Вторник, 21 Сеп 2021
            
Лясковец Общество

Две сестри издадоха история на Добри дял, написана от прадядо им

  24.07.2021 13:49
Две сестри издадоха история на Добри дял, написана от прадядо им

История на лясковското село Добри дял издадоха доц. д-р Надежда Сталянова и доц. д-р Елена Крейчова. 

Доц. д-р Надежда Сталянова е преподавател в Катедрата по български език в СУ „Св. Климент Охридски“.

Завършла е СУ „Св. Кл. Охридски“ с три специалности – славянска, българска и английска филология. Автор на 5 книги, 3 речника и над 150 научни публикации.

Сестра й - доц. д-р Елена Крейчова, е с не по-малко впечатляваща професионална биография. Доц. Крейчова е преподавател по български и старобългарски език в Масариковия университет, Бърно, Чехия и в университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, Словакия.

Завършла е СУ „Св. Кл. Охридски“ с три специалности – славянска, българска и английска филология.Съдебен преводач към Министерството на правосъдието на Република Чехия, превежда художествена и специализирана литература. Автор на 4 книги, 6 речника и над 170 научни публикации.

Преди броени дни излезе издадената от доц. Сталянова и доц. Крейчова книга „Добри дял – културно-исторически бележки“. Книгата стъпва изцяло върху спомените, проучванията и записките на прадядо им Иван Милев и разказва историята на лясковското село. Доц. Сталянова и доц. Крейчова дариха екземпляри от книгата на Кметството, Читалището и Пенсионерския клуб в Добри дял, а срещата им с жителите на селото бе изключително вълнуваща. 

Нека всеки, който проявява интерес, да може да я прочете, казват доц. Сталянова и доц. Крейчова.

Прадядо ни Иван Петков Милев е починал 10 г., преди да се родим, така че не сме го познавали приживе, разказва доц Сталянова.

Ето какво споделя още тя:

Интересна е историята на ръкописа, който издаваме като книга. Спомените на Иван П. Милев са написани на ръка през 1950 г., когато той живее в София у дъщеря си Недка Михайлова. През 1991 г. неговата внучка, Анка Михайлова, ги преписва на пишеща машина, като ръкописът остава в семейството и е предназначен само за тесен кръг хора. Никога идеята му не е била текстът да се разпространява.

30 г. по-късно, ние, правнучките на Иван П. Милев, участвахме в една специализирана научна конференция, посветена на визионерите и напредничавите личности, и решихме да представим нашия прадядо въз основа на спомените му. Винаги сме знаели за съществуването им, но едва тази година посегнахме към тях.  Запознавайки се обаче с текста, се убедихме, че той далеч надхвърля рамките на семейна хроника и че би бил интересен и полезен за много широк кръг от хора – за днешните жители на Добри дял, които ще разберат повече за живота на своите предци, а може би ще срещнат и имената им там, свързани с различни случки.  Книгата представлява ценен източник на информация за историци, фолклористи, етнолози, филолози, затова възникна идеята ни да я издадем като книжно тяло. Дълбоко сме  убедени, че тя ще има читатели, които с интерес ще се запознаят с историята на село Добри дял и с живота на хората преди около един век. В книгата е запазен оригиналният стил и правопис на автора.

Иван Милев е роден през 1883 г. в с. Добри дял, Великотърновско. Син е на опълченеца Петко Милев, почитан и уважаван жител на селото. Завършва Софийската духовна семинария, през 1903 г. полага допълнителен зрелостен изпит за учителска правоспособност в Шуменското педагогическо училище. Отначало е учител в с. Асеново, Горнооряховско, след това в с. Мерданя, Великотърновско, а през 1906 г. е назначен за учител в родното си село Добри дял, където учителства до своето пенсиониране. На 18 януари 1903 г. заедно с учителя Драган Николински образува в родното си село читалище, наречено „Пробуда“.

През 1931 г. като председател на околийското учителско дружество в Горна Оряховица издава позив към учителите от околията да се включат в професионалната борба, заради което е уволнен и след една година отново назначен за учител.

