най-големият успех за вас сред всичко изброено?
-Най-големият успех не са купите и медалите, а това, че успяхме да създадем устойчива школа, в която поколенията се сменят, но постиженията остават. В днешно време това е много трудно. Всъщност, когато се завърнах в родния си клуб като треньор, а после и като ръководител, си поставих три цели: първо да стабилизираме школата и да имаме отбори за всички първенства, след това да не търсим само масовост, но и да си поставяме високи цели, и трето, като резултат да изградим млад отбор в „А” група, който да е пример и стимул за младите таланти, идващи отдолу.
В момента 80% от хандбалистите в „А” отбора са излезли от местната школа. Още по-важно е, че имаме таланти в долните възрасти, които ще могат да попълват представителния тим и в бъдеще. Другото важно е, че за Горна Оряховица вече се говори като за привлекателен център за развитие на хандбални таланти. С нас в последния сезон е един от най-перспективните млади хандбалисти – Иван Петков от Плевен, който тренира в Горна Оряховица и играе в отбора на старшата възраст. Имаме и други запитвания от желаещи да станат част от семейството на „Локомотив”. Наши играчи са в националните формации в различните възрасти. Това е моята голяма гордост.
-И как се постига тази устойчивост? Каква е цената на успеха?
-Най-важното е, че постигнахме синхрон между клуб, родители, деца и общественост. Всеки елемент е свързан с другия и не работят ли заедно, не се получава. Как успяхме ли? Вероятно има и доза късмет. А това, че хандбалът има традиции в Горна Оряховица, е много важно.
Първо би трябвало да благодаря за труда на състезателите и за подкрепата на родителите им. Над 100-110 деца тренират в „Локомотив” и без техните усилия и без това, че родителите им застават зад нашите проекти, нямаше да се получи. След това благодаря за помощта на Общината и на всички спонсори, които са с нас през годините. И, разбира се, да отлича труда на треньорите Радослав Георгиев, който работи с малките 10, 11 -12 годишни и Илияна Якова, която се занимава с девойките.
-Като стана дума за спонсори, как се справяте с финансирането на толкова отбори?
-Много е трудно. Субсидията ни от Федерацията и от Общината не покрива и половината от разходите. За останалото разчитаме на фирми и приятели. Имали сме трудни моменти, но мисля, че доказваме непрекъснато, че парите, инвестирани в хандбалния „Локомотив”, си заслужават.
-Не е тайна, че големият ви проблем е залата. След спечелването на Купата министър Василев ви покани на разговор по тази тема. Срещнахте ли се?
-Залата ни е голям проблем, наистина. Ние сме единственият отбор в „А” група с маломерна зала. Финалите за изминалия сезон ги изиграхме в ДКС Велико Търново, а от следващото първенство ще трябва да играем всички домакински срещи навън. Това са значителни разходи през зимата, когато се плаща за отопление. Ощетени са и нашите фенове, които иначе пълнят залата в Горна Оряховица.
На този етап обаче не виждам бързо решение на този проблем. Срещата ми с министър Радостин Василев беше ползотворна. Той поиска да предложим проект и да търсим финансиране с помощта на Министерството и Общината. Само че министърът е в оставка и не знам дали следващият ще поеме този ангажимент.
- Имате поглед върху състоянието на хандбала в цялата страна. Как се развива спортът ви в България?
-Нещата не са много розови. Проблем не е само финансирането, което е недостатъчно навсякъде. Основните ни грижи са базите и липсата на треньорски кадри. Повечето хандбални центрове се крепят на ентусиасти, но това не е достатъчно за високо спортно майсторство. Имаме талантливи деца, които не отстъпват по нищо на връстниците си от силните школи, но те нямат равен старт и условия за развитие. Това е проблем не само за хандбала, но и за половината спортове в България.
Заради малкото пари и треньори в много клубове попадат на едно талантливо поколение и хвърлят всички усилия там. След като то излезе от спорта, се къса нишката и се получава вакуум. Затова много държа в „Локомотив” да се работи с всички възрасти и всичките ни отбори да се стремят към най-доброто представяне. Трябва да има приемственост и устойчивост в Школата, иначе успехите ще са временни.
-Все пак от малък град като Горна Оряховица не може да се очаква да произведе толкова таланти, че да се играе успешно и в Европа. Няма ли да търсите попълнения отвън?
-Разбира се, че когато си поставяме много големи цели, не може да разчитаме само на местни сили. И сега получаваме подкрепа и ползваме опита на играчи от други школи. Исмет Хаджиев е играещ треньор на вратарите, който в същото време е национален треньор по футзал. Дясното крило Димитър Георгиев и вратарят Михаил Пенев дойдоха от разпадналия се бивш шампион „Локомотив” (Вн). Израстването ни в последните 2 години се дължи и на Станислав Добрев - неговият опит го превърна в лидер на отбора и той помогна много на младите ни играчи. С него сме играли заедно и в двата варненски отбора, били сме и в националния и съм му благодарен, че ме подкрепи и сега. Георги Стоянов, който ми беше състезател в „Спартак” (Вн), също е с нас. Миналата година имахме късмет да работим с кинезитерапевта Атанас Дичев, който е работил с футболния „Лудогорец”. За съжаление през новия сезон той отново се връща към футбола.
На този етап отборът се запазва в състава, извоювал Купата на България и сребърните медали от първенството. Не крия, че се целим в един опитен играч, който да помогне на Станислав Добрев в лидерството на отбора.
Като дългосрочна политика обаче ще продължим да развиваме местните хандбалисти и ще опитаме да превърнем Горна Оряховица в център, който да привлича млади таланти, които да израстват в нашата Школа.
-Като старши треньор на националния отбор до 18 г. ви предстои Европейско първенство. С какви надеждите тръгвате?
-Европейското първенство за юноши до 18 г. ще е от 7 до 13 август в Тел Авив, Израел. Очаквам добро представяне, което ще рече да покажем борбена игра и в защита, и в нападение. Целта ни е да покажем, че хандбалът все още е жив в България.
.jpg)
Елена ВЕЛКОВА
