Проф. д-р Хитко Вачев: Археологията ме избра и това е брак завинаги

Благодатната среда за разкопки във Велико Търново и региона правят археолозите едни от най-разпознаваемите личности не само в научните среди. Техните открития будят интерес у гражданите заради възкресеното минало, понякога сензационните находки, а и заради цялата мистика около самата професия. Така любопитството към работата им се пренася и върху хората с огромен принос в разкриването на културно-историческото ни наследство. Ще ви представим още един от тях – Хитко Вачев.

Проф. д-р Хитко Вачев е роден на 14 септември 1959 г. в гр. Горна Оряховица. През 1985 г. завършва специалност „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Същата година е назначен за уредник археолог във Великотърновския музей, където работи и до днес. През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „Енорийско църковно строителство и архитектура в Търновската митрополия през ХV - нач. на ХVІІІ век (строителство, архитектура, социална функция)“. През 2007 г. получава научното звание „доцент“, а през 2013 г. – „професор“. От 2006 г. до преди няколко години е хоноруван преподавател във Великотърновския университет.

През годините Хитко Вачев е ръководител на редица теренни археологически проучвания на средновековни обекти в цялата страна и най-вече във Велико Търново, Горна Оряховица и Арбанаси.

Носител е на престижни отличия: наградите „Велико Търново” (2013 г.) и „Златен грифон“ на Министерство на културата за археологически постижения (2014 г.). От 2020 г. е Почетен гражданин на Горна Оряховица.

- Лято е, време за разкопки. Кога започвате, къде и какви са очакванията Ви?

- За мен археологическият сезон започва на 12 юли и се очертава да бъде доста дълъг. От 7 години ръководя заедно с колегата ми Илиян Петракиев разкопките на манастира „Успение на Пресвета Богородица” във Велико Търново, в квартала, известен като Френкхисар. Това е манастир, който се споменава в писмените извори – Житието на Патриарх Евтимий, но не беше установено неговото местоположение. Така преди 7 години, на базата на теренни проучвания и на оглед на местността, предположенията ни се оказаха верни и още първата година попаднахме на манастирската църква. Откритията в нея бяха повече от важни, защото хвърлиха допълнителна светлина върху организацията на градоустройството на столицата. Отделно, находките се свързват с висши представители на българската аристокрация и висшето духовенство. Ще припомня, че освен зиданите гробници, които бяха открити във вътрешността на църквата, един от тях е с от изключително значение за българската история. Става дума за погребан възрастен мъж, под главата на който е поставена тухла с изписан на нея седемредов надпис – първите четири стиха от Евангелието на Йоан. А по този начин се погребват висши духовници и в България до ден-днешен не беше откривана в ситуация такава тухла. На база на възстановките от архитектурна гледна точка се оказа, че над него имало специална ниша, в която обикновено се слага кандило, тъй като е погребан свят човек. Кой е той, на този етап не можем да кажем. А в гробовете на висшите аристократи имаше още златен пръстен и златни обеци. В един от тях намерихме златна обеца, която е била поставена на ухото на мъж и на базата на други аналогии, считаме, че е на висш военачалник. През следващите години на проучване на манастира се убедихме, че сме попаднали на много сакрално място, което във вековете е запазило своята святост. Под основите на средновековната църква разкрихме огромна ранновизантийска базилика, дълга 40 м и широка 26 м. Тя е белег, че е съществувал византийски град през V – VI век, а до тоя момент никъде в Търново не бяха откривани гробове от този период. На Царевец са известни 4 базилики, но без гробни съоръжения. За наше щастие, миналата година попаднахме на гробове от този период и се оказа, че най-вероятно около тази базилика е бил един от некрополите на ранновизантийския град. Върху един от черепите открихме златни нишки, изследвани от най-добрия проучвател на текстил д-р Иван Чокоев, от които се разбра, че са част от покривало, поставено на главата на погребаната. Под основите на базиликата се разкриха погребални съоръжения от тракийската епоха – първите на територията на Велико Търново. Очертава се една приемственост по отношение светостта на това място, което в продължение на векове е било обект на поклонничество. През този сезон се надяваме да разширим обхвата на проучванията на въпросния некропол.

Това не е единственият обект, на който ще работя. От миналата година съм ръководител, заедно с директора на НИМ доц. Бони Петрунова, на проучванията на манастира „Св. Йоан Протрон”, или както го нарича местното население „Св. Яни” в Ахтопол. Така че сезонът не само ще бъде дълъг, но и изпълнен с много предизвикателства.

- Находките от „Френкхисар” къде се съхраняват?

- Това, което е открито от манастира, е в РИМ – Велико Търново. Не сме далеч от идеята, нека още малко да се понатрупат, да направим една временна изложба, защото интересът на обществото към неговото минало е голям. Тя ще включва и архитектурни реконструкции, защото аз работя и с много голям екип от архитекти. Ще покажем как е изглеждала църквата, базиликата.

- Можете ли вече да обобщите какви хора са населявали квартала „Френхисар“?