На 12 юли 1922 г. по негова инициатива се свиква първото учредително събрание за образуване на потребителска кооперация „Земеделец“ и той става неин касиер-деловодител.  Автор е на две книги, посветени на кооперацията в българското село, заради които получава орден от цар Борис III.

През 1935 г. учителят Иван П. Милев по препоръка на областния училищен инспектор е уволнен, като причина се сочи безрезервната му подкрепа на учители с леви убеждения. Една година по-късно успява да получи пенсия за прослужено време.

От 1939 г. до 1943 г. неговата дейност е пряко свързана с дейността на Плевенската областна земеделска камара. Тук, в тясно сътрудничество с членовете на камарата комунисти (като Бочо Илиев от с. Слатина, Ловешко и др.) той развива дейност, крайно враждебна на тогавашното правителство, дейност, която става причина за разтуряне на камарата по-късно. Въпреки прогресивната дейност в продължение на години в земеделската камара, в учителския съюз и в читалището, през 1948 г. Иван Милев е арестуван и изпратен в ТВО в рудник Куциян – Пернишко и в с. Ножарево, Добричко, където престоява една година и пенсията му е отнета завинаги. По-късно Върховният съд възстановява пенсията му.

Доц. Сталянова споделя, че със сестра й не знаят как и откъде прадядо им е събирал информацията за Добри дял. А вече няма и кого да попитаме.  От друга страна сме сигурни, че има много хора, които си задават въпроси какъв е бил животът преди 100 г., и също няма кого да попитат. Тази книга е възможност за получаване на такива отговори, допълва доц. Сталянова.

Двете със сестра й не знаят причината, поради която прадядо им е преценил да запази записките си само за семейството. В книгата е публикуван пълният текст, като са запазили  правописа и стила на автора.

Книгата е посветена на различни аспекти от съществуването на с. Добри дял, разказва още доц. Сталянова. Въз основа на исторически факти е проследена историята на селото, на неговото име (което е съществувало още преди турското робство). По любопитен начин са описани жилищата, облеклото, здравеопазването, начините на забавления  на добридялчани от XIX до началото на XX век. Могат да се прочетат записани народни песни от този край. Подробно са описани народните традиции, свързани с фолклорните и църковните празници. Книгата представлява и ценна хроника за важни институции – църквата, читалището и училището, като авторът е изключително стриктен по отношение на фактологията, но не спестява личната си оценка на събитията и обществените тенденции.

Старата турска чешма в Добри дял остава един от най-ценните исторически паметници със своя надпис. Ето какво пише за нея Иван П. Милев:

„Старата ни и заличена вече от лицето на земята турска чешма, независимо от обстоятелството, че е била център на селото ни и че с векове е поливала нашите деди и прадеди с бистра студена вода, тя в редовете на своя грижливо издялан камък, който бе поставен на най-лично място в средата на предната й фасада на около 1 м и 20 см над чучурите ѝ, остава и един от най-ценните за селото ни исторически паметници със своя надпис.

Разчитането на тоя скъп за нас паметник стана случайно, защото преди това аз лично го носих в София, но безуспешно.

По време на общоевропейската война 1915-1918 година през зимата на 1916 г в селото ни временно бе разквартируван по къщите един полк от Арабистан, наши съюзници в нея война. Квартирант на мен ми беше полковият командир някой си Мехлюб Рашид, по произход арабин, доста издигнат и любезен човек. Понеже аз владея отчасти турски език, един ден го замолих дали не биха могли да разчетат надписа на чешмата. Полковникът с удоволствие се съгласи да стори това, каза, че имал в полка по-начетени офицери, които ще повика за помощници. Дойдоха хората, въртяха се почти цял ден около доста поизтрилия се камък. На другия ден полковникът ми предаде долуцитирания текст с извинение, че прочитането на камъка е станало вече доста трудно, тъй като времето е заличило много от точките върху издяланите букви.

Във всеки случай надписът, каза, имал приблизително следното съдържание:

В царуването на високородния султан Сюлейман, с позволението и паричната помощ на Рустем паша, съдържател на земята на Арнаудските села, в Добри дял се направи тая двучучурна чешма. Кой пие вода от нея, да каже: Бог на Рустем паша здраве да даде. 1562.

Направената проверка доколко така преведеният текст от камъка на чешмата може да има историческа достоверност, правдоподобност: намери се, че гаази Рустем паша, зет на султан Сюлейман I и на султан Селим II (негов шурей) е бил действително владетел на земите на селата: Лясковец, Горна Оряховица, Арбанаси и ДОлна Оряховица, известни под името „арнаудски земи“, дадени нему като зестра от султан Сюлейман през 1538 г. Живял е в гр. Търново и умрял през 1569 г.

Така старият камен надпис на изчезналата чешма е запазен засега в училищната музейна сбирка.

Справка: списание „Минало“, 1909, кн. 2, стр. 135.

1. От тоя надпис се вижда ясно, че селото ни е доста старо и датира може би още от второто българско царство, във всеки случай от преди турското нашествие, защото в никой случай не е допустимо  да бъде образувано в турско време ново селище, само на 20 км от Търново с преобладаващо число турци, както е било в миналото, и да носи чисто българско име.

2. И че селото ни още от основаването си може би носи хубавото българско име Добров, Добрев или Добри дял, минало през вековете и дошло до наши дни, както и самите турци не са посмели да го пременят, а са го увеличили със своя надпис.

Но дори и прието, че селото ни предшества турското робство, все пак остава открит въпросът кога и кой е турил неговото начало, още повече отгде произхожда неговото наименование Добри дял. Мълчат вековете. Неясно говори преданието. Легенди има няколко. Казват, че първичните поселници недалеч от извора на чешмата били тримата братя Добри, Петко и Нешо. Вторият брат умрял бездетен. По името на първия селото се нарекло Добрев, а по-после Добри дял, а по името на втория новозаселената махаличка се нарекла Нешева, която и до днес носи същото име. Непосредствено до махаличката са били почнати и български гробища, остатъци от камъни и кости до скоро се намират по площада, заключен между къщите и дворните места на покойниците Цани Вълев, Колю К. Казаков и дерето. Погребването в тия гробища е продължило до 1858 година. В последните години мястото на тия гробища бе почистено, засадено и обърнато в народен парк с бюфет в горната му южна част.

Това предание едва ли може да бъде правдоподобно, тъй като проследен родът на Добревци и Нешевци в селото ни не отива по-далеч от 250 години, когато надписът на чешмата е много по-стар и по всичко личи, че селището ни е съществувало много по-рано, макар че старинните родове от миналото да са загубени.

Втора легенда имаме, какво някой си голям земевладелец, раздавайки своята земя на четиримата си сина, казал уж на най-малкия от тях: ето, сине, тебе давам най-добрия дял, труди се да стигнеш и да надминеш братята си. Оттук последното селище добило името Добър-дял, а после Добри дял. Малка вероятност.

3. Третата легенда гласи: сегашното наше селище влизало във владението на някой си голям царски човек (вероятно болярин) Добротич или Добри, нашите селяни са били негови крепостници и по негово име се наричало Добротичев или Добрев дял.

4. Има и четвърта легенда, че някога нашите прадеди, първи поселници до големия извор сред девствен горски дъбов лес, който е заемал тогава 2/3 от землището ни, нарекли селището Дубрал от славянското дуб, като с течение на времето наименованието постепенно било омекотявано: Дъбрав дял, Добров дял, както е в надписа на чешмата, докато се спре на Добри дял“.

Книгата „Добри дял – културно-исторически бележки“ би могла да се поръча от електронната книжарница на издателство „Парадигма“ на следния адрес http://www.paradigma.bg/book/1487-dobri-dyal. Засега е само в хартиен вариант, уточнява доц. Сталянова.  

Биляна МИЛЧЕВА


Ключови думи
Добри дял Надежда Сталянова Елена Крейчова