Не крия, че съм пристрастен когато става дума за културно-историческото наследство на държавата ни и особено към старините в града, в който от десетилетия живея и работя. Град Велико Търново е несравним с никое друго населено място не само с броя на стотиците си паметници на културата, а и със съхранената историческа атмосфера на древно тракийско селище, средновековна столица на Второто българско царство, един от центровете на бурното ни развитие през Възраждането и националноосвободителните ни борби, люлка на българският парламентаризъм и държавност.
А тази атмосфера не е просто даденост, тя е резултат от работата на множество специалисти в областта на културата. Особена заслуга за това в последните години е визията и конкретните стъпки за реализацията й на досегашния кмет на историческата и духовна столица на Република България - Даниел Панов.
Не е нужно да се впускам в подробности за направеното в това отношение – просто ще изброя част от стореното: превръщането на крепостта Трапезица в атрактивен обект на културния туризъм, възстановените в следствие призива на кмета паметници на културата по улиците „Независимост”, „Стефан Стамболов”, „Велчо Джамджията“ „Михаил Кефалов”, обновените улици и тротоари в старата част на града, инициативата на Даниел Панов за създаването на фонд за опазването на културно-историческото ни наследство, паспортизацията и дигитализацията на стотици сгради паметници на културата.
Считам, че това е само началото на политика, която през следващия му мандат ще бъде продължена. Увереност за това ми дават вижданията на Даниел Панов, изказани в разговорите ни върху редица проекти, свързани с културно-историческото ни наследство, неговото опазване и социализиране. За него това наследство е носител на национална гордост и то трябва да бъде съхранено чрез устойчиво използване на природните и човешки ресурси. Това съхраняване от своя страна има неоспоримо значение за културната идентичност на всяко общество в условията на глобализиращия се свят.
Може би някой ще ме упрекне, че говоря само и единствено за паметниците на културата и направеното досега във Велико Търново. По този повод ще си позволя да цитирам един голям ерудит като Кенет Кларк: „Нациите пишат своите автобиографии в три ръкописа – книга на делата им, книга на словата им и книга на паметниците. Не можем да разберем нито една от тези книги, ако не прочетем другите две, но единствената която заслужава доверие е последната”.
Може ли в такъв случай да бъде отречено, че стореното днес към останките от миналото е гаранция за едно по-добро и устойчиво развитие на град Велико Търново в следващите години? Аз съм уверен, че това е правилният път и твърдо заставам зад кандидата за кмет Даниел Панов, с когото споделяме това виждане.
Проф. д-р Хитко Вачев – археолог, председател на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижими културни ценности при Министерството на културата на Република България
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
