Истории за отминалото време с много топлина, но и с чувство за хумор предлага Веселина Кожухарова във втората си книга „Погледни през рамо”. Книгата бе представена на читателите с участието на приятели и ученици на авторката. Тя е позната на горнооряховчани като музикален педагог, но вече смело навлиза и в света на пишещите хора.
Цял живот съм работила с деца, създавала съм нещо с тяхна помощ и с помощта на музиката, което ми е носило удовлетворение и изпълвало живота ми. След пенсионирането си почувствах нужда от нещо ново и празнината запълних с писане, споделя Веселина.
Първата й книга - „Жених за царкинята”, излязла в началото на годината. В нея преразказва една приказка, която нейната баба разказвала на майка й като малка. Приказката е съвсем непозната и няма аналог в българската фолклорна традиция, затова и Кожухарова решила да я запази в книга.
Върху миналото се съсредоточва и във втората си книга. „Погледни през рамо” всъщност са разкази от името на майката на Веселина, която се връща десетилетия назад в родното си село. Долни Драгойча се намира между Царева ливада и Дряново и все още е живо, благодарение на англичаните и пришълците от столицата, които търсят мир и спокойствие на село.
Веселина се връща във времената още от началото на миналия век чрез спомените на майка си, запазвайки духа на времето, но разказвайки със свой език. Майка й – Донка Кожухарова, е родена през 1929 г. Завършила е учителски институт в София, където среща съпруга си и заедно с него се установява в родния му град – Горна Оряховица в началото на 50-те години. През целия си трудов път работи в Детска градина „Сотир Зринов” и се пенсионира като директор на детското заведение, което вече не съществува. Между другото съвсем неслучайно представянето на книгата беше в днешното заведение „Св. Валентин”. То се намира в сграда, построена на мястото, където едно време е била детската градина на Донка Кожухарова.
93-годишната Донка Кожухарова си е жива и здрава и днес, но предпочита да разказва чрез дъщеря си. Която с удоволствие се потапя в отдавна отминалите времена.
„В спомените ми често се появяват картини от детството, от едно друго отминало време. Всичко там всъщност е животът – такъв или онакъв, спокоен или неспокоен, поносим или едва поносим, но това си е нашият живот, запечатан от сетивата и съхранен в образи, чувства и мисли… Не е лошо човек от време на време да поглежда през рамо назад – много е вероятно да види и усети неща, които да осветяват нелекия му път напред. И колко хубаво би било да пазим истината – каквато и да е тя”, пише Веселина Кожурахова в краткото въведение към разказите си за детството на едно момиченце в село Долни Драгойча.
Разказите всъщност не са само за детството и младостта на Донка Кожухарова. Те обхващат и години назад, споделяйки спомените на другите герои в книгата – майката и бабата на героинята, дядо й – бивш кмет на селото, участник в Балканската война. Общо взето събития от началото до средата на 20 век се изреждат пречупени през очите на едно дете, което постепенно се превръща в млада жена.
„Погледни през рамо. Виж, макар за миг, миналото. То е пътят ти, всичко, което си създал, съществата, с които си делил усмивки и неволи. Ако там е, общо взето, светло от твоите мисли и радостта от създаденото, светлината непременно ще се прелее в твоето днес, вярвай! Хубава светлина е тя. Не е лошо да я пазите. И да й подхвърляте съчки, та да я има чак до хоризонта, че и по-нататък”, така завършва книгата си Веселина Кожухарова.
„Погледни през рамо” наподобява безкрайно платно с живи картини. Наподобява музика. Картини и музика, които въздействат без да ти се натрапват. Това пък казва за книгата нейният първи читател Стефан Митев. Известен горнооряховски музикант и писател, той първи насърчил Веселина да се изразява и чрез писаното слово, не само чрез музиката.
Интимността на книгата е белязала дори полиграфичното й оформление, което е блестящо и е изпълнено от издателство „Фабер”. На първата корица е внучката на Веселина в народна носия, а задната корица е аранжирана със стари къщи, рисувани от горнооряховската художничка Марияна Гайдарова.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