- Опровергава се теорията, която е повече възрожденска, че там са живели чужденци. А и топонимът подсказвал това. Само че, на базата на археологическите проучвания, не само на „Фенкхисар”, а и на разкопки, които проведох преди десетина години на църквата „Св. св. Петър и Павел”, се оказва, че кварталът на чуждестранните търговци е бил на съвсем друго място, където в момента е разположена митрополитската църква. Там са живели дубровнишките търговци от XV, XVI  и XVII век, което се подкрепя от разкритата на това място тяхна църква, която също се казва „Успение на Пресвета Богородица”. А името Френкхисар идва от оная легенда, че в т. н. Балдуинова кула е бил затворен латинският император. Иначе няма никакви податки, че „Френкфисар” е бил кварталът на чужденците. Всъщност става дума за един манастир, около който е имало и селищна структура, но още не сме разширили до такава степен разкопките, че да установим с какво се е занимавало населението. Все пак, изследвания на доц. Евгени Дерменджиев сочат, че хората в малка част от квартала са се занимавали с производството и обработката на метала мед, т. е. това е един от занаятчийските квартали на Търново.

- Проучвали сте арбанашките църкви, църквата „Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново… Все пак, какви са научните ви пристрастия?

- Арбанаси е първата ми и най-голяма любов. И най-голяма тръпка. Първите ми разкопки в селото започнаха през 1993 г. и продължиха до 1999 г. В периода 2003 – 2006 г. те бяха продължени. Там повече от 10 години извършвах проучвания, които мога да кажа, че никак не са завършени. В смисъл, че дълго време се говореше за Арбанаси като място, където са живели български боляри и са имали свои имения. Още в студентските си години тая тема ме заинтригува и започнах да събирам всякакви сведения. В писмените сведения обаче има и един много субективен момент, докато лопатата на археолога не влезе в земята и не започне да изкарва артефакти, които да илюстрират точно какви хора са населявали Арбанаси. Та, категорично мога да заявя, че Арбанаси е селище, създадено в края на XV век и на базата на проучванията си твърдя, че то е тясно обвързано с църквата. Още първите ми усещания бяха такива, нека да не прозвучи като хвалба. И не защото има много църкви, а заради архитектурния вид на самите църкви. Оказа се, че Арбанаси е втората резиденция на българските митрополити, които са администрирали в духовно отношение една огромна територия – почти цяла Северна България, а на юг – до района на Чирпан, Стара Загора и Сливен. Причината търновските митрополити да направят Арбанаси втора резиденция и да се преместят там е, че след неуспеха на Първото Търновско въстание в края на XVI век на църковните среди в Търново се гледало с недобро око. Проучвайки пространството около църковните постройки, аз се натъкнах първо на интересни находки, които се отнасят до бита на населението по това време. Оказва се, че то се е радвало на завидно благополучие. Бяха открити десетки аксесоари и накити, свързани с облеклото, в дворните пространства на църквите „Рождество Христово”, „Архангели св. св. Михаил и Гавраил” и „Св. Димитър”. Веднага ще допълня, че по археологически път в двора на голямата резиденция „Рождество Христово” беше открит гроб, в който скелетът е поставен в полуседнало положение. А по този начин се погребват епископи - хора, които принадлежат към висшия църковен клир. Това е още едно категорично потвърждение, че църквата „Рождество Христово” е била центърът на комплекса, от който са се разотивали търновските митрополити. Това се потвърди впоследствие и при разкопките на църквата „Св. Димитър”.

- Всъщност от колко години сте на терен?

- Не съм си правил сметка, но първите ми разкопки са през 1986 г. В Музея постъпих през 1985 г., в края на лятото. Започнах кариерата си като помощник-археолог на Царевец. Заредиха се частични проучвания на католическата и арменската църква в Търново,  Арбанаси, църквата „Св. св. Петър и Павел”, отделно и няколко обекта в страната. Бил съм заместник-ръководител за известно време при проучванията на Перперикон заедно с моя приятел проф. Николай Овчаров. Аз проучвах приградието му, а той  - кварталите в крепостта. И в последните години тези разкопки, за които споменах в началото. Така че не мога да се оплача от липсата на обекти. Просто времето вече не стига за всичко.

- Защо и как избрахте археологията?

- Не ми е било детска мечта. Много обичам морето и винаги съм си представял, че ще бъда капитан на кораб. Пък и съм израснал в Горна Оряховица, където, във времето, в което съм се формирал като личност, не съм имал досег до тая наука. Интересът ми към археологията постепенно се формира в Университета. Човек не може да избяга от съдбата си. Интересувам се и от архитектура, но не съм станал архитект. Но това, с което основно се занимавам в книгите, които съм написал, е архитектурата на църкви, манастири, обществени постройки. Приоритет в изследванията ми е период от българската история, който е слабо разработен – архитектурата от първите векове на османското владичество. Всъщност, археологията ме избра, явно съм се появил в необходимия момент. Това е брак завинаги.  

