Проф. Хитко Вачев е археолог с повече от 30 години практика, част от екипа на Регионален исторически музей – В. Търново. Има над 150 научни публикации, преведени на четири езика. Ръководител на археологическите проучвания на средновековните манастирски комплекси „Св. св. Петър и Павел“ и „Успение на св. Богородица“ в подножието на Царевец, проучва знакови светини в с. Арбанаси, крепостта Ряховец и др. Председател на Специализирания съвет за опазване на паметниците на културата в Министерството на културата. Проф. Вачев е в Инициативния комитет за обявяване на Велико Търново за историческа и духовна столица на България. Почетен гражданин на Горна Оряховица.
- Проф. Вачев вие сте свързан не само с областния град Велико Търново, но и със съседните населени места, най-малкото защото сте роден в Горна Оряховица. Как според Вас трите града заедно с Лясковец могат да се обединят в общ туристически продукт на база културно-историческото ни наследство?
- На първо място искам да отбележа, че в границите на България няма такава уникална селищна агломерация от три града разположени в близост един до друг. И уникалността произтича от факта, че всеки от тези градове има индивидуален облик, различен от този на останалите. И струва ми се, това е ключът към общия туристически продукт на база културно–историческо наследство. Не бива при представянето на културно-историческото ни наследство да са движим в една и съща схема – крепост, музей, занаяти и т.н. Велико Търново е средновековна столица, историческа столица на България и акцентът естествено ще бъде върху това. Горна Оряховица на базата на последните значими археологически проучвания се оказва, че е своеобразен център на най-близките съюзници на средновековните българи – куманите. Същевременно този град има един уникален празник свързан с кулинарията, а именно празника на горнооряховския суджук. А с този продукт градът става известен не само в България, но и зад граница. По идентичен начин Лясковец е известен със своите градинари, които векове на ред трасират международни връзки. Това е пътят – да търсим баланс между материалното и нематериалното културно наследство, което ще ни позволи да създадем един уникален туристически продукт.
- Какво й липсва на Старата столица, за да бъде напълно припозната и като Историческа и духовна столица на България?
- Факт е, че постигнахме с общи усилия нещо много голямо, а именно обявяването на Велико Търново като Историческа и духовна столица на България. И не бива да спираме до тук. И целите ни като следваща стъпка трябва да бъдат големи. Ще си позволя да анонсирам нещо, от което Велико Търново ще придобие още по-голяма тежест не само в националните ни граници, но и извън тях. По отношение на паметниците под егидата на ЮНЕСКО има една много интересна категория – тя са нарича културен пейзаж. Накратко – става дума за хармония между природни дадености и неща, свързани с човешката дейност. Не е нужно да обяснявам, че Велико Търново с фантастичните извивки на меандрите на р. Янтра, скалните откоси, великолепния хълмист релеф върху който сякаш божествената ръка е изваяла дворци, катедрални църкви, манастири, блестящи образци на възрожденската архитектура отговаря на критериите за придобиването на една такава категория. И вратата за постигането й е широко отворена. Ако се обединим всички, които обичаме този град, можем да го постигнем – Велико Търново да получи егидата на ЮНЕСКО като културен пейзаж.
- Кои въпроси, касаещи археологията – вашата професия и страст, не бива да бъдат заобикаляни от следващия редовен парламент?
- България е на трето място в Европа по брой на културните паметници, които в преобладаващата си част са обект на проучване с методите на археологията. И тук съвсем резонно стои въпросът за финансирането на археологическите проучвания. В последните години бе направено много в това отношение. Но трябват още и още средства. Науката археология се разви много интензивно в последно време на базата на интердисциплинарния подход в нея и използването на достиженията с други науки. А това вече е скъпо. И ако искаме да се гордеем не само с броя на паметниците, а и с постиженията в проучването им, е нужно още финансиране.
- За кои обекти в региона е нужна спешна консервация и реставрация?
- Ще бъда директен в отговора си. В Арбанаси има един великолепен паметник на църковната архитектура и живопис – храмът „Св. Димитър“. Към настоящия момент той не е социализиран, не са завършени реставрационните дейности в него. А в случая става дума за най-ранната църква в Арбанаси, за храм, който е бил митрополитска резиденция на най-голямата митрополия в българските земи през османския период – Търновската. И тази църква трябва да върне блясъка си и да бъде поредната перла в арбанашкия църковен ансамбъл.
- Защо се включихте в листата на ГЕРБ-СДС?
- В разказа „Мъжки времена“ на Николай Хайтов се казва: едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш. А в листата влязох защото знам, че това което искам и мога, ще го направя с достойните хора от листата на ГЕРБ-СДС, на които имам пълно доверие.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