- Кое ваше археологическо откритие най-много Ви е развълнувало, каква е тръпката?

- Много ми е трудно да отлича едно от тях, но колеги ми припомнят моя реплика при разкопките в Арбанаси. Разкривайки един от първите гробове, върху черепа на женски индивид беше открита една златна шапка, направена от златна сърма. Върху ръцете й поставени златни пръстени, имаше и златни обеци и тогава съм казал: „Легендите за богатството на хората, живели в Арбанаси, не са легенди”. Това е, което отделям, в чисто емоционален план. С течение на времето човек си дава сметка колко малко знае. И колкото повече се задълбочава, толкова повече се стреми да не гони сензацията на всяка цена. Нормално е да го прави, в крайна сметка всеки е малко или много себичен, но с течение на времето си дава сметка, че сме направили само малките стъпки към човешкото познание.

- Съществува ли все още романтика в археологията?

- Романтика има, защото човек първо прави разкопките в главата си. Започвайки един обект, много често съм се събуждал през нощта, мислейки какво следва от тук нататък. И то си е обвеяно в мистиката пред неизвестното. Правенето на разкопки е занаят, защото има няколко десетки правила, които археологът трябва да спазва при извършването им. От там идва следващият момент. Големите археологически открития не се правят на терен, а в кабинета. Когато ученият се зарови в книгите и във всичко това, което е открил и започне да ги свързва, за да може от малките открити парченца да сглоби голямата картина. Така че, археологията е занаят и не е, защото сме различно устроени. Имам чудесни колеги, които си остават на ниво правенето на прекрасни разкопки. Но при следващия етап трябват много знания, за да може ученият да е достатъчно убедителен в изказването на тезите, които предлага. Емоцията продължава да си съществува, но полека-лека човек започва да я изтиква настрани и да разсъждава върху и най-малките детайли, които в по-ранните си години може би не ги е осъзнавал.

- Има ли професионална завист във Вашата гилдия?

- Вероятно да, но на мен това чувство не ми е познато. Казвам го съвсем отговорно, защото човек сам си избира пътя. Археологът сам си избира обектите, епохата, която да изследва. Не мога да завиждам на някой, че разкопава тракийска надгробна могила и в нея открива златни ритони или златни маски. Аз съм си избрал един сегмент от човешката история, от българската история и това, което преследвам, е да вляза в дълбочината на всичко това. Пък и завистта не може да бъде двигател на нещо градивно.

- Бяхте и преподавател във ВТУ допреди няколко години. Има ли достойни следовници сред младите? Какво бъдеще я очаква българската археология?

- В момента в екипа, който ръководя, е и един мой бивш студент – Илиян Петракиев. Още докато учеше, той ми направи впечатление с начина си на мислене, с упоритостта си, с желанието си да се развива и с мечтата да стане археолог. Той извървя доста дългия път заедно с мен, на различни мои обекти, за да стигне до това ниво, че на разкопките на „Френкхисар” Илиян Петракиев не ми е заместник, а съръководител. На него му се доверих, че може да извършва самостоятелни разкопки, показателно е и това, че той ръководи сам разкопките на Ряховец. Илиян е един качествен млад учен. Не е нужно да следва само моите съвети, а взема самостоятелни решения. И превърна крепостта край Горна Оряховица в място, където се създава отношение към старината, имам предвид археологическата школа, която създаде. Същевременно установи контакти с лаборатории в други държави, в които се правят изследвания на откритото в Ряховец. Категоричен съм, че с доказаните си качества той ще ме наследи. Има и други, но тъй като работя най-тясно с него, искам да го откроя.

- Роден сте в Горна Оряховица, Почетен гражданин сте, но живеете и работите във Велико Търново. Как поделяте любовта към двата града или си имате пристрастие?

- Аз никога не съм се откъсвал от Горна Оряховица. Велико Търново пък ми даде възможност да правя кариера в добрия смисъл на думата. И тъй като казах, че първата ми любов е Арбанаси, а то се намира между двата града, ще отговоря така: обичам цялата територия от Горна Оряховица до Велико Търново с акцент – Арбанаси.

- Имате ли си хобита? Как разпускате?

- Обичам да пътувам и със съпругата ми Здравка го правим при първа възможност. И тъй като имаме приятели в цялата страна, България сме я обиколили. Посетили сме и всички балкански страни, плюс Австрия, Италия, Русия… вече не мога да си спомня всички. Това е стремеж съм познание и споделяне на впечатления с приятелския ми кръг.

А сериозното ми хоби е риболовът. На жена ми също, така че продължаваме да си ходим заедно и по реките, без да можем за се похвалим с трофейни екземпляри.

- От предварителния ни разговор разбрах, че и Вие следите Европейското първенство. Кой отбор Ви е фаворит и на кого ще заложите, че ще стане шампион?

- Имам слабост към два отбора – Италия и Англия. Бих желал да ги видя на финала. А там - каквото сабя покаже.

Ана Райковска